‘Inferno’/„Ад“ с Том Ханкс по романа на Дан Браун – филмово ревю

16.10.2016

Намираме се в 2016 година и на този етап Дан Браун, неговото творчество и филмовите адаптации по произведенията му си имат заклети фенове, почти толкова лоялни колкото тези на ‘Marvel’ или тези на поредицата „Трансформърс“, макар и не толкова многобройни. Стартирам с тази констатация текста си за филма „Ад“ по едноименния роман на Браун с мисълта, че ако се числите към феновете на автора и намирате филмите на Рон Хауърд по „Ангели и демони“ и „Шифърът на Леонардо“ поне за „прилични“, то със сигурност ще гледате и „Ад“ и вероятно дори ще ви допадне. Текстът ми е адресиран преди всичко до хората, които нямат вече изградени пристрастия към тази своеобразна филмова вселена, защото аз самият се числя към тях.

inferno-film-2016-featured-image-podmosta

Не, не съм чел книгите за приключенията на професор Робърт Лангдън, нито съм гледал филмите с Том Ханкс в ролята на героя. Нямам и намерение да го сторя, след като гледах „Ад“ на Рон Хауърд. Без да ме отблъсне силно със своя конкретна черта като ролята на Исус Христос в „Бен-Хур“ или ключовия сюжетен обрат в „Момичето от влака“, лентата ми направи лошо впечатление по ред параграфи. Жанровата й класификация остава неясна, връзките между персонажите остават недоразвити и сюжетът е доста нелеп. Накратко казано, филмът е посредствен, което явно е черта на цялата поредица дотук, ако се вярва на критическите оценки по западните медии.

Започвам от сюжета, защото мога да опиша слабостите му твърде бегло, без да навлизам в спойлери. Лентата едновременно се опитва да бъде интересен приключенски филм, изключително сериозен трилър и да инжектира нотки на хорър в моменти от действието. Подобна комбинация от жанрови елементи трудно може да се реализира на екрана в който и да е филм, а в адаптация на роман на Дан Браун се проваля с гръм и трясък. Откритията на главния герой се навързват едно с друго твърде удобно, и то не с цел да обогатят сюжета с нови подробности и допълнително напрежение, а да удължат действието и да го прекарат през малко повече екзотични локации.

Том Ханкс, Фелисити Джоунс и компания минават в лек тръст през туристическите забележителности на Флоренция, Венеция и Истанбул, докато си говорят за историята и особеностите на сградите, през които минават, и експонатите, които разглеждат или крадат. Робърт Лангдън уж разнищва загадки и преследва определени цели, но сюжетът не бележи реален прогрес чак до заключителната си част. *СЛЕДВАЩИТЕ ДВЕ ИЗРЕЧЕНИЯ МОГАТ ДА СЕ ИЗТЪЛКУВАТ КАТО СПОЙЛЕРИ* Вместо това ставаме свидетели на множество малки и един по-драстичен обрат, който дори не вдига значително градуса на напрежението, а лишава аудиторията от водещ протагонист, който се оказва на противоположния край на моралния спектър. Няма, разбира се, да разкрия за кой персонаж става дума, но ако сте чели „Ад“ на Дан Браун, вече знаете отлично за кого говоря. *КРАЙ НА СПОЙЛЕРИТЕ*

inferno-felicity-jones-podmosta

Но всички удобни разкрития, които обслужват сюжета, щяха да бъдат простени, ако тонът на цялото действие просто беше с една идея по-лековат и развлекателен. Трудно ми е да повярвам, че светът, който е арена на действието във вече три екранни проекта и четири издадени книги, е в реална опасност от масов вирусен геноцид. Още по-трудно ми е да повярвам, че главният герой, който се играе от двукратен носител на „Оскар“ в трети пореден филм, може да загине просто така. Ако филмът намали мащаба на действието си, престане да се взима толкова адски сериозно и постави по-силен акцент върху поддържащите персонажи, за които сме склонни да повярваме, че са в истинска опасност, можеше да функционира далеч по-ефикасно. Тоест, ако лентата вземе пример от известните си предшественици в приключенския жанр като поредицата за Индиана Джоунс или дори „Съкровището“ с Интернет иконата Никълъс Кейдж, щеше да бъде по-интересна и лесна за възприемане. Вместо това налице е филм с претенции за действие с глобални последствия, в което няма нито един пълнокръвен човешки персонаж, с който да се идентифицира зрителят.

Ревюто ни за един доста по-качествено направен филм от 2016 година с Том Ханкс в главната роля, прочетете ТУК!

tom-hanks-felicity-jones-inferno-PodMosta

Да, точно така. Защо да ме интересува съдбата на професор Лангдън, след като образът му е просто един сюжетен инструмент без истински човешки характеристики? Героят на Том Ханкс бълва исторически факти и любопитни подробности, докато се опитва да реконструира раздробените си спомени от последните няколко дни, но няма нито една пълноценна връзка с друго човешко същество, посредством която да се определи като личност. Едва в края на филма се намеква, че е имал романтични взаимоотношения с една от по-възрастните героини, без те да бъдат развити под никаква форма нито в настоящето, нито с проблясъци от миналото. Лангдън няма приятели, няма семейство, самият той е далеч от дефиницията за „очарователен“, единствената му е цел е да спаси един свят, който дори не съм склонен да повярвам, че е под реална заплаха. Съжалявам, но не така се гради главен герой на приключенски филм, камо ли пък на поредица.

tom-hanks-random-woman-inferno-PodMosta

От поддържащия състав над всички останали изпъкват Фелисити Джоунс и Бен Фостър. Чаровната млада актриса играе лекарка с афинитет към историята и мистериите, която не разполага с безкрайния набор от познания на главния герой и действа единствено според личния си морален компас. *СЛЕДВАЩОТО ИЗРЕЧЕНИЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗТЪЛКУВА КАТО СПОЙЛЕР* В този смисъл тя се доближава максимално до амплоато на близък до аудиторията протагонист, но излиза категорично от него към средата на действието, при това с гръм и трясък. *КРАЙ НА СПОЙЛЕРИТЕ* С общо около 10 минути пред камерата пък Бен Фостър извършва истински актьорски подвиг, като изгражда в тези тесни времеви рамки реалистичен, харизматичен и безкрайно убедителен злодей, чието присъствие се рее по периферията на действието и оттам контролира хода на целия сюжет.

Сред останалите поддържащи герои не се отличава никой друг, който да може да се определи като автентичен и интересен човешки персонаж. Ако всичко изписано от мен и изчетено от вас дотук в този текст, не ви е разубедило да гледате „Ад“, значи или сте фенове на литературната поредица на Дан Браун/филмовата поредица на Рон Хауърд, или просто по някаква причина сте си наумили да гледате този филм. Ако това е така, вероятно няма и да съжалявате, че сте дали парите си за него – според мнозина критици от западните медии това е най-добрата екранизация на роман на Браун, което красноречиво трябва да говори за ниската летва, поставена от предишните такива. Но доколкото се интересувате от моята лична оценка, аз категорично не мога да препоръчам този филм.

„Ад“ тръгва по кината в България от 14 октомври 2016 година. Разпространява „Александра Филмс“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги Петров„Доктор Стрейндж“ с Бенедикт Къмбърбач - spoiler-free ревю04.11.2016

Още от Под Моста

Под МостаВаружан Восганян представя романа си „Децата на войната“ в Пловдив и СофияЛитература