‘The Girl on The Train’/„Момичето от влака“ – филмово ревю

09.10.2016
Varna Buddies 2019 Summer Edition

За тези от вас, които не знаят, „Момичето от влака“ е адаптация на хитовия роман на Поула Колинс, излязъл през 2015 година при страхотни отзиви от критиката и от читателската аудитория. Предвид жанровата си принадлежност към психологическата мистерия и употребата си на ненадежден разказвач като повествователен похват, книгата веднага е масово определена като „следващата Gone Girl и респективно очакванията към филмовата й адаптация се покачват неимоверно спрямо отлично приетата лента на Дейвид Финчър „Не казвай сбогом“ от 2014 година. За стопяване на въпросните завишени очаквания не помогна и фактът, че екипа на филма попълниха големи имена като актуалния режисьор Тейт Тейлър и талантливи актриси като Емили Блънт, Ребека Фъргюсън и Хейли Бенет.

Е, жалко за всички тях и най-вече за всички превъзбудени фенове на съспенса и трилъра, които очакваха филм, достоен за място в творчеството на Финчър. „Момичето от влака“ изглежда и звучи на екрана като евтино копие на „Не казвай сбогом“, заснето без никакво вдъхновение, желание или новаторски дух, типични за големия режисьор на втория филм.

the-girl-on-the-train-film-emily-blunt-1-podmosta

Сюжетът се гради върху сложна мрежа от интриги, която се плете пред очите на зрителя от гледните точки на три главни героини и през събитията в няколко времеви линии. Напрежението ескалира по-сериозно след смъртния случай, който се превръща в катализатор на действието, и местата на персонажите остават неясни до самото заключение. В това, че „Момичето от влака“ е първият филм за тази година с широко разпространение по киносалоните в цял свят след „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“, който изисква от зрителите си да следят внимателно действието, по принцип няма нищо лошо. Разбира се, вторият филм получи редица критики за сложния си сюжет на грозно стереотипната база, че е комиксова адаптация и трябва да е просто „забавна“, но това е съвсем отделен въпрос. Проблемът във филма на Тейт Тейлър идва основно от факта, че заплетените интриги и натрупаното напрежение нямат почти никаква отплата.

the-girl-on-the-train-film-rebecca-ferguson-PodMosta

Както в повечето жанрови филми като този, в края си действието достига до момент, в който се обръща с главата надолу, и в логиката (или липсата на такава) зад шокиращия обрат стои причината за успеха (или неуспеха) на лентата да постигне сериозно въздействие. В случая в сила са условията, които съм поставил в скоби.

the-girl-on-the-train-film-haley-bennett-podmosta

Зад ключовия обрат не просто няма резон, от него има и твърде малко реални последствия. Вследствие от него действието се опростява и елементаризира до степен, в която филмът спокойно може да прескочи от жанра на сложната психологическа мистерия в жанра на най-глупавите и евтини хорър филми. *СЛЕДВАЩИТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ МОГАТ ДА СЕ ИЗТЪЛКУВАТ КАТО СПОЙЛЕРИ* Един от най-дразнещите елементи в неприятната ситуация е, че въпросният обрат изглежда като необмислен и отчаян опит да се затвърди феминисткият и антимачистки тон на филма, който през останалата част от действието остава ненатрапчив и дори обоснован в рамките на сюжета и действията на персонажите. След обрата съдбите на трите главни героини „остават неразривно свързани“ и липсва само финален надпис, че са си основали сестринство, а мъжете в действието са поставени под общия знаменател и етикет на мислещи с гениталиите си кретени, които са подчинени изцяло или на плътските си желания, или на стереотипните си нагласи за създаване на традиционни американски семейства. Но колкото и фрапиращо политически да е обратът, щеше да изпълни функцията си в сюжета, ако беше драматургично обоснован. Само че той не е и постига именно обратния резултат. *СПОЙЛЕРИТЕ СВЪРШВАТ ДОТУК*

the-girl-on-the-train-film-featured-image-podmosta

Всичко това е твърде жалко предвид известността на имената, замесени в проекта. Режисьорът Тейт Тейлър остава прикован към жанровите клишета във визията си за филма и за него това определено е стъпка надолу в сравнение с предишните му ленти като многократно наградения ‘The Help’ и добре приетия ‘Get On Up’. Компетентно и ефикасно изиграват ролите си Хейли Бенет, която е женската суперзвезда на 2016 година с ключови появи във филми като този и (далеч по-качествения) „Великолепната седморка“, както и Ребека Фъргюсън, която е съвършено неузнаваема спрямо визията и акцента си в (също по-качествения) „Мисията невъзможна: Престъпна нация“. Доколкото могат да си придадат някаква идентичност в умишлено неглижираните мъжки роли, Джъстин Теро, Люк Еванс и Едгар Рамирес също успяват в своите усилия. Над всички безспорно застава Емили Блънт в нетрадиционната си и безкрайно въздействаща роля на алкохоличка с рухнал живот и неясно бъдеще.

the-girl-on-the-train-film-emily-blunt-2-PodMosta

Проблемът остава в това, че в такава подредба пъзелът, който е „Момичето от влака“, просто не носи никакво удовлетворение. За тези, които знаят, че това е адаптация на роман и са го прочели, ще споделя, че аз самият не съм и разглеждам филма като самостоятелно произведение. Само ще предупредя, че доколкото разбирам, в лентата има сериозни промени спрямо литературния първоизточник, една от които е преместването на действието от Лондон в Ню Йорк. Книгата беше един от подаръците, които направих на майка ми по случай рождения й ден – искрено се надявам да е по-добра от безумната бъркотия, която е филмът.

„Момичето от влака“ тръгва по кината в България от 7 октомври 2016 година. Разпространява „B.S. Films“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги Петров"Сикарио" е трилърът на 2015 година08.10.2015

Още от Под Моста

Калоян ГуглевНа кого е нужен руският сериал „Чернобил“?Кино