Литература

“Просто не спирай да изкачваш своите върхове” – интервю с Емил Андреев

07.11.2018

Хубаво е, когато се сещаме за величията в литературното ни изкуство без повод, също както се роди и това интервю – непринудено, искрено, откровено и най-вече – дълго чакано. Емил Андреев е от онези автори, които връхлитат като ураган и просто се надяваш този ураган да те застигне, за да усетиш неговия темперамент и да се потопиш в буря от емоции.

Роденият в Лом писател е завършил своето висше образование във Великотърновския университет. Бил е редактор във в. Стършел, както и в Ломски вестник. Автор е на сборниците с разкази „Ломски разкази“ (1996), „Късен сецесион“ (1998), „Островът на пияниците“ (1999), на романите „Стъклената река“(2004), „Проклятието на жабата“ (2006), „Лудият Лука“(2010)

Вяра Желязкова: Кой връх в литературните среди е по-трудно достижим?

Емил Андреев: Не пиша за литературните среди и не се питам кое би било някакъв връх там. Те са важни от професионална и колегиална гледна точка и вероятно по-трудно е да си приет по достойнство от тях без завист и злонамереност. Не е лесно в местни литератури с малко познат език и особено ако си превеждан извън страната. За нейния авторитет това е похвално, но не бива да се пъчиш и да се вживяваш като някаква институция с показност и наставническо снизхождение. Просто не спирай да изкачваш своите върхове. 

ВЖ: Лесно ли се пише книга? Има ли алгоритъм и формула, която се следва?

ЕА: Не бих казал, че е лесно; на мен по-скоро ми е трудно. Зависи каква книга и колко усилия и любов влагаш в нея. Раздавам се докрай и се опитвам книгата сама да ме пише със своята логика, която съм ѝзадал в началото като обикновен (донякъде талантлив) проводник на вдъхновението.

Естетическата приемственост в литературата не предполага формули, а по-скоро тяхното пренебрегване с оглед на формалните изисквания на времето, героите и събитията; вечният, привидно прост и непосилно труден, алгоритъм е: раждане, любов и смърт. Вероятно литературата е един от способите за приблизително най-точното „изчисляване“ на техните функции.

ВЖ: Кое е онова нещо, което литературата Ви дава по много и има ли нещо, което Ви отнема?

ЕА: Литературата е важно нещо в живота ми, но с нея не сме в разменни отношения. Наслаждаваме се взаимно, особено когато чета, и гледам да сме доволни един от друг, когато пиша. Мисля, че досега само ми е давала; не се сещам да ми е отнела нещо.

ВЖ: Зад гърба си имате няколко романа, автор сте на сборниците „Ломски разкази”, „Божи Блажения и Другия американец”, както и много други. За коя книга Ви отне повече време докато я завършите цялостно?

ЕА: Пиша бавно, но непрекъснато, без да се интересувам от изтичащото време; вярвам в предопределеността и не бързам повече, отколкото е необходимо. И все пак, в количествено отношение, най-много секунди ми отне „Лудия Лука“.

ВЖ: Намирате ли нещо интересно в съвременната българска литература?

ЕА: Много неща! Днес тя е в особен и многообразен подем както у нас, така и в чужбина. Влезте, в която и да е книжарница и ще видите имената на десетки талантливи и интересни български автори. Издателите все повече и повече се обръщат към тях. Какво по-оптимистично!

ВЖ: На какви места най-често Ви връхлетява музата? Кое Ви вдъхновява?

ЕА: Гледам да не ме връхлетява, защото може да ме нарани. Шегата настрана, но си имам убежище, където и на двама ни е най-уютно. Литературата е самотно занимание и спокойствието е примамливо за „музата“; чувството за хумор – също. Музите са като жените, те обичат да са независими, да не ги притискаш с капризи, да ги разсмиваш и обичаш до смърт, без да им го натрапваш. Иначе всичко човешко и природно ме вдъхновява със своята загадъчна необичайност.

ВЖ: Кои са творците, които през годините сте чувствали най-близо до себе си като духовна нагласа?

ЕА: Много са, но от българите не мога да не спомена: Анчо Калоянов, Георги Марковски и Кръстан Дянков.

ВЖ: В едно интервю Емилиян Станев казва, че освен на тема литература е чувствителен и на тема музика. А Вие към какво друго изкуство сте чувствителен?

ЕА: За себе си бих казал, че прекалено много обичам музиката, поставям я наравно с литературата, че и повече. Свирил съм на кларнет и китара, дори още подрънквам на дванайсет-струнната китара, подарена ми от издателя Нейко Генчев. „Чувствителен“ съм също и към киното, и към изобразителното изкуство.

ВЖ: В момента работите ли над нов роман или сборник и кога се очертава да излезе на книжния пазар?

ЕА: Да, но няма да споделям какво-що! Ще спомена само работното заглавие: „Записите на Преподавателя ПИ“. Да е живот и здраве, книгата ще излезе, надявам се, догодина.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваПоезия отвъд границите - интервю с Диляна Христова21.07.2017

Още от Под Моста

Никол ПанковаКак светът празнува 100 години Ингмар Бергман?Кино