Обяснявам си го с една дума – истина. Въпреки че филмът говори на български език, неговият език е универсален, защото истината се чете на всички езици. Историята във филма говори за моралния разпад на цяло едно човечество. На всички хора, принудени да изоставят Бог, които са забравили, че последната дума винаги е Неговата.
Екранната ти героиня Гана неусетно отваря съзнанието си за нещо по-висше. Ти в какво вярваш?
Вярвам във всичко, в което Гана не вярва в началото на филма преди своята трансформация. Вярвам в справедливостта на Господ, която никога не закъснява. Вярвам в себе си. В Бог, в самата мен. Вярвам в силата на мислите и в това, че всичко е възможно, когато вярваш. Вярвам в свещта, която осветява цяла една тъмна стая.

От какво има най-голяма нужда в момента културата у нас?
Не съм министър на културата, но ще отговоря според личните ми непретенциозни наблюдения: от повече фондове за култура, които безпристрастно да оценяват проектите. От свобода на словото, тоест да се пишат книги само по поръчка от небесата, да се правят повече независими, смели филми, и нещо, което все повече липсва на хората на изкуството, които срещам – доброта и честност.
Като млад човек в България какво те кара да останеш тук и да създаваш изкуство?
Нещата, които ми липсват, когато съм извън България, и прекалено силната ми, на моменти глупашка вяра, че нещата тук се случват, макар и трудно. Щастлива съм, че все имам енергия и намирам смисъл в това, което правя. Все още.
Къде намираш вдъхновение най-често? 
В разместените пластове на душата ми.
С какво са свързани бъдещите ти творчески планове?
С Академията за писане, върху която работя усилено от известно време насам. Събрала съм едни от най-големите имена на българската литература, кино, телевизия и драматургия. Ще стартираме в края на месец септември, а до края на месеца ще бъде обявен и приема на курсистите. Паралелно с това спектакълът ми „Очи сини, коси черни“ има няколко фестивални участия, с които ще попътуваме, с екипа. Следващите две дати на спектакъла са на 19-ти Май и 3-ти Юни, на сцената на Театър „Възраждане“. А на 5-ти Юни гостуваме на Пловдивския театър като част от програмата на Международния театрален фестивал „Черната кутия“. А най-големият ми творчески план е да чакам лятото!
1|2





