За вглеждането в очите и вярата в смисъла – интервю с Ирена Иванова

10.05.2017

 

Повечето от вас вероятно познават Ирена Иванова от енигматичната й стихосбирка „Хълбоци и пеперуди“. През 2015 г. я издава като Рене Карабаш, като ни позволява да се огледаме в душевността й „с хастара навън“. Нежната обреченост в думите й продължава да полъхва от социалните мрежи, а междувременно Ирена успява да постави две свои пиеси и да изпълни нелеката главна роля във филма „Безбог“. Актьорската й игра добавя няколко награди към списъка от многобройните международни отличия, на които филмът на Ралица Петрова се радва от 2016 г. насам. Новото през 2017 за Ирена Иванова е спектакълът й „Очи сини, коси черни“, за който ви разказахме наскоро. Къде и кога може да гледаме представлението, както и подробности около разнообразния творчески свят на впечатляващата Ирена, научаваме от самата нея.

 

Къде е най-вълнуващо за теб да твориш – над лист хартия, пред камерата или в театъра?

И на трите места се чувствам по различен начин. Вълнувам се много и пред белия лист, и пред камерата, и в театъра. Концентрирам се изцяло, само тогава мога да достигна онази връзка на видимото и невидимото.

Сцена от спектакъла „Очи сини, коси черни“, чийто драматург и режисьор е Ирена Иванова

Какво те привлече да напишеш и режисираш пиеса по романа на Маргьорит Дюрас „Очи сини, коси черни“?

Онази несбъднатост във всички текстове на Дюрас. Романът на Дюрас говори за хората, които са изгубили Божествената любов и я търсят в едни очи, които дори не си позволяват да погледнат. А тя е пред нас. Винаги.

Какво послание най-много искаш да отправиш чрез спектакъла?

Хората да се вгледат в очите, с които живеят. Да се огледат в тях. Той е там.
Не го пускайте да си тръгне от тази стая.

Какви представления си пожелаваш и с кого би желала да работиш за театралната сцена?

Пожелавам си още представления като Очите, направени с любов и абсолютна вярност и доверие на актьорите към спектакъла. Бих се радвала да работя с много актьори, от познатите имена в театъра. Освен тях, в България има и други млади и талантливи актьори, с които бих работила. За съжаление, те се движат по периферията на театралния ни контекст, защото не са деца на известни актьори и режисьори, тъй като борбата за сцена е безмилостно жестока. Но аз вярвам в тях точно толкова, колкото вярвам и в големите имена на театъра. Да не забравяме, че всеки човек има еднакъв потенциал. Останалото е въпрос на шанс и яко бачкане.

Кадър от „Безбог“ (2016), режисьор: Ралица Петрова

Разкажи ми за преживяванията ти около снимките на „Безбог“.

Ще бъда лаконична в този отговор. Завърших курс за медицинска сестра, стажувах в дом за дементни хора, грижих се за болни хора по домовете им, ходих на курс по църковно пеене, изкарах шофьорски курсове…направих и още няколко неща, които са твърде лични и не бих споделила, но те ме пренесоха от другата страна на живота. Изкараха ме от моя собствен живот и ме поставиха в кожата на Гана, там където никъде другаде не съм била толкова аз. Оголена от его, суета и предразсъдъци.

За по-малко от година филмът спечели редица награди от фестивали в различни краища на света, включително за твоето изпълнение. Как си обясняваш успеха на „Безбог“?

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Под МостаС надежда за настоящето срещу затворите на миналото – интервю с Ирена Иванова29.04.2018

Още от Под Моста

Боян СимеоновКак отидох в Исландия с палатка, но спах в колатаLIFE