
Със скорошното излизане на динамичния и завладяващ роман „Добри мъже” (Издателство „Еднорог”), дело на изкусния в писането на трилъри Артуро Перес-Реверте, темата за инквизицията отново излиза на дневен ред. Авторът, известен със сериозните интелектуални нотки, които влага в дълбочинните си произведения, успява и в този роман да представи една плътна, панорамна и достатъчно детайлна визия на епохата, в която се развива действието.
Навечерието на Френската революция. Шеметни дуели.
Нестихващи приключения от Мадрид до Париж. И двама „добри мъже” на специална мисия да открият и закупят забранената от инквизицията енциклопедия на Дидро и Д’Аламер. Така накратко можем да опишем интригуващото произведение, чиито главни герои, отявлени литератори и академици, минават през множество опасности и премеждия от всякакъв характер, белязани от времето на кървав терор, мракобесие и потисничество.
Появяването на книги като „Добри мъже” на пазара, които са от сериозен исторически характер, е повече от необходимо, защото те винаги успяват да стартират дискусии сред читателите и хората, ровещи се из противоречивите коридори на миналото. Като всяко нещо, отразило се на развитието на човечеството по един или друг начин, инквизицията пробужда множество хаотични мисли, чувства и разсъждения. Естествено, има безброй историци, които са неутрални по темата, но когато бъде спомената инквизицията, тя винаги призовава в човешкото съзнание картини и сцени на насилие, които автоматично пораждат негативизъм и ненавист. Което е нормална първична реакция на всяко човешко същество, помещаващо в себе си хуманистични ценности и идеали.

При все това обаче най-справедливо би било, когато някой разглежда определен епизод от историята, да съобрази „оценката си” върху него със съответния период и неговите характеристики. Тенденция е да се разсъждава едностранчиво по даден въпрос, но това предразполага към готови и най-често крайни позиции. Истинското изкуство в разбирането на процесите и събитията от миналото, се корени в това те да бъдат разглеждани от различни гледни точки. Това прави не само картината по-пълна за ангажирания с нея човек, но и го трансформира от любител в истински изследовател.
Една част от грешните схващания на понятието „инквизиция” изхождат от факта, че то се използва неправомерно общо.
Интересен факт е, че всъщност инквизициите са били три – римска, португалска и испанска. И напук на повечето схващания, че са сходни помежду си, всъщност като прояви на един и същ орган те се различават достатъчно, че да заслужат алтернативно разглеждане.
Нормално е, съдейки по начините за наказание посредством брутални мъчения, трите проявления на инквизицията да бъдат слагани под общ знаменател, но не е нормално повечето хора да стигат само до там. Едно от важните неща, които трябва да бъдат разисквани, са мотивите, а при тях вече се виждат сериозно разлики – особено при испанската инквизиция.
Съществуват достатъчно на брой статии, които започват с гръмки заглавия от сорта на „Най-бруталните наказания в историята”, „Най-кървавият период от миналото”, „Ужасите на Светата инквизиция” и т.н., но те най-често се пишат с цел търсене на сензация, която винаги е повод за по-обширен интерес, но много често точно такива материали преувеличават фактите, които изнасят и хиперболизират информацията. Това естествено популяризира още повече дадения материал, но от друга страна създава и грешни схващания.

Интересен реален факт за Испанската инквизиция например е, че на 150 000 осъдени се падат осъдени на смърт между 3 и 5 хиляди. Което е първото нещо, което я разграничава от римската, например. Испанската инквизиция бива създадена от Фернандо II и Изабела Кастилска през 1478 г. Известно е, че тя е била пряко подчинена на краля, но малко хора се замислят защо. Една от главните причини е, за да бъде независим орган от самата църква, т.е. да действа по-еднолично и да не се съобразява с папата. Още повече действията на испанската инквизиция не са били насочени само срещу хората, изповядващи друга религия, но и срещу самата църква. Това се осъществявало чрез сериозен контрол и регулации, възпрепятстващи своеволията в средите на самите свети лица. Когато католическите догми са властвали е била често срещана практиката представителите на църквата да излизат извън границите и да действат по-свободно от утвърдените норми и правила. Ето как всъщност се е стигнало и до по-бруталните мъчения и до по-неоправданите кръвопролития.
Една от идеите, лежащи зад Испанската инквизиция, е била процесите да бъдат колкото се може по-справедливи и смъртното наказание да се избягва максимално.
Представете си следната ситуация, в която сред хората в дадено село започне да се носи слух, че има вещица. Идва момент, в който постоянно нарастващият страх започва да ескалира в насилие. Селяните грабват вилите и факлите и тръгват срещу жената, набедена, че работи със Сатаната. От там нататък започват масови безредици и анархия. Една от главните цели на Испанската инквизиция е била да предотвратява потенциалните възможности за точно такива неконтролируеми и разрушителни саморазправи. В повечето от случаите, преди да се стигне до крайности, инквизицията е изпращала своите агенти, които са разследвали щателно въпроса. Ако са намирали достатъчни легитимни доказателства, са подлагали на процес „вещицата”, но ако не са – са съдействали при преместването ѝ в друго населено място и устройването на нов живот.

Средновековието далеч не е било толкова мрачно само заради църквата. Страхът не е бил всяван само от нея и каноните ѝ. В самото си естество страхът е част от първичните емоции на всяко живо същество. Нормално е в такива времеви условия той да е по-засилен, което предразполага към излишно задълбаване. Много от страховете на хората са били неоправдани и илюзорни. Често нормални неща като зарази по посевите или пожари, вследствие от процесите на природата, са били набеждавани като вещерски деяния. Испанската инквизиция е водела изключително щателни разследвания с цел да се открие кое е истина и кое е плод на нечие въображение.
Концепцията зад този орган далеч не опира само на отделните локални нива.
Тя има и широк цялостен характер – а именно утвърждаване на единно разбиране за християнската религия. Ето защо и фокусът на действията ѝ е бил да неутрализира различните разклонения и грешни схващания, които са имали всички народи в населяваната територия. Евреи, мюсюлмани и безброй други, макар покръстени и покръствани, са имали сериозното собствено влияние в тогавашните общества. Ръководните и ангажираните лица зад органа са имали стремеж към една по-чиста религия, защото са вярвали, че това ще спомогне за един по-здрав социум. Поради тази причина също са забранявани много книги, които са имали потенциална възможност да разбият още повече вярванията на хората.
Ето защо между митовете и реалността лежи един оправдан държавнически мотив за едно по-стабилно управление.
Книгите често са най-широко отвореният портал към познанието. Ето защо не пропускайте възможността да обърнете сериозно внимание към излязлата наскоро „Добри мъже”. Тя далеч няма да пробуди мисли у вас само за инквизицията. В интерес на истината, фокусът е повече върху самото Просвещение; начините, по които се експлоатират идеите му и двойствената природа на революцията. Теми, които са още по-комплексни и които будят още по-бурни разсъждения и дискусии. Тъй като двата исторически феномена са с още по-грандиозно значение, както за настоящата, така и за следващите епохи, погледът над тях трябва да е още по-прецизен и обхватен. Поглед, който Артуро Перес-Реверте успява да хвърли изключително умело, пресъздавайки специфичните атмосфера и особености, характеризиращи онези бурни времена, като в същото време не пропуска да остави своите лични разсъждения. Което е морално задължение на всеки автор, който „съживява“ миналото чрез творбите си.
Използвани източници при написването на материала:
I. Bethencourt, Francisco. La Inquisición En La Época Moderna: España, Portugal E Italia, Siglos Xv-xix. Madrid: Akal, 1997.
II. Eire, Carlos M. N. Reformations: The Early Modern World 1450-1650. New Haven: Yale University Press, 2016 pp 640
III. Data for executions for witchcraft: Levack, Brian P. (1995). The Witch Hunt in Early Modern Europe (Second Edition). London and New York: Longman





