„Истината за случая „Хари Куебърт” от Жоел Дикер (ревю)

19.01.2015

182433_b-686x1024Колко истинска може да бъде истината? Този въпрос си задавах многократно, препускайки с бясна скорост по страниците на втория роман на Жоел Дикер. В процеса на четене пред очите ми се разкриваха постепенно няколко истини за случая „Хари Куебърт” и всяка една от тях беше скоропостижно опровергавана и заменяна с нова, по-истинска и краткотрайна, докато истината с главно И на финала не ме зашемети с неочакван шамар. „Истината за случая „Хари Куебърт” е вторият роман на 30-годишния швейцарски писател, носител е на Голямата награда на Френската академия, номиниран е за някои от най-престижните литературни награди и е продаден в над 1,5 млн. екземпляра в над 30 страни по цял свят.

Романът на Дикер е книга за… писането на книга. Главният герой Маркъс Голдман е млад американски писател, който постига небивал успех с първия си роман, но увлечен в реката на славата, изпада в творческа криза. Идеята за втора книга му се вижда невъзможна, а крайният срок го притиска панически. Така „Истината за случая” поставя въпроса за писателската професия и за писането като призвание; за трудностите пред създаването на бестселър и противоречията между раждането на чистата идея и гоненето на комерсиален успех.

Разкъсван между собствените си терзания и настоятелния си безскрупулен издател, Маркъс решава да се върне назад и да се обади за помощ на своя университетски преподавател, писател и стар приятел Хари Куебърт. Хари е човекът, който преди години разкрива истината за младия Маркъс, тогава оплетен в обърканите си стремежи и представи, и отваря очите му за смелостта да постигнеш себе си. Всяка глава от романа започва със съвет за писането (и не само) от Куебърт. Маркъс поема от Ню Йорк към Ню Хампшир, за да си припомни тези съвети, да получи вдъхновение и утеха от възрастния писател, но вместо това попада в центъра на стар, забравен скандал, който избухва с неподозирана сила. Хари Куебърт е обвинен в убийството на 15-годишната Нола Келерган, изчезнала безследно през 1975 г. А 30 години по-късно трупът ѝ е открит в двора на известния американски писател, с когото е имала тайна връзка през онова далечно лято.

Не мога да не призная, че Дикер ме очарова с изкусната и дълбока паяжина от истории, оплетени около мистериозния случай с убийството на Нола. Маркъс се впуска да разплете всички нишки, за да докаже, че старият му приятел е невинен и докрай остава верен на тяхното приятелство. С блестящ ум, невероятно остроумие, хумор и усет за интрига и напрежение, Жоел Дикер ме накара да живея цели 550 страници в малкото градче Ню Хампшир, да се сприятеля с жителите му, да опозная тайните му, да съпреживявам всяка случка и емоция, да се смея и да продължавам да чета в малките часове на нощта, нетърпелива да разбера с какво още е способен да ме изненада.

Героите са описани с такава жива яркост и енергия, че действително започват да живеят във въображението ми като истински хора. Всеки един от тях е изграден с впечатляваща дълбочина и детайли – както жителите на уж спокойното градче, така и Хари и противоречивата Нола, чийто образ преживява толкова много трансформации и обрати, че първо я харесваш, после я намразваш, съчувстваш ѝ, съмняваш се и пак започваш отначало. Един от най-комичните герои безспорно е майката на Маркъс Голдман, която е твърдо уверена, че синът ѝ е хомосексуалист, че трябва най-накрая да се задоми, да се прибере у дома, за да го нахрани, и повече да я слуша. Второстепенните герои пък въобще не са толкова второстепенни. Повечето от тях са на пръв поглед незабележими и незначителни, след което Дикер ги издига в йерархията и им връчва поредния непредвидим обрат.

С лекота и чиста съвест мога да нарека Жоел Дикер майстор, а „Истината за случая „Хари Куебърт” – невероятна криминална история. В нея може да намерите всичко – мистерия и крими елементи, любовна история, хумор, драма, многопластов сюжет, който преплита минало и настояще в уникално, интригуващо четиво. Романът е от онези редки книги, които не искаш да свършват, а последният съвет на Хари Куебърт към Маркъс със сигурност може да се отнесе към творбата на Дикер: „Хубавата книга, Маркъс, не се мери само с последните думи, а с общия ефект от всички думи, които са ги предшествали. Около половин секунда след като е свършил книгата, след като е прочел последната дума, читателят трябва да усеща, че го обзема могъщо чувство. В този момент той трябва да мисли за всичко, което е прочел, да погледне корицата и да се усмихне с малко тъга, защото героите ще му липсват. Хубавата книга, Маркъс, е книгата, за която съжаляваме, че е свършила.”

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Лилия Кънева„Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" - абсурдно интересна история08.01.2015

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър