„Точният мерник” – Кърт Вонегът

08.10.2013

„Не е ли комично, че аз, някаква си клетка, приемам сериозно живота си?
Спомних си, че съм на погребение, а се усмихвам.”
tochmernik3_5413
Според Кърт Вонегът едно  от осемте правила, към които трябва да се придържа всеки с амбиция за литературна изява, е да даде на читателя си поне един герой, към когото би могъл да е съпричастен. Може би именно в желанието си да не нарушава това правило, той изпълва творчеството си с образи на повредени хора, функциониращи в повредена среда, чиито цели и действия твърде рядко могат да се приведат в категориите „добро” и „зло”, но за сметка на това винаги намират място в категорията „човешко”.

Виж още: „ДОКАТО ПРОСТОСМЪРТНИТЕ СПЯТ” – КЪРТ ВОНЕГЪТ

Едва 12-годишен Руди Уолц, син на Ото Уолц (псевдохудожник, чийто най-голям отпечатък върху световната история е това, че някога спасил Хитлер от гладна смърт), изстрелва един куршум от пушката на баща си над покривите на града – куршум, който улучва бременна жена право в челото, спечелвайки на стрелеца прякора Точният мерник.

Проследявайки живота на Руди, Вонегът разглежда въздействието на срама и вината както в личен аспект, така и в контекста на отношенията в семейство Уолц, които, макар и никога да не са били напълно нормални, се превръщат в гротескно преобърнат модел на нормално семейство след трагедията. Въображаемият Мидланд Сити е съвършената среда за по-голямата част от действието – западащо провинциално градче, чиито обитатели са останали живи твърде дълго след като животите им са били изчерпани откъм съдържание.

Наред с това романът се занимава с ролята на случайността в човешкия живот, с на моменти абсурдното желание да гледаме на себе си като на герои в драма, да придаваме на събитията повече значение отколкото заслужават. С типичното си чувство за хумор Вонегът води множество малки сюжетни линии, преплитащи се по ирония на съдбата и приключващи при абсурдни или трагични обстоятелства. Подобно на „Котешка люлка”, по-голямата част от романа е ретроспекция на събития, развили се преди един мини апокалипсис – в случая – избухването на неутронна бомба в Мидланд Сити, от перспективата на което част от малките драми на героите изглеждат нищожни.

Виж още: „ЦВЕТНИЦА” – АВТОБИОГРАФИЧЕН КОЛАЖ ОТ КЪРТ ВОНЕГЪТ

Всичко това е поднесено с характерния за Вонегът лаконичен стил. Героите и техните съдби са живи щрихи, без излишно прахосничество на думи в ненужни обяснения за недосетливите. Отделни абзаци разказват микроистории, подобни на анекдоти, а тук-там е вмъкната и по някоя готварска рецепта заради кулинарните наклонности на главния герой. Вонегът обаче никога не разсмива или разплаква читателя докрай – той винаги се движи по онази тънка линия между сладкото и горчивото, предизвикваща крива беззвучна усмивка и малко смущение, защото всичко звучи толкова човешко и толкова познато.

Четенето на Вонегът е като среща с много стар приятел – някой, който те познава, с всичките ти недостатъци, малки странности и тайни, но никога не те съди или порицава. Защото, след всичките мрачни шегички, горчиви разсъждения и песимистични катаклизми, Вонегът никога не губи огромната си любов и състрадание към човека.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Габриела Канджева„Истината за случая „Хари Куебърт” от Жоел Дикер (ревю)19.01.2015

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаДа избереш книга по корицата и да си струваЛитература