„Точният мерник” – Кърт Вонегът

08.10.2013

„Не е ли комично, че аз, някаква си клетка, приемам сериозно живота си?
Спомних си, че съм на погребение, а се усмихвам.”
tochmernik3_5413
Според Кърт Вонегът едно  от осемте правила, към които трябва да се придържа всеки с амбиция за литературна изява, е да даде на читателя си поне един герой, към когото би могъл да е съпричастен. Може би именно в желанието си да не нарушава това правило, той изпълва творчеството си с образи на повредени хора, функциониращи в повредена среда, чиито цели и действия твърде рядко могат да се приведат в категориите „добро” и „зло”, но за сметка на това винаги намират място в категорията „човешко”.

Виж още: „ДОКАТО ПРОСТОСМЪРТНИТЕ СПЯТ” – КЪРТ ВОНЕГЪТ

Едва 12-годишен Руди Уолц, син на Ото Уолц (псевдохудожник, чийто най-голям отпечатък върху световната история е това, че някога спасил Хитлер от гладна смърт), изстрелва един куршум от пушката на баща си над покривите на града – куршум, който улучва бременна жена право в челото, спечелвайки на стрелеца прякора Точният мерник.

Проследявайки живота на Руди, Вонегът разглежда въздействието на срама и вината както в личен аспект, така и в контекста на отношенията в семейство Уолц, които, макар и никога да не са били напълно нормални, се превръщат в гротескно преобърнат модел на нормално семейство след трагедията. Въображаемият Мидланд Сити е съвършената среда за по-голямата част от действието – западащо провинциално градче, чиито обитатели са останали живи твърде дълго след като животите им са били изчерпани откъм съдържание.

Наред с това романът се занимава с ролята на случайността в човешкия живот, с на моменти абсурдното желание да гледаме на себе си като на герои в драма, да придаваме на събитията повече значение отколкото заслужават. С типичното си чувство за хумор Вонегът води множество малки сюжетни линии, преплитащи се по ирония на съдбата и приключващи при абсурдни или трагични обстоятелства. Подобно на „Котешка люлка”, по-голямата част от романа е ретроспекция на събития, развили се преди един мини апокалипсис – в случая – избухването на неутронна бомба в Мидланд Сити, от перспективата на което част от малките драми на героите изглеждат нищожни.

Виж още: „ЦВЕТНИЦА” – АВТОБИОГРАФИЧЕН КОЛАЖ ОТ КЪРТ ВОНЕГЪТ

Всичко това е поднесено с характерния за Вонегът лаконичен стил. Героите и техните съдби са живи щрихи, без излишно прахосничество на думи в ненужни обяснения за недосетливите. Отделни абзаци разказват микроистории, подобни на анекдоти, а тук-там е вмъкната и по някоя готварска рецепта заради кулинарните наклонности на главния герой. Вонегът обаче никога не разсмива или разплаква читателя докрай – той винаги се движи по онази тънка линия между сладкото и горчивото, предизвикваща крива беззвучна усмивка и малко смущение, защото всичко звучи толкова човешко и толкова познато.

Четенето на Вонегът е като среща с много стар приятел – някой, който те познава, с всичките ти недостатъци, малки странности и тайни, но никога не те съди или порицава. Защото, след всичките мрачни шегички, горчиви разсъждения и песимистични катаклизми, Вонегът никога не губи огромната си любов и състрадание към човека.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Габриела Канджева„Истината за случая „Хари Куебърт” от Жоел Дикер (ревю)19.01.2015

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър