Представете си, че сте на сто години. Представете си, че ви е писнало и искате някакво разнообразие, малко след което прескачате бавно и внимателно прозореца на стаята си, стъпвате на лехата с теменужките и отпрашвате (макар това да е доста силен глагол за стогодишен старец) нанякъде.
Е, ако сте успели да пресъздадете картинката в главата си, то тогава може би ще успеете да се поставите на мястото на главния ни герой – Алан Карлсон. Юбилярят решава да се измъкне от старческия дом точно на рождения си ден и да тръгне на приключение. А когато говорим за приключение, старецът въобще не си поплюва – още в първия час успява да открадне куфара на странния рус младеж, с когото се среща на гарата, и да се забърка в лудо преследване, междувременно събирайки очарователна, но и ужасно странна дружина, състояща се от мошеник, продавач на хот дог (и почти инструктор по кормуване, почти експерт по физика, почти доктор и почти каквото-друго-се-сетите) и жена, притежаваща слоница. Разбира се, както е подобаващо за едно изчезване, по петите на Алан са и полицаите, твърдо решени да разрешат загадката с изчезналия старец.

Също толкова интересна обаче е и втората сюжетна линия, която ни бива представена от Юнас Юнасон. Паралелно с перипетиите на Алан в настоящето, създадени в следствие на кражбата на съмнителния куфар, разбираме и за миналото на Карлсон, изпълнено с безброй комични и донякъде абсурдни ситуации. Всичко започва с афинитета на Алан към експлозивите, който неведнъж води до взривяване на различни части от двора му, забърквайки го в различни неприятности. В последствие откриваме и, че нашият очарователен юбиляр някак е успявал да попадне на точните (или не чак толкова точни) места в ключови моменти в историята на човечеството. Както и да даде своя принос към историческите събития не веднъж или дваж, помагайки за създаването на атомната бомба или пък шпионирайки целеви личности. Труман, Мао Дзе Дун и Сталин са само малка част от добрите му или не чак толкова добри познанайници, известни ни благодарение на часовете, прекарани в залягане над учебниците по история.
Нашето ревю за филма по книгата – четете Тук! 🙂
Макар и да подходих малко скептично към книгата, поради хвалбите, които прочетох, „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ определено е книга, която те хваща мигновено и не те пуска до последната страница. Двете сюжетни линии са колкото абсурдни, толкова и безумно интригуващи и не оставят читателя да си почине дори за секунда, а го карат да иска още и още. На моменти Алан дори заприличва малко на възрастния вариант на Емил от Льонеберя – остроумен, интелигентен, забавен, хитър и с невероятен приключенски дух.

Ако всичко това ви е заинтригувало поне малко, то ви предлагаме да се сдобиете със „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“, да стегнете въображаемия си куфар и да тръгнете на приключение с Алан Карлсон, който определено няма да ви разочарова, напротив – макар и възрастен, старецът е способен да ви накара да се засмеете, учудите и дори заинтригувате, обикаляйки с него из цяла Швеция, а и по целия свят, както в наше време, така и по време на едни от най-динамичните и интересни исторически събития.
„ИСТИНАТА ЗА СЛУЧАЯ „ХАРИ КУЕБЪРТ” ОТ ЖОЕЛ ДИКЕР (РЕВЮ)
Ако пък сте чели книгата и проверявате ревюто, само за да видите какво мисли и някой друг, то ви препоръчваме да изпробвате също филма по произведението, чието представяне може да видите тук!





