Музика и театър в разговор с Вили Чаушев

Преди около три години ви срещнах с Вили Чаушев, отраснал в семейство на артисти. Занимаваше се с музика, луташе се из България, а после между България и Лондон. Казваше, че музиката за него е всичко, а китарата е най-ценното му нещо. И така от 2015 година до днес, когато ще ви запозная с един нов Вили, с когото си поговорихме за музика, театър, разликата между България и Англия и изкуството в двете страни. Една различна гледна точка за културата у нас и приятен разговор с млад човек, преследващ мечтите си.

Какво се промени след последния ни разговор? Оттогава минаха почти три години.

Проемниха се много неща, но най-голямата промяна е, че ме приеха в “The Royal Central School of Speech and Drama University of London” със специалност Звуков дизайн. Вече съм студент втора година там. Не вярвах, че ще ме приемат, честно казано, но въпреки всичко кандидатствах, поканиха ме на интервю и след това получих оферта.

Разкажи ми малко повече за специалността, с какво се занимаваш в момента?

В момента работя по пиеса, базирана на книгата „Врява и безумство” (“The Sound and the Fury”) от Уилям Фокнър. Аз съм главният саунд дизайнер. Трябва да измисля всичката музика и ефекти, както и да реша къде да поставя колоните, за да постигна желаната атмосфера. След това правя схема на театъра, на която чертая всичките колони, микрофони, кабели и така нататък. Има си и малко математика всъщност, защото трябва да измеря под какъв ъгъл се впръсква звукът и каква част от публиката покрива.

Значи все пак си продължаваш семейната традиция. Имаш интересно семейство, все артисти. Мислиш ли да продължиш да се занимаваш с театър, дори и зад кулисите?

Мисля, че да. Но със сигурност не съм се отказал да бъда и на сцената, не само зад нея.

Участвал ли си в някоя пиеса досега?

Не съм все още, но се надявам скоро да ми се отдаде тази възможност. Може би следващия семестър.

А с музикалната ти кариера какво се случва?

Миналата година се запознах с много хора. Намерих си музиканти, с които започнах да работя. Стилът ни е много разнообразен. Свирим блус, алтернативен рок и поп. Понякога правим и акустични кавъри. Хубавото е, че в университета имаме звукозаписно студио, което е винаги на наше разположение. Миналата година започнахме да записваме разни неща и скоро се надявам да имаме поне 5 записани песни.

В предишното ни интервю говорихме за твоите идоли, един от тях беше Крис Корнел. Как приемаш заубата на толкова известни музиканти през изминалата година?

Не го приех леко. Крис ми беше един от най-любимите музиканти. Свирил съм сигурно милион пъти ‘Like a Stone’ на Audioslave. След това си отиде и Честър Бенингтън от Linkin Park – група, която слушам от 14-годишен. Наистина е тъжно, когато някой толкова талантлив си отива от този свят толкова млад.

Продължава на следващата страница…

Страници 1 2

Под Моста

е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to