Няма исторически данни за любовна афера между Смит и Покахонтас – още повече, че през 1607 г., когато те се срещат, индианката е била едва на 12 години, а английският капитан – на 28. Това, с което Матоака е станала известна сред заселниците, е благото ѝ отношение към тях – в най-тежките моменти на глад тя им е носила храна, научила е езика им и е общувала с тях. Тя е преговаряла с англичаните и е поддържала добрите отношения между тях и племето си.
През 1610 г. Покахонтас, достигнала зряла възраст, се жени за Кокоъм, според историческите свидетелства той е бил капитан на малка група от хора, съответно не е имал висок ранг. Това предполага, че Покахонтас се е омъжила по любов. Обратът в историята на индианката започва около 1613 г. по време на първата англо-индианска война, когато тя бива пленена. Похитителите я използват, за да контролират баща ѝ. Преговорите продължават по-дълго от очакваното и Покахонтас прекарва повече от година сред англичаните – там пасторът, Аликзандър Уитакър, покръства индианката и тя получава името Ребека.

По това време Покахонтас се запознава с Джон Ралф и между тях пламва искра. Англичанинът пише до губернатора на колонията, за да им бъде разрешено да се омъжат (бракът на Покахонтас и Кокоъм очевидно приключва, след като тя бива пленена): „по-точно Покахонтас, в която моите най-чисти и добри помисли са, и са били от дълго време, впримчени и омаяни в толкова заплетен лабиринт, от който съм изтощен от усилията си да се откопча.” Покахонтас и Джон се женят през 1614 г., като тя приема името Ребека Ралф. Синът им Томас се ражда година по-късно.
Следва пътуването на семейство Ралф до Англия, където Покахонтас е представяна като индианска принцеса, канена е на балове и е възприета много добре от обществото. Тогава тя среща Джон Смит отново (капитанът напуска Америка, защото е ранен, но Покахонтас мисли, че Смит е мъртъв) и показва уважението си, обръщайки се към него с „татко“.
През 1617 г. Покахонтас и Джон Ралф отплават обратно за дома си във Вирджиния, но за съжаление, индианката се разболява тежко (най-вероятно от едра шарка, пневмония или туберколоза) и на двадесет и двегодишна възраст умира. Погребана е в епархията „Сейнт Джордж“ в Грейвсенд. Въпреки ненавременната си смърт Покахонтас оставя голямо наследство след себе си – много американци могат да проследят родословието си до нея, а историята за смелата индианка, която поставя живота на английски капитан пред своя, ще продължи да живее в сърцата на милиони.
1|2







