Вървиш от стая в стая и вещите, чрез които си получил първите си уроци по музика, биология, химия и физика, сега са вехтории, захвърлени по пода. Като че ли всички са се евакуирали и са оставили всичко готово за следващия час.
Най-тъжната гледка е, когато видиш бюста на патрона Христо Ботев. Години си пял всички песни за него. Научил си всички негови стихотворения. Уважавал си делата му и си бил горд да учиш в училище, носещо неговото име, а ето го и сега. Стои сам, изоставен, чакащ някой да го отнесе.
Продължава на следващата страница
Подкрепи ни!