Създаването на кавъри обикновено е обосновано. Някои изпълнители го правят, защото по този начин показват отношението си към дадена песен. Например Джорджано с кавър на песен на Миле Китич или определено по-приятното за слуха изпълнение на Роби Уилямс на “My way” на Франк Синатра. В друг случай просто обогатяват репертоара си за живи изпълнения. Или пък се използва вече една популярна мелодия, за да се създаде нов хит. Има и такива, чието съществуване е факт по неясни причини.

Кавърът се появява първо на Запад в зората на Студената война и бързо си проправя път на Изток. Много от българските песни, които провокират носталгия в нашите майки и бащи и са станали емблематични за родната музика, всъщност са кавъри на западни хитове. Изобщо Изтокът е имал нужда не само от технологии, но и от музика от „вражеския“ Запад.

Може би най-известната песен на ФСБ „След десет години“ е кавър. Оригиналът е на италианската група Le Orme, а името на песента е “Amico di leri”.

Друг кавър от Италия е песента на Трамвай №5 „Шарзан“, чието име е абсолютно същото с италианския оригинал на Ромина Пауър и Ал Бано “Sharazan”.

Сигнал също са част от картинката с тяхната песен „Спри се“, която е кавър на песента на Uriah Heep „Free me”.

Кавъри имат голяма част от родните ни изпълнители и групи – Лили Иванова, Тангра, Тоника, Импулс, Георги Минчев и т.н.

Имаме певци, сред чиито песни има много кавъри, но сякаш при нас това явление не е било с такъв размах, както при други братски социалистически народи. Трябва да споменем, че за автор на музиката, разбира се, се е посочвал някой роден композитор. Въпреки че само е преработил оригинала.

Продължава на следващата страница

1|2