Rick and Morty
Кино

Как “Рик и Морти” промени представите за анимация

05.08.2019

Четвърти сезон на култовия сериал излиза през ноември 2019 г.

Преди имахме “South Park”, имахме “The Simpsons” и “Family Guy” – всъщност още ги имаме, но преди няколко години на анимирания хоризонт се появи едно друго явление, което се отличава и някак се цепи от групата. Цепи се, защото е оригинално, защото е смело и защото в него има идиотски (в най-добрия смисъл на думата) полет на фантазията, който се среща рядко.

“Рик и Морти” (Rick and Morty) е хит, не само защото има претенциите да е интелигентна анимация (и по-често е), но и защото всеки негов епизод е непредвидим, защото често води до екзистенциални кризи и умерени пристъпи на депресия, но най-вече защото сред понякога откровено тъпите шеги се прокрадва една меланхолична, мрачна нишка, която засяга по-сериозни теми.

И не става дума за социалната критика, която откриваме в “The Simpsons” и “South Park”, не, а за теми като самотата, безсмислието, отношенията и човешкото във всички нас. Няма да преувеличим, ако кажем, че “Рик и Морти” трябва непременно да се гледа, а по-долу ще се опитаме да обясним защо.

Снимка: IMDB

Рик и Морти, Док и Марти. Познато? Главните герои в анимацията са базирани, макар и слабо, на героите от „Завръщане в бъдещето“ (1985) и първоначалната концепция предвижда историята им да бъде разказана в рамките на късометражна мръснишка анимация за възрастни. Идеята обаче се развива и прераства в съвсем самостоятелен проект. Зад “Рик и Морти” стоят Дан Хармън, който преди това работи по “Community”, и аниматорът Джъстин Ройланд, който озвучава и Морти, и Рик – при това пиян. Защо пиян? Защото Рик е алкохолик, мизантроп и социопат, и алкохолът помага на Ройланд да влезе в роля.

Рик е още гениален учен, всъщност нещо като Бог, който пътува през мултивселената в: търсене на приключения; защото му е скучно; защото трябва да продава оръжие на извънземни наемни убийци, за да може да си плати един ден в най-якия увеселителен парк във Вселената. Морти пък е просто 14-годишен тийнейджър, част от типичното американско семейство от предградията – къща с гараж, две деца, за предпочитане момче и момиче. Морти не е много умен, даже си е глупав, но във Вселената трябва да има баланс и той е тоталната антитеза на Рик. “You’re as dumb as they come” (По-глупав трудно можеш да станеш), казва му Рик, и е прав.

Снимка: IMDB

Морти се интересува единствено от Джесика – онова момиче в училище, а всичко останало просто се случва покрай него. Морти има речник от около сто думи (най-често използваните са “oh geez” и “oh man”), крещи истерично, паникьосва се постоянно и не разбира нищо от нищо. Рик пък се оригва, псува, и прави каквото си иска. А, да, Рик е дядото на Морти, но това съвсем не помага на отношенията им – Богът алкохолик мрази всички поравно. Както Рик казва на Морти и сестра му Съмър: „You are both pieces of shit anyway and I can prove it mathematically.”

Първият епизод започва бомбастично в преносен и буквален смисъл – Рик нахлува мъртво пиян в стаята на Морти, извлича го от леглото и го качва на импровизираната си летяща чиния, сглобена в гаража за нощна разходка над града. Рик е стигнал до извода, че Земята има нужда от свежо начало и докато се носят над къщите, се чуват думите “Neutrino bomb armed” и започва отброяване.

Бомбата трябва да заличи животът на Земята и всъщност може и да успява – така и не разбираме, защото тръгва страхотната заставка, а в мултивселената всичко е възможно. За Рик унищожението на Земята не е кой знае какво и, съответно, човешкият живот също не значи много – дали защото е социопат или защото е наясно със съществуването на безкрайна мултивселена, е избор, оставен на зрителя. Защо да ти пука за семейство и други хора, след като всички имат безкрайно много версии?

Снимка: IMDB

Трите сезона на анимацията се въртят около приключенията на двамата на различни планети, в паралелни вселени и други реалности. В епизодите преобладава черният хумор, умират хора, извънземни и животни, светове престават да съществуват и всичко е поднесено някак…леко. Не защото е анимация, а защото в мащабите, които сериалът създава, просто нищо няма значение.

Дан Хармън казва следното: „Ако Съмър умре, не си представям как Рик пада на колене, облян в сълзи, по-скоро ще се опита да направи всички възможно , за да я замени по някакъв начин преди родителите ѝ да са разбрали, че е мъртва“. Всичко това е изнесено и на по-високо ниво, но тук трябва да сложим предупреждение за СПОЙЛЕРИ. В един от епизодите в първи сезон Морти иска от Рик нещо, с което да накара Джесика да се влюби в него, но Джесика е болна от грип и серумът заразява всички в градчето и в крайна сметка света.

Снимка: IMDB

При използването на антидота всички се превърнаха в гротескни изчадия, излезли от филм на Дейвид Кроненберг – явно и Рик прави грешки. Земята отиде по дяволите и, за да се спасят, Рик откри паралелна вселена, в която серумът е подействал успешно, а двамата са умрели при експлозия и „нашите“ версии на Рик и Морти заемат местата им.  Под съпровода на Look on down from the bridge на дрийми поп дуото Mazzy Star двамата погребаха допелгангерите си и всичко тръгна постарому. Първа екзистенциална криза за Морти и просто още един ден за Рик. Интересно е как анимациите са най-въздействащи, но е така – краят на епизода е въздействащ и заслужава всички добри отзиви, които получава през годините.

Такива моменти има в редица епизоди, но някои просто остават с теб месеци наред. Един такъв момент беше в трети епизод от втори сезон, където Рик се срещна отново, години по-късно, с Unity – колективен разум и висш организъм, който беше превзел цяла една планета и с която Рик изпадна в период на оргии и пиянство (което пък доведе до анархия на планетата, защото любовта е вредна и разстройва дори най-перфектните организми).

Самата идея за колективния разум е предадена страхотно и зрителят има нужда от време, за да свикне. В този епизод може би за първи път Рик показа нещо като чувства, които дори наподобяват любов и тъга, и накрая на епизода опита да се самоубие. Сцената си е трогателна, няма друга дума за нея. В тези епизоди анимацията наистина придобива други измерения и хуморът остава на заден план, макар че почти винаги е там.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна МаринковаПет приказни филма за истински Шехерезади12.06.2020

Още от Под Моста

Под МостаВъзроденият спомен за Честър Бенингтън от Grey DazeМузика