Rick and Morty
Кино

Как “Рик и Морти” промени представите за анимация

05.08.2019

Четвърти сезон на култовия сериал излиза през ноември 2019 г.

Преди имахме “South Park”, имахме “The Simpsons” и “Family Guy” – всъщност още ги имаме, но преди няколко години на анимирания хоризонт се появи едно друго явление, което се отличава и някак се цепи от групата. Цепи се, защото е оригинално, защото е смело и защото в него има идиотски (в най-добрия смисъл на думата) полет на фантазията, който се среща рядко.

“Рик и Морти” (Rick and Morty) е хит, не само защото има претенциите да е интелигентна анимация (и по-често е), но и защото всеки негов епизод е непредвидим, защото често води до екзистенциални кризи и умерени пристъпи на депресия, но най-вече защото сред понякога откровено тъпите шеги се прокрадва една меланхолична, мрачна нишка, която засяга по-сериозни теми.

И не става дума за социалната критика, която откриваме в “The Simpsons” и “South Park”, не, а за теми като самотата, безсмислието, отношенията и човешкото във всички нас. Няма да преувеличим, ако кажем, че “Рик и Морти” трябва непременно да се гледа, а по-долу ще се опитаме да обясним защо.

Снимка: IMDB

Рик и Морти, Док и Марти. Познато? Главните герои в анимацията са базирани, макар и слабо, на героите от „Завръщане в бъдещето“ (1985) и първоначалната концепция предвижда историята им да бъде разказана в рамките на късометражна мръснишка анимация за възрастни. Идеята обаче се развива и прераства в съвсем самостоятелен проект. Зад “Рик и Морти” стоят Дан Хармън, който преди това работи по “Community”, и аниматорът Джъстин Ройланд, който озвучава и Морти, и Рик – при това пиян. Защо пиян? Защото Рик е алкохолик, мизантроп и социопат, и алкохолът помага на Ройланд да влезе в роля.

Рик е още гениален учен, всъщност нещо като Бог, който пътува през мултивселената в: търсене на приключения; защото му е скучно; защото трябва да продава оръжие на извънземни наемни убийци, за да може да си плати един ден в най-якия увеселителен парк във Вселената. Морти пък е просто 14-годишен тийнейджър, част от типичното американско семейство от предградията – къща с гараж, две деца, за предпочитане момче и момиче. Морти не е много умен, даже си е глупав, но във Вселената трябва да има баланс и той е тоталната антитеза на Рик. “You’re as dumb as they come” (По-глупав трудно можеш да станеш), казва му Рик, и е прав.

Снимка: IMDB

Морти се интересува единствено от Джесика – онова момиче в училище, а всичко останало просто се случва покрай него. Морти има речник от около сто думи (най-често използваните са “oh geez” и “oh man”), крещи истерично, паникьосва се постоянно и не разбира нищо от нищо. Рик пък се оригва, псува, и прави каквото си иска. А, да, Рик е дядото на Морти, но това съвсем не помага на отношенията им – Богът алкохолик мрази всички поравно. Както Рик казва на Морти и сестра му Съмър: „You are both pieces of shit anyway and I can prove it mathematically.”

Първият епизод започва бомбастично в преносен и буквален смисъл – Рик нахлува мъртво пиян в стаята на Морти, извлича го от леглото и го качва на импровизираната си летяща чиния, сглобена в гаража за нощна разходка над града. Рик е стигнал до извода, че Земята има нужда от свежо начало и докато се носят над къщите, се чуват думите “Neutrino bomb armed” и започва отброяване.

Бомбата трябва да заличи животът на Земята и всъщност може и да успява – така и не разбираме, защото тръгва страхотната заставка, а в мултивселената всичко е възможно. За Рик унищожението на Земята не е кой знае какво и, съответно, човешкият живот също не значи много – дали защото е социопат или защото е наясно със съществуването на безкрайна мултивселена, е избор, оставен на зрителя. Защо да ти пука за семейство и други хора, след като всички имат безкрайно много версии?

Снимка: IMDB

Трите сезона на анимацията се въртят около приключенията на двамата на различни планети, в паралелни вселени и други реалности. В епизодите преобладава черният хумор, умират хора, извънземни и животни, светове престават да съществуват и всичко е поднесено някак…леко. Не защото е анимация, а защото в мащабите, които сериалът създава, просто нищо няма значение.

Дан Хармън казва следното: „Ако Съмър умре, не си представям как Рик пада на колене, облян в сълзи, по-скоро ще се опита да направи всички възможно , за да я замени по някакъв начин преди родителите ѝ да са разбрали, че е мъртва“. Всичко това е изнесено и на по-високо ниво, но тук трябва да сложим предупреждение за СПОЙЛЕРИ. В един от епизодите в първи сезон Морти иска от Рик нещо, с което да накара Джесика да се влюби в него, но Джесика е болна от грип и серумът заразява всички в градчето и в крайна сметка света.

Снимка: IMDB

При използването на антидота всички се превърнаха в гротескни изчадия, излезли от филм на Дейвид Кроненберг – явно и Рик прави грешки. Земята отиде по дяволите и, за да се спасят, Рик откри паралелна вселена, в която серумът е подействал успешно, а двамата са умрели при експлозия и „нашите“ версии на Рик и Морти заемат местата им.  Под съпровода на Look on down from the bridge на дрийми поп дуото Mazzy Star двамата погребаха допелгангерите си и всичко тръгна постарому. Първа екзистенциална криза за Морти и просто още един ден за Рик. Интересно е как анимациите са най-въздействащи, но е така – краят на епизода е въздействащ и заслужава всички добри отзиви, които получава през годините.

Такива моменти има в редица епизоди, но някои просто остават с теб месеци наред. Един такъв момент беше в трети епизод от втори сезон, където Рик се срещна отново, години по-късно, с Unity – колективен разум и висш организъм, който беше превзел цяла една планета и с която Рик изпадна в период на оргии и пиянство (което пък доведе до анархия на планетата, защото любовта е вредна и разстройва дори най-перфектните организми).

Самата идея за колективния разум е предадена страхотно и зрителят има нужда от време, за да свикне. В този епизод може би за първи път Рик показа нещо като чувства, които дори наподобяват любов и тъга, и накрая на епизода опита да се самоубие. Сцената си е трогателна, няма друга дума за нея. В тези епизоди анимацията наистина придобива други измерения и хуморът остава на заден план, макар че почти винаги е там.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър Панайотов„Дяволското гърло“ и „Денят на бащата“, за които „български“ не е обида27.05.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаДа избереш книга по корицата и да си струваЛитература