Като човек със съмнителна психическа стабилност съм оставала будна до съвсем малките предизгревни часове на нощта, когато умората побеждава въображението както рутината побеждава порива да си платим семестриалната такса вместо да си купим самолетен билет. Сенките са били змиеподобни, светлините навън са идвали от космически кораб, Луната е светела някак по-странно, а дърветата са шумолели със зловеща песен. Общо взето стандартно въображение или онова, което най-точно се описва като „развинтена фантазия“.

Когато е малък, всеки има „развинтена фантазия“, която се шири и прави нещата интересни. Когато порастваме „развинтената фантазия“ малко по малко се завинтва. Не, че не виждаме змиеподобни сенки, просто знаем, че там змия няма как да влезе. Не, че не виждаме светлините на НЛО, просто знам, че извънземните си търсят по-интелигентни индивиди и не биха се безпокоили да отвличат точно този човек, който понякога с усилия го докарва до средно ниво.

„Anne with an E“ ни разказва за едно момиче, което има „развинтена фантазия“,

която вместо да започне да се завинтва, се видоизменя и канализира, за да създаде хубави неща. „Anne with an E“ е продукция на Netflix. Излъчването на сериала започва през март 2017 и досега съм изгледала два сезона с общо 17 епизода. Съвсем скоро излезе и третият сезон на сериала, който предстои да бъде един час подарено време, в което отказвам да пиша курсова работа, да се опитвам да боря медийното право или да правя вечеря, която не е салата в плик.

Сериалът е базиран на романа „Ан от фермата „Грийн Гейбълс“ на Луси Монтгомъри. Има доста критики из безкрайното пространство на интернет ширините, че сериалът е обида за книгата, че е твърде драматичен и поставя акцента си на различно място.

Не съм чела книгата на Луси Монтгомъри, но харесвам сериала точно такъв какъвто е. Показва ни трудностите, за да знаем от къде извира желанието, любопитството и енергията за действията на Ан.

„Anne with an E“ в началото си ни среща с едно много тъжно момиче, което е предимно тъжно заради необикновеността си.

Налага се това момиче да се пребори за семейството си, за създаването на приятели, за получаването на доверие. През тези борби същото това момиче стоически подхранва необикновеното си въображение с преживявания, срещи, радостни и нетолкова радостни моменти.

Ан, разбира се, не е перфектна – тя прави много грешки, понякога също съди хората прибързано (в повечето случаи ги намира за добри, а това не е съвсем така), действа преди да мисли и казва неща, които по-късно предпочита да е премълчала. Освен това Ан е адски досадна – тя е навсякъде, винаги има необичайни идеи, постоянно говори просторно за нещата по начин, който може би щеше да звучи престорен, ако думите не излизаха от нейната уста. Чудесни причини да я обичаме!

В трети сезон намираме Ан пораснала –

много по-сдържана в любопитството си без това въобще да ѝ пречи да прави неща, които много хора никога не биха си помислили да правят. Най-интересното е, че Ан не пътува с кораб, тя не е версия на Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче, тя открива необикновеното в съвсем обикновени неща, просто мозъкът ѝ работи по необикновен начин.

Продукцията е канадска, а това автоматично значи, че епизодите изобилстват от сцени с безкрайни, спокойни и тихи зимни пейзажи, от зеленина и пъстри цветя, от дълбока соленоводна красота, от шишарки и мирис на бор, който се усеща примесен със сладкишите на двете дами от Грийн Гейбълс. Сюжетът на сериала пък е такъв, че тичането през пустошта е често явление.

Дамите от Грийн Гейбълс са Ан и нейната приемна майка Мерила. Колкото развинтена е фантазията на Ан, толкова строга и реалистична е Мерила. Компания и баланс във взаимоотношенията им носи братът на Мерила – Матю, който е нищо повече от най-сладкият млад дядо на света.

Ан, Мерила и Матю започват да бъдат семейство съвсем случайно и дори погрешка, но се превръщат в дом на много любов. Подобни са всички взаимоотношения в сериала – дори и нещата да не започват добре, накрая се стига до компромисно решение и то не защото всичко е необходимо да бъде с вкус на захар, а защото персонажите всъщност общуват помежду си и успяват да правят компромиси.

Най-общо казано „Anne with an E“ е сериал за приемането на различните.

За приемането на сираците, на тези с необикновено въображение, на хомосексуалните, на цветнокожите – не само от обществото, а приемането им в общност, приемането им от себе си. Съвсем политически коректно и предсказуемо, вярно. И не само това – сериалът създава една затворена утопична общност, която никога не би могла да съществува. Това обаче не значи, че не си струва да помечтаем заедно с него.

Ако „Вещерът“ (непосилно ми беше да не напиша: „Toss A Coin To Your Witcher“!) не се оказа съвсем вашето нещо, ако сте на този етап, в който търсите себе си и нещо по-истинско, по-персонално, то „Anne with an E“ ви очаква, за да преживеете заедно един хубав свят на приключение, любов, търсене и много радости макар тъгата.