Музика

Какво слушаха Jin Monic през 2019-та?

14.01.2020

Jin Monic са една от любимите ни български банди и за втора поредна година правим с тях поредицата „Какво слушаха?“.

Боян, Николай, Джокича, Ивайло и Жоро имаха отговорната задача да ни изпратят техните любими песни/албуми, които са им повлияли, вдъхновили или просто са слушали най-много през последните 12 месеца. Ето ги и тях:

Боян

Alex Cameron – Miami Memory

Предишният албум на Алекс Камерън, „Forced Witness“ от 2017, беше голяма част от саундтрака на лято 2019 за мен и затова с голямо нетърпение очаквах новия му албум „Miami Memory“. За съжаление, не ми хареса колкото предишния, но затова пък едноименният първи сингъл ме изкефи от момента, в който го чух. Харесвам всичко в него – от натрапчивия синт мотив, който цикли през цялото време, до минималистичния аранжимент и класическия романтично-мръснишки текст на Алекс, който съдържа една от най-великите фрази, които някога съм чувал в песен – “eating your ass like an oyster” – изпята с тона на човек, който се врича във вечна любов.

DIIV – Blankenship

Смразяващо, красиво, апокалиптично парче. Режещ като ръждясал трион пост-пънк изпълнен с гняв и разочарование относно планетата и това, което сме ѝ причинили. Като цяло целия последен албум на DIIV – „Deceiver“, е страшно як и често го въртя. Препоръчвам.

Lana Del Rey – Venice Bitch

Велик сингъл от страшно силния ѝ последен албум „Norman Fucking Rockwell“. Парчето е дълго 9 минути и 37 секунди (през 2019!), от които реалното парче е около 3 минути. Останалото е един психеделичен калифорнийски сън, който ми счупи главата, като го чух за първи път.

Ивайло

White Lies – Tokyo

В началото на 2019 излезе поредният сингъл от албума „FIVE“, с който White Lies се бетонираха сред любимите ми банди в последното десетилетие. Потвърди го и статистиката на Spotify, която ги нареди до The Strokes и Radiohead – леко изненадващо за самия мен. „Tokyo“ е най-енергичното парче от FIVE – слушайте го, докато шофирате или спортувате, връзва се перфектно!

The Voidz – Eternal Tao

The Voidz е страничният проект на Julian Casablancas от The Strokes и в моята колекция от артисти е нещо като guilty pleasure заради честите ориенталски мотиви, които могат да заблудят странични слушатели. По тази причина често вдигам прозорците на колата, докато слушам „Eternal Tao“, иначе рискувам да вляза в стандартния профил на успял столичанин.

Viagra Boys – Just Like You

През 2019-та излезе Deluxe версията на и без това грандиозния албум „Street Worms“ на бандата. Нахалните шведи са брутални на лайв, гледахме ги в Лондон през май и изненадващият следобеден пек помогна на фронтмена Sebastian Murphy да демонстрира перфектна форма и татуирано шкембе. „Just Like You“ е великолепна, вокалите са истински и завладяващи, любимата ми част от текста е:

“We had a little dog
Such a little dog
But it reminded me of a large dog
Yeah, just a miniature size”

Николай

Metronomy – Salted Caramel Ice Cream

Великолепен поп от една от най-прекрасните банди, активни в днешно време. Гледах ги на интимен гиг в Бруклин есента и това ще остане като един от най-ярките ми спомени от 2019. Въпреки че определено не е най-добрият им албум, ми е в топ три за годината – просто защото беше тъпа година за музиката. Пробвайте го с истински солен карамелен сладолед.

Liam Gallagher – Shockwave

Мега, мега. Грабва те за топките от самото начало и не те оставя до последно да тръгнеш да правиш всички 2019 тъпотии, които съдбата тъжно ти е отредила. Целият албум е бляскава светлина в тунела, в който музикалната индустрия изпадна, и Лиъм е прав в Twitter със стабилната храна към брат си – много е зле Ноел и може да го духа. Парка-човекът е нашето момче.

Squarepusher – Squarepusher – Vortrack [Fracture Remix]

Туп туп туп, туп, туп. Нямам търпение да излезе целият албум в края на януари. Винаги съм обожавал басовите линии на Том и след сравнително електронния „Damogen Furies“ от 2015 това е глътка по-акустичен свеж въздух, от който имаме нужда в мръсотията наоколо. Интересно е, че сингълът излезе в комбинация с този ремикс, който всъщност е далеч по-стойностен. Ако ви се занимава, слушайте седмичния микстейп на Warp Records – може да бъдете на върха на вълната в авангардната музика и да не съжалявате, че се опитвате безуспешно да водите адекватен живот тези дни.

Джокич

Daft Punk – Contact

Тракът е богат и музикален. Ако се абстрахираме от странични фактори и се насладим единствено на усещането от звуците, виждаме комулативнта идея на албума – смесица от стилове, задължително с привкус на два „френски скафандъра“ 🙂 Песента е позиционирана в края на албума „RAM“, а има повече от откриващ ефект върху слушателя.

Не на последно място, текстът! Началните фрази са с филтър, който пресъздава за слушателя връзката между астронавт в орбита и… отворен край. Дали е препратка, че всеки, който слуша, е насрещният диспечер? 🙂

Ицо Хазарта – Имам човек (feat. Homelesz)

Няма как да не уважа Христо Петров и да не отдам чест на целия албум, който изкара през изминалата 2019 година.

Друга песен, която заслужава внимание, е „Сърцето на хлебарката“, с участието на красивата и неомръзваща ни Белослава.

Булгар дисплей ъф пауъ!

Жорека

Black Keys – Lo/Hi

Black Keys са една от групите които заформиха музикалния ми вкус като тийнейджър. Докато аз растях, и те растяха. А сега като ми стана носталгично за старото време, решиха да се завърнат с албум, повече напомнящ на ранната им уязвимост отколкото на по–зрелите им неща с Danger Mouse.

Rammstein – Radio

Понякога ти писва да „оценяваш“ и просто искаш да хедбенгваш и да пееш на немски. Тогава си пускаш Rammstein. Ако не е забавно, няма смисъл – казва новият албум и аз съм съгласен.

Liam Gallagher – Once

Това е единствената песен излязла тази година, която ме накара да потърся акордите и да науча текста. Новият албум е още по-силен от този от 2018 и Лиам няма да се спре скоро. „Once“ ти дава едно просто послание – всичко все някога ще приключи и е по-добре да си готов за това, защото няма да има поправка.


Очаквайте още материали от поредицата „Какво слушаха?“ в следващите седмици!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновКакво слушаха Innerglow през 2018-та?17.01.2019

Още от Под Моста

Боян СимеоновФренските New Wave филмови постери, които разбиха статуквотоКино