Музика

Какво слушаха NU/ANCE през 2018-та?

08.01.2019
Заедно в час

NU/ANCE посрещнаха 2018 с нов вокал. Бандата издаде нов сингъл ‘Outer Space Creations’ и направиха първото си турне в Южна Корея, което само по себе си е супер яко. Дени и Борис споделиха най-слушаните за тях парчета през 2018, а ние ги вкарахме в Spotify playlist, за да може да им се наслаждавате. Ето ги и тях:

Дени

The Other Side Of Paradise – Glass Animals

Тази година това е откритието за мен! Някак си съм пропуснал тази банда, за което сега се реванширам, като тази песен от 3 месеца ми е „на repeat“, както се казва.

 

Тrench – Twenty One Pilots

Като един фанатик на тема TOP с лека ръка на сърцето ще кажа, че това за мен е най-добрият албум за 2018. Истинска агония беше да избера някое конкретно парче oт албума, защото те просто всички са умопомрачителни… Но ако трябва да избера едно, бих казал Pet Cheetah или Bandito, или Morph, или Legend, или Cut My Lip … Ето, пак се почна… Нека да си остане целият албум.

 

You Should See Me In A Crown – Billie Eilish

Имам чувството, че каквото и да кажа за Били ще е малко. За крехката й възраст направи много бързо впечатление и това е напълно оправдано с оглед на песните, които издава. В нея има много блус, а аз като китарист оттам съм тръгнал и това няма как да го пропусна. Конкретно тази песен е в коренно различна посока, но може би точно това ме накара да се влюбя в Били като изпълнител още повече.

Despicable – Grandson

Трап бийтове, дистортнати вокали и много криви китарни партии – какво повече му трябва на човек…

 

Wolf – Highly Suspect

Макар това да е песен от 2016, тази банда се настани много трайно в моя живот и няма как да мине и ден, без да си пусна тяхно парче! А това е истинско бижу! Който казва, че нямало вече истински (нов, модерен) рокендрол, преспокойно може да се застреля!

Ако мога да оставя „honorable mentions“, задължително това ще е Reignwolf, който е един от най-яките китаристи и шоумени, които някога съм слушал, както и Break It To Me от Simulation Theory на бандата, заради която си промених целия мироглед върху музиката, а именно MUSE. Макар този албум да е далеч от бандата, в която се влюбих, тази песен си заслужава слушането.

 

Борис

Blue Lights – Jorja Smith

За мен голямото откритие за 2018 е Jorja Smith. Заради нея започнах отново да слушам някои стилове. Като цяло трудно ме грабват женски вокали, но тя определено ме докосна. Още като чух Blue Lights си казах, че това момиче ще стане много успешна, е, тя вече беше, но ме разбирате. Освен че е невероятно красива и с изключителна енергия и присъствие, има и страхотен flow. Винаги можеш да я познаеш. По мое скромно мнение, нейното присъствие в момента е изключително важно за поп сцената.

Bandito – Twenty One Pilots

За мен това е албумът на 2018. Нямах търпение да излезе и имах големи очаквания. Ако Blurryface беше личен и силният мейнстрийм албум на групата, то този е поне два пъти по-силен и личен, много по-музикален и чист. Онази градация, която се предполага, че трябва да постигнеш, те успяха да го направят. Имаше големи предпоставки за това дали ще успеят да направят по-успешен албум от предишния, но с този наистина доказаха, че са музиканти от класа на много високо ниво. Всяка една песен ми носи по нещо и, честно казано, харесвам всичките, но Bandito усещам като моята песен. Името загатва за нещо много претенциозно, но всъщност като я чуеш, това изчезва и много ми харесва тази лекота и градация в парчето.

 

Harry Hard-On – Allan Rayman

Чист алтернатив, блус, гръндж секс е този албум. Ако не сте чували все още за този пич,  време е да го направите. Чух го с парчето Gun, което ни показа нашият басист Явор, впоследствие решихме да го направим с бандата. Каквото и да ви кажа за него, истината е, че всичко е в гласа и ритъма. Светът има нужда от изпълнители като него, които да правят точно тази музика!

Criminal – The Soft Moon

Това съм аз през по-голямата част от 2018г. Най-вече от есента насам. The Soft Moon и изобщо post-punk, dark-wave вълната ме е завладяла напълно. Макар и да си контрастира доста с по-горни хави, това е моят стил. Конкретно The Soft Moon ги преоткрих тази година покрай съвместната ни работа с един пич, с който правим по-електронни хави. Търсех вдъхновение различно от това на Nine Inch Nails, които са ми една от най-любимите банди през последните години, и The Soft Moon се появиха с това LP от 10 парчета. Албумът чупи глави, това е. Агресията, която носи тази музика, всъщност е доста красива и именно това е нещото, което най-много харесвам.

 

Ksana – Love x Stereo

След като повече от 4 месеца проучвах сцената в Южна Корея  за нашето мини-турне, тази банда ме грабна още от първото слушане. Те са точно това, което търсех от много време,и исках да слушам, изключително адекватни и модерни, без лейбъл зад тях и да ги знаят навсякъде по света. След като успях да ги чуя и на живо, смея да твърдя, че правят нещата на много високо ниво. Точно този саунд и лекота във вокалите търсех от край време, а вокалните линии на Аnnie са космически. Обещах им, че някой ден ще ги доведа в България. За целта повече хора трябва да им обърнат внимание.

 


Очаквайте още материали от поредицата „Какво слушаха?“ в следващите седмици! А ако искате да добавите любимите песни на NU/ANCE в плейлист, ние вече го направихме за вас:

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновКакво слушаха Grimaze през 2018-та?03.01.2019

Още от Под Моста

Емилия НайденоваИнтервю с Ейлиш ни Гуивна, автор на „Литературен обяд и други разкази“Литература