Музика

Кои са Robbers On Parole?

06.08.2019
Varna Buddies 2019 Summer Edition

Robbers On Parole ме грабнаха още с първото си авторско парче – 2 Far Gone. Рядко се вижда още с дебютен сингъл толкова добро изпипване на различните компоненти – музика, звучене, видео, визии и т.н. Истината е, че не се бях интересувал детайлно от групата, докато не разбрах, че излиза втора тяхна авторска песен – Feel Complete. Съответно беше време да науча повече, защото музиката им е вълнуваща. Планирах да ви разкажа за групата, тяхното формиране и планове, но Иво, Крис, Стеф и Мони ми отговарят толкова подробно на въпросите, че е нужно само да прочетете интервюто.

Каква е историята зад името ви?

Иво: Името ни беше създадено по импулс. Искахме да уловим класическата романтика на обирджии на път из безкрайните прашни магистрали на Америка. Историите, които гледаме, четем и слушаме са огромно влияние върху тези, които разказваме, и образът на четирима души, току-що излезли от затвора и тръгнали по света в кола без покрив просто ни накара да помечтаем и да се опитаме да разберем накъде отиват.

Крис: Това сигурно беше най-трудното нещо, което трябваше да направим като банда! (смее се) Имаше десетки предложения, идващи от всеки, но някак си не успявахме да достигнем до пълно съгласие. Сред предложенията бяха Midnight City, After Dark и още доста, които не мога да си спомня в момента. Накрая се съгласихме на Robbers On Parole, което донякъде е вдъхновено от едно парче на една наша много любима банда.

Стеф: За мен историята на името е обвързана с един епизод от живота ми, в който сякаш се завърнах към това да мога да чувствам. Драматично звучи (смее се). Преди това бях прекарал дълго време в лимбо между неща, които не ми доставяха истинско удоволствие, но ми се струваха важни, под натиска на някакъв социален конформизъм.

В този период взех доста решения и направих стъпки в посока, в която преди това ме беше страх да поема и се почувствах като пуснат обратно на свобода. Тази неодобрявана от много хора в кръга ми свобода е за мен значението на името. Бих искал да отбележа, че то значи нещо различно, но еднакво важно, за всеки от нас.

Как се намерихте? Кой инициира проекта?

Иво: Идеята за подобна банда съществува отдавна, още след като аз и китаристът/клавиристът ни Стефан напуснахме предишната ни банда, за да създаваме по-лека музика, в която основна част да заемат електронните елементи. Намерихме другите двама постепенно – поради щастлива случайност, но всички вярваме, че това което тепърва ни предстои ще е много по-интересно от мястото, от което сме тръгнали. Късметлии сме, че се открихме и че всички искаме да експериментираме толкова много с популярна музика, която обаче да не губи своята рок-захапка.

Крис: Със Стефан се познаваме от доста време и сме свирили заедно дори, въпреки че тогавашния проект беше в доста различен стил. Винаги сме искали да направим нещо по-сериозно заедно и както се казва в един момент планетите се наредиха и бях поканен на „интервю“ за барабанист. С Ивайло сме се засичали тук-таме, но никога не сме си говорили. След като разбрах каква музика искат да правят останалите и след като видях и чух Моника решението не беше трудно.

Мони: Срещата ми със Стефан беше преди няколко години покрай наш близък приятел. От дума на дума разбрахме, че и двамата се занимаваме с музика- той свири, аз пея. Започнахме да се събираме да си свирим за кеф и един ден той просто ми предложи да свиря в “банда” с “електронни инструменти”…. и аз се съгласих без да имам ни най- малка представа, че това ще се превърне в едно от най- значимите неща в живота ми… а момчетата в едни от най- важните ми хора.

Стеф: Бандата сякаш по-скоро се създаде сама. С Иво се познаваме и свирим отдавна и винаги сме се разбирали прекрасно на творческо ниво. Бяхме навлязли в хиатус, заради моето преместване извън страната. След като се върнах, с Моника ме запозна един от най-близките ми приятели от детството, тъй като бяха в един клас в НАТФИЗ. Няколко пъти се видяхме да посвирим акустично и аз бях изумен от гласовите ѝ възможности.

По същото време с Иво вече бяхме запланували нов проект и нещата се навързаха. С Крис се познаваме отдавна също, но с него по-често си прекарвахме свободното време навън с компания и по весел начин. Отдавна искахме и да свирим заедно и съм истински щастлив, че най-накрая и това се случи.

Кои са групите, които формират вкуса ви за музика и които влияят на звученето на групата?

Иво: Ох, това е толкова сложен въпрос… най-простият отговор е – всички, които са ни променили като хора. Най-сериозните ни влияния определено се крият в 90-те години и малко след тях – времето, в което сме израснали и сме формирали вкуса си.

Но това, което искаме да направим с всички тези наши влияния, е да ги преобразуваме за модерното време – искаме отново да бъдат актуални и свежи, точно колкото ги усещахме тогава. Бандите, които идват наум от онова време са Placebo, Radiohead, The Prodigy и Garbage, но обожаваме и много от това, което се случва на рок и поп-сцената днес – банди като Bring Me the Horizon, 21 Pilots и The Neighbourhood се пресъздават с всеки свой нов албум и това е наистина страхотно.

Мони: Мисля, че освен индивидуалните музикални предпочитания на всеки от нас голямо влияние има и фактът, че в един момент ние попихме един от друг вкусовете си. Това със сигурност дообогати в различни посоки както нас, така и желанията ни за собствената ни музика.

Bring me the Horizon май е звученето, което се стремим да създадем, но ми се струва че в подхода към създаване на музика и експеримент със средствата ѝ, а също и в отношението към проблемите в текстовете ни донякъде сме взели от 21 pilots. Иначе The Prodigy, Massive Attack и изброените две горе май са бандовите фаворити.

Крис: Всеки от бандата, разбира се, има своите предпочитания. Мен ме вдъхновява музика, която може да ме провокира емоционално, да ми повлияе да се чувствам по един специфичен начин, да ме натъжи и да ме накара да се усмихвам едновременно. От 3-годишен съм закален с класически рок като Цепелин, Пърпъл и Флойд.

Личният ми вкус се формира в гимназията, където започнах да слушам повече пънк рок, алтърнатив и емо. Част от бандите, които обичам са 30 Seconds To Mars, 21 Pilots, Bring Me The Horizon, My Chemical Romance. От по-популярните изпълнители харесвам The Weeknd, Post Malone, Halsey, а напоследък залитам и по трап. Бих искал да експериментираме с всичко и да не се ограничаваме. За интегрирането на трап борбата с Ивайло ще е безмилостно жестока!

Стеф: Израснах с много групи, които слушам и до ден-днешен, но повечето от тях вероятно ми влияят повече на подсъзнателно ниво. Начинът, по който моята глава работи, е по-скоро да мисли за стила, който би се получил накрая. Харесвам, когато си пусна нов артист, да чуя по какъв начин той е прекарал музиката през собствените си разбирания. Старая се да не съдя твърде строго никого освен себе си в този аспект (смее се).

Любовта ми към синтезатори напоследък ме е довела до артисти като Grimes, Nine Inch Nails, Carpenter Brut, Pertubator, Ladytron, както и Depeche Mode, Tears for Fears, New Order и The Cure. Всичко, което останалите изброиха важи и за мен, разбира се, като към общия ни вкус аз бих добавил и филмовата музика, на която всички сме фенове. Настръхвам винаги, когато слушам Джон Уилямс, Ханс Цимер и още десетина други.

Имате нова песен и клип към нея. Разкажете ни малко повече за самата песен, процесът на създаване и цялата концепция зад видеото.

Иво: Песента е плод на много безсънни разходки из нощна София, когато единственото нещо, което занимава съзнанието ни са равносметките и разсъжденията за живота ни до този момент. Знам че звучи драматично, но съм готов да се обзаложа че всеки е бил в подобна ситуация поне веднъж. Просто на нас ни се прииска и да пеем за това, защото намерихме вдъхновението, скрито в него. Оттам-нататък това, което се случи с песента беше едновременно прекрасно и страшно, тъй като първоначално тя беше замислена да е доста по-класическо рок-парче, но нуждата ни за експеримент просто беше прекалено силна и доведе до резултата, който слушате в момента.

Мони: “Feel Complete” е дълбоката въздишка, която се изтръгва от гърдите ти, когато се обърнеш с гръб към света. Отдих, неудовлетвореност, болка, утеха… неща, които се редуват с всяка крачка из нощните улици. Мисля че с видеото успяхме да постигнем тази динамика на вътрешна нестабилност, яд, ограниченост и болка. Но пък от друга страна това беше за създаване един много приятен, вдъхновящ и зареждащ процес.

Крис: Feel Complete е песен, в която се надявам че всички ще припознаят част от себе си. Най-общо казано тя е за дълги нощни разходки в града и за самотата. Всичко това, украсено с един малък twist, а именно – можем да сме обградени от хора, но отново да се чувстваме сами. Можем да имаме човек до себе си, но да се чувстваме също толкова самотни.

Това е парче за вечното търсене на истинското, на нещото, което да ни допълва или по-точно – завършва, и за този липсващ елемент, който ни кара да се чувстваме „вкъщи“. Видеото е плод на непрекъсната обмяна на идеи близо месец с режисьора на клипа – Александър Георгиев. Накрая се спряхме на тази идея, където метафорично всеки един от нас е „затворен“ или „завързан“ в капана на собствения си ум.

Стеф: Извън това, което останалите вече споменаха – процесът беше един прекрасен експеримент. Цялото търсене и напасване на всички тембри – китари, бас, и най-вече цялата тази електроника, която представлява по-голямата част от спектъра, си беше истинско приключение. Парчето наистина беше замислено в друг стил първоначално, но плахите и несигурни първи стъпки ни тласкаха все по-силно към това, което днес е един истински рок-дръм‘ен‘бейс. Заедно с Александър Георгиев – режисьорът на видеото – стигнахме до идеята всеки от нас да е ограничен в движенията и възприятията си, произхождащо от една от основните идеи в текста – желанието ни да се чувстваме завършени.

Кой е най-трудният момент в създаването на нова песен?

Иво: За мен най-трудното е това колко много време ѝ отнема да излезе, след като първоначално е била измислена. Аз съм безкрайно нетърпелив човек и в момента, в който в главата ми се пръкне идея, вече искам да е реализирана. От друга страна, всички в бандата сме перфекционисти и докато не сме напълно сигурни, че музиката ни е изпипана до последния детайл, не бихме ви я дали да я слушате. Искрено се надявам да си личи колко любов и внимание вложихме и в това парче и обещаваме че ще продължаваме да правим същото занапред – просто нямаме избор, такива сме си.

Крис: Най-трудният момент за мен е, когато всичко е готово, да седна и да чуя тези няколко минути на спокойствие и с пълна концентрация. Тогава е най-критично, дали ще си кажа – да това е, или не – нещо липсва. Музиката не е сложно нещо, трудна е за създаване, но слушайки я, на секундата разбираш, ако нещо не е както трябва. Както казва един мой приятел – „Музиката не лъже. Тя сама ще си каже.“

Стеф: Целият процес от една страна е труден, защото за мен е бавен, но от друга е всъщност много лесен, защото е безкрайно приятен. Много ми е трудно, когато сме намерили нещо прекрасно само за себе си, но трябва да го махнем, защото нещо друго се вписва по-добре във вече създадените идеи и атмосфера.

Друг момент, изискващ много добра концентрация, е самият запис в студиото. За наша радост, още с първите парчета се намерихме с хора, които са огромни професионалисти и ни помагат да изкараме от себе си най-искреното в този най-ключов момент. Вас гледам – Живко Даскалов, Михаил Русев, Васко Райков, Янко Генов. Машини!

С кои артисти от българската сцена бихте искали да работите?

Иво: Много пъти съм изказвал своето възхищение от творчеството на група ПИФ, които също така са просто прекрасни на живо, заради емоцията, която винаги влагат в изпълнението си. Други банди, с които ще се радваме безкрайно да колаборираме са, естествено, JEREMY?, Innerglow, Dead Man’s Hat, Hayes & Y, всички, които поддържат българската алтърнатив рок сцена жива и енергична.

Крис: Бих добавил и Остава, а един мой много съкровен копнеж е да свирим или да направим парче с Руши.

Стеф: Не бих отказал колаборация, с което и да е от изброените до тук имена, но лично аз изключително много бих се изкефил, ако направим парче с рап момчетата от So Called Crew или с друг различен стилово проект, което да даде възможност на всеки да експериментира. Смятам, че така можем да създадем нещо наистина интересно, което да изненада слушателите. Друго име, с което си умирам да работя е Иван Шопов.

За какво мечтаете?

Иво: Мечтая за живот на пътя, в гигантски тур-бус, натоварени заедно с бандата и цялата ни техника, и запътили се към поредната държава, поредният концерт, поредната нощ на сцена… мисля че бих могъл да правя това цял живот. И понякога, само понякога, да се връщам обратно за малка почивка в някоя хижа в планината или на брега на морето, където да запишем следващия ни албум. Това ми звучи идеално, да.

Крис: Мечтая някой ден да седна пред камината в къщата си, да погледна децата си как си играят с котката, докато върви концерт на Robbers On Parole по MTV и да си кажа – „Справих се.”.

Стеф: Животът да бъде отново магически, както някога, когато бях дете. Мечтая да знам какво е да бъдеш някой друг. Да бъда доброжелателна сила във вселената. Да бъда истински автентичен. Мечтая да посетя други светове, буквално и преносно. Да уча все повече и някой ден да науча Истината, с главно „И“. Не мога да пропусна, че си мечтая и да споделя всичко това с мой много специален човек.

Мони: Мечтая за повече смелост, един ден като се обърна назад да се усмихна на видяното и преживяното. Да не спирам да се уча, защото това е много страшно. Пък вярвам, че нещата, които не зависят от мен, идват, когато всичко, което е зависело от мен, съм сторила.

Кои са нещата, извън музиката, които ви вдъхновяват?

Иво: Аз съм болен киноман, дотолкова че дори си взимам отпуска, за да гледам филми и сериали. Почти цялото ми вдъхновение, не само за изкуство, но и за живот произлиза от киното. Естествено, през цялото време слушам музика, често – докато пиша и винаги докато пътувам, независимо как и независимо накъде. И на последно място – старая се да чета много, но за това – в следващия въпрос…

Мони: Театърът, изобразителното изкуство, киното, танцът… душата като феномен представена въс всичките й многоизмерни проявления.

Крис: Разтоварвам с филми доста често. Обичам да спортувам и да излизам с приятели. Когато имам възможност се старая да се разходя в планината или да скокна до морето през лятото. Самото вдъхновение идва на най-неочакваните места.

Стеф: Най-голямото вдъхновение за мен идва от другите хора и „Реалния свят“, ако мога така да се изразя. Нищо не ме зарежда така, както полет и престой в друга държава с различна култура и нрави. Различията в хората около мен на ежедневно ниво също. Знам, че някои хора търсят познатото, но за мен онова Непознато, което е дори малко страшно, ме тегли с непреодолима сила.

Вероятно следващото нещо ще прозвучи странно, но – изключително много съм привлечен и от модерните технологии на нивото, на което да мога да ги манипулирам. Може би за това се занимавам и с програмиране, обичам звука на синтезатори, семпли и мога да прекарам часове, бърникайки в „технологичния аспект“ на музиката.

Какво четете?

Иво: От няколко години съм на фаза хоръри, трилъри, кримки и мистерии. Нищо друго не може да ме развълнува толкова силно колкото една дълга, завъртяна мистерия, особено ако е без отговор – прави чудеса с въображението. Също така, много често мога да бъда видян с комикс в ръка и съсредоточено изражение на лицето, на някоя пейка в парка.

Мони: Юнг. Той умее да води диалог с читателя, да го накара да си помисли “Боже, не аз него чета, а той- мен”. А и е от хората, с които може да се говори за МНОГО неща. Погледът му към митологията, корените на всяко социално явление са неща, които дълбоко ме вълнуват.

От художествената литература силно ценя руската школа, заради великолепния трагикомичен поглед върху света. Изисква се много фино познание на човешката природа, за да се улови тази красива парадоксалност в съществуването на човека. “Майстора и Маргарита”, “Мъртви души”, ”Записки от подземието” са трите заглавия оставили силен отпечатък върху мен. Извън това, разбира се, заглавия като “Приказка без край”, “Повелителят на мухите”, “Sharp Objects” – последните две са подарък от Иво.

Крис: Фен съм на фентъзи. Също така харесвам и американска литература, последната книга, която „препрочтох“ беше “По пътя“ на Джак Керуак.

Стеф: Напоследък чета предимно психология, история и биографии. С времето се ориентирах малко по-практично, но все още нищо не може да замести любовта ми към научната фантастика. Израснал съм с творбите на Айзък Азимов, Рей Бредбъри, Олдъс Хъксли, Артър Кларк, Дъглас Адамс. Една от най-любимите ми книги е „Странник в странна страна“ на Робърт Хайнлайн. Влюбен съм също в някои вечни класики и техните автори: „Приказка без край“ и Михаел Енде, „Махалото на Фуко“ и Умберто Еко, също и „Повелителят на мухите“.

Какви са краткосрочните ви цели и планове, свързани с групата? Кога е следващото участие?

Иво: Искаме да издаваме парчета. През цялото време да скачаме от една песен на следващата – така едновременно ще поддържаме нашето собствено темпо на музиканти и създатели, както и темпото на хората, които очакват да чуят музиката ни. А следващият ни концерт ще бъде приятен и лежерен акустичен лайв в края на август, в бар Папур на плажа на Градина, където вече свирихме няколко пъти. Все пак е лято и всички са на почивка. Ние решихме да съчетаем полезното с приятното и да посвирим под съпровода на вълните.

Мони: През зимата планираме да изкараме третия си сингъл, а преди това да обърнем повече внимание на сцената и изявите си на нея. Междувременно работата в репетиционната и измислянето на нови парчета са ни точка първа в To-do list-а.

Крис: След Feel Complete предстои още един видео сингъл, който може да очаквате в края на тази година или началото на следващата. Отново музиката ще е малко по-различна от това, което сте чули от нас до сега, но се надявам да се хареса. Следващият гиг ще е едно акустично нощно соаре на Папур, Градина. Датата е 31 август. Надяваме се да изпратим това лято заедно. Заповядайте!

Стеф: Планираме да не забавяме темпото. Имаме още няколко готови парчета, които чакат своето време да бъдат записани, като първото от тях готвим да излезе с видео още към края на годината. През есента ни очакват няколко концерта в София, а надяваме се – и извън нея. Чувствайте се поканени да поизбухнем заедно, на който и да е от тях, а дотогава мислим да продължаваме да пишем музика и да следваме вдъхновението, накъдето и да ни отведе!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновUrban Tapes: разговор с Van Cock05.12.2017

Още от Под Моста

Калоян ГуглевНа кого е нужен руският сериал „Чернобил“?Кино