Карнавалната фантастика на Пратчет, Адамс и Геймън

07.08.2018

 

„Когато писателите умрат, те стават книги, което,  в края на краищата, не е толкова лошо превъплъщение.“

Хорхе Луис Борхес


За първи път срещнах термина карнавална фантастика по повод Дъглас Адамс. Научната фантастика и фентъзито са пределно известни дори и на тези, които не ги харесват и ги обобщават като „долнокачествена и измислена литература“. Но какво е това създание карнавалната фантастика? За по-лесно можем да я наричаме и сатирична. Ако има нещо, което да може да представи всички проблеми (или поне прилична доза от тях) на нашето общество, запознавайки ни с депресиран робот, образована котка, която дирижира група гризачи, или шантави богове, то това е именно тази сатирична фантастика. И за да не сме голословни, нека се запознаем с трима англичани с добро чувство за хумор, естествено английско, и интересна гледна точка за живота…

Дъглас Адамс се ражда преди повече от половин век в Кеймбридж, Великобритания и е белязан от типичното тънко английско чувство за хумор. Въпреки че Нийл Геймън твърди (с най-добри чувства), че Адамс се специализирал в не-писането, именно „Пътеводител на галактическия стопаджия“ се превръща в истинска класика в жанра, а феновете по света са толкова много, че и до днес на 25-ти май се чества Денят на хавлиената кърпа. Да, Дъглас Адамс не ни е оставил безбройни томове литературен труд, той е от онези, които пишат малко, но качествено.  

В своя „Пътеводител …“, а после и в продълженията му, Дъглас Адамс ни води на приключение с Артър Дент и неговия приятел Форд Префект (да, това е марка кола, но Форд не е притеснен от факта). Не липсват пътувания из космоса, чудновати извънземни, вселенски конспирации и една много лоша поезия, но въпреки всичко не четем типичната научнофантастична книга. С лека закачка откриваме, че отговорът на вечния въпрос за живота, Вселената и всичко останало не съществува, защото конкретен въпрос липсва. Всичко зависи от гледната точка и от нашето търсене. Опитваме се да избягаме от съдбата, но тя винаги ни застига. И всичко това в няколко тънки книжки!

„В началато бе създадена Вселената. Този факт разгневи силно много хора и сега се шири мнението, че това е била погрешна стъпка.

Много цивилизации вярват, че тя е била създадена от нещо като господ, но Джатравартидите от Вилтводл VI вярват, че цялата Вселена в действителност е била изхвърлена при кихане от носа на едно същество, наречено Великият Зелен Арклесезур.”

Из „Ресторант на края на Вселената“

Няма как  да говорим за хумористична фантастика и да не споменем сър Тери Пратчет. Отново представител на английската школа, в ранните си години той често е сравнявам с Дъглас Адамс. Това обаче бързо се променя и днес по-скоро той е като Удхаус във фантастичния жанр. Известен с многобройните си книги и особено с поредицата за Света на диска, Тери Пратчет печели огромна популярност и се превръща в един от най-четените и продавани автори.

Изумителен талант е да си чел много и да си написал също толкова много. В това отношение Пратчет е ненадминат. Във всеки роман от Света на диска могат да бъдат открити алюзии към световни класики като „Сън в лятна нощ“ („Господари и господарки“), „Фантомът от Операта“ („Маскарад“) и много други. Пародийните образи и места, които създава, никога не са случайна фикция, а премислени и структурирани идеи, носещи своя философски подтекст. Не е за пренебрегване фактът, че един от най-интересните герои е именно Смърт. Точно като хората, които работят нещо неприятно, но знаят, че трябва да го свършат, и той присъства неотменно на Диска и изпълнява своята нелека роля (и не, определено не е лесно да се открие подходящ чирак за такава работа!).

 „Лъжата може да обиколи света, докато истината още си обува ботушите.“

Из „Истината“


Още един англичанин нарежда името си до това на Т. Пратчет и Д. Адамс – Нийл Геймън. За негово огромно щастие, той е повлиян и от двамата гореспоменати автори. Геймън, тогава още прохождащ журналист, се запознава с бъдещите си колеги през 80‘те години. През 1990 Нийл Геймън и Тери Пратчет дори издават съвместен роман – „Добри поличби“, разказващ за Апокалипсиса  и битката между Рая и Ада, типично в стила на Пратчет. 29 години по-късно ще станем свидетели и на сериал по книгата, продуциран и написан от Нийл Геймън, което означава още една порция свежо чувство за хумор, поучителна история и  повод да затаим дъх пред телевизорите.

Може би Нийл Геймън не би се причислил към авторите на хумористична фантастика. В много отношения неговите произведения са точно обратното – истории на ужасите. Но с влечението си към митологията и начина, по който изгражда образите на богове или други причудливи създания, успява да спечели усмивките ни. А и да ни докаже, че дори най-силните и мъдрите имат своите недостатъци, също като нас- хората.

„Злото като цяло не спи и затова не вижда защо някой друг трябва да го прави.“

Кадър зад сцена бъдещата екранизация по „Добри поличби“

Дъглас Адамс, Тери Пратчет и Нийл Геймън като че ли оформят цял един нов поджанр на фантастиката, но в същото време всеки от тях е уникален сам по себе си (разбира се, всички сме уникални, но както казва Нийл Геймън, някои са по-уникални от останалите). Една стара сентенция гласи, че във всяка шега се съдържа и частица истина. Точно това цели един уважаващ себе си хумористичен или сатиричен роман, та било той и фантастичен – да ни изкара от унилото ни съществуване, да разтегли устните ни в щастлива усмивка, а ако е по-качествен – и да ни накара да поразсъждаваме върху смисъла на живота, Вселената и … знаете какво още. Ако търсите хапче за добро настроение и закачки с мъдростта на времето, това са вашите автори – неповторими и пълни с идеи!

Автор: Анна-Мария Попова 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Вяра Желязкова9 въпроса с Брайън Адамс за "Под Моста"01.11.2018

Още от Под Моста

Боян СимеоновКак отидох в Исландия с палатка, но спах в колатаLIFE