Къщата на европейското кино

13.07.2016

eurocinema

Официално представяне на жителите, техните привички и чудновати истории

Къщата на европейското кино няма врата, но има стаи, няма звънец, но има натегнати жили и мръсни прозорци. Намира се на всяка улица в Европа и ако я търсиш, ще я намериш. Къщата на европейското кино е топла през зимата и студена през лятото, понякога от климатика ти потича носа, понякога в окото ти влиза нещо … Стените ѝ са плюшени, а подовете – дървени, но не се привързвай, защото тя диша, непрекъснато се променя и мърка като котка. Времето в къщата тече наобратно или леко надясно, после прескача по монтажа и се връща в строя.

Жителите се изнасят, хълцащи или с разбити носове, хвърлят чинии или просто се отправят в търсенето на нов живот. Щом едни си тръгват, идват други, които карат стълбищата й да скърцат и огласят коридорите с чуждестранна реч. Макар че няма врата, къщата на европейското кино има ключалка, през която ще погледнем, за да се запознаем с текущите ѝ обитатели. Но тихо, за да не се събуди. Спи леко…

Стаята с писъците

The Neon Demon / Неоновият демон (2016), Дания, Франция

neondemon

Обитател, който е жаден за внимание и ще ти извади окото ако не му го дадеш. “The Neon Demon” е копродукция между Франция и Дания, която се самоопределя като “психологически хорър филм”, режисиран от Николас Рефн (познат от възхвалявания “Drive”). Фокусът е върху историята на младо момиче (Ел Фанинг), което се мести в Лос Анджелис, за да преследва мечтата си да стане модел. Пътят към славата обаче я среща с група жени, обсебени от красотата, които биха направили всичко, за да погълнат нейната младост и жизненост. Тази изнервяща и сковаваща история мирише на кръв от първия кадър. Невинното реноме на Фанинг е заместено от порочната компания на Кристина Хендрикс и Киану Рийвс. Нищо чудно, че след премиерата в Кан критиката се разполага в двата края на спектъра, затова чакаме да видим демона със собствените си очи.

Personal Shopper / Личен продавач (2016), Франция

personalshopper

Явно модната тематика “е на мода”, защото трилърът с участието на Кристен Стюард също си играе с двуличната същност на светското общество. Колкото и странно да ви се струва, името на френската лента е недвусмислено – Маурийн живее в Париж и работи като личен продавач. Филмът обръща внимание на връзката между света от другата страна и изкуството посредством  модата. Стюард започва да подозира, че брат ѝ се опитва да се свърже с нея от отвъдното и останалото е история. Режисьор на трилъра е Оливие Асайе, който е създател на “Облаците на Сис Мария”– драматичен филм с главна роля отново Стюард, която печели наградата “Цезар” за изпълнението си. Асайе вижда “Personal Shopper” като акомпаниращ проект на “Облаците” – и двата филма разказват историята на млада жена на ръба на богатството и известността. Кристен Стюард е обичана от френските филмови експерти, така че очакваме да видим какъв ще е отзвукът от новото ѝ начинание.

Стаята със сълзите

Mal de pierres / From the Land of the Moon / От земята на луната (2016), Белгия, Франция

maldepierres

Тази белгийско-френска романтично-драматична история е адаптация на книгата на Милена Агу. Габриел (Марион Котиард) живее в малко градче в Южна Франция. Действието се развива в годините след Втората световна война  и мечтата ѝ за истинска любов изглежда налудничава в очите на затвореното, традиционно общество. Родителите на Габриел я омъжват за Хосе, отдаден испански фермер. Въпреки вниманието, с което той обгръща младата жена, тя се заклева, че никога няма да се влюби в него и живее като затворник в пашкула на семейство, което не е искала. Габриел е изпратена в Алпите, за да се лекува, и в болницата среща Андре (Луи Гарел),  ветеран от войната. Любовта им е истинска и, разбира се – забранена. Френското заглавие на филма подсказва за болестта, която отвежда Габриел в болницата – камъни в бъбреците, а английското е цитат от романа – “През целия ѝ живот ѝ казваха, че сякаш идва от земите по луната” .Режисьор на лентата е Никол Гарсиа – една от малкото жени-режисьори от гилдията в Кан, доказателство колко повече трябва да са те – на фестивала, “Mal de pierres” получава 7-минутна овация от публиката.

Bacalaureat / Бакалауреат (2016), Румъния

bacalaureat

Един румънски филм, покорил фестивали по целия свят. Ромео (Адриан Титиени) е отгледал дъщеря си Елиза (Мария-Виктория Драгус) с мисълта, че когато навърши 18 г., тя ще напусне семейното гнездо и ще живее и учи в чужбина. Планът му е почти идеален – Елиза е спечелила стипендия, за да изучава психология във Великобритания. Остава единствено да премине финалния изпит в училище, който за добър ученик като нея е нищо повече от формалност. Денят преди изпита, Елиза е нападната и бъдещето ѝ, което изглежда толкова ясно само ден по-рано, е покрито с облаци. Режисьорът и сценарист Кристиан Мингиу съсредоточава историята върху героите и ги представя като комплексни личности, които не са просто добри или лоши. “Bacalaureat” с финес въвежда чувствителни теми и тази елегантност носи на Мингиу наградата за режисьор на 69-ия фестивал в Кан.

24 Wochen / 24 Weeks / 24 седмици (2016), Германия

24weeks

Участник в Берлинале 2016 с главна роля на Джулия Дженш (носителка на “Сребърна мечка” от фестивала) “24 седмици” не е поредният студентски филм. Въпреки че драмата наистина е финалният университетски проект на режисьора Анне Зохра Берешет, тя притежава всички качества на един достоен европейски филм. Астрид е кабаретен изпълнител, който обожава сцената и вниманието. Животът ѝ изглежда спокоен и изпълнен с любов. Астрид е бременна в шестият месец, когато разбира, че бъдещото ѝ дете ще страда от синдромът на Даун и тежък дефект на сърцето.Изправена е пред дилемата дали да прекрати бременността или да задържи детето. Решението стои само в нейните ръце. Макар че тематиката е неоспоримо емоционална, филмът се стреми да представи ситуацията от рационална гледна точка, без да драматизира прекалено.

Стаята с историите

Gernika / Guernica / Герника, (2016), Испания

gernikafilm

Когато романтиката и войната се преплитат, резултатът  не е изненадващ, но нека не сме предубедени към испанската продукция. “Герника” разказва историята на журналист, който се опитва да каже на света истината за бомбардировките в Герника. Хенри (Джеймс Дарси) е американски кореспондент, а Тереза (Мариа Валверде) – цензор на републиканците и човекът, който проверява информацията, изпращана в чужбина. “Във войната и любовта, първият пострадал е истината” е мотото на филма и от трейлъра можем да видим, че двамата герои ще са изправени пред труден избор. “Герника” е филм по истинска история – тази на бомбардирането на града от испанските националисти по време на Испанската гражданска война. Събитието е темата на една от най-известните картини на Пабло Пикасо, отново наречена “Guernica”. С произведението си, художникът изпраща послание против войната. Режисьор на филма е Колдо Сера.

Alone in Berlin / Сам в Берлин (2016), Великобритания

aloneberlin

В “Сам в Берлин”, действието се развива само няколко години по-късно, но на друга територия, покосена от войната. Филмът е създаден по книга – роман със същото име на Ханс Фалада, който разказва истинската история на Ото и Елис Хампбел. По време на Втората световна война, след като единственият им син умира на фронта, Ото и Елис откриват тих начин да протестират срещу управлението на Хитлер. Двамата пишат картички, в които изразяват възмущението си, и ги оставят на публични места. Историята, за съжаление, няма красив край, тъй като две години по-късно съпрузите са заловени, осъдени и обезглавени.  Филмът преразказва събитията, а в главните роли са Ема Томпсън и Брендан Глийсън. Режисьор е швейцарецът Винсент Перез, известен създател на френско кино. С подобен екип, особено в лицето на Томпсън, филмът поставя много обещания.

La macchinazione / Машинациите (2016), Италия

lamacchinazione

Пиер Паоло Пасолини е режисьор, поет, актьор, журналист, философ, драматург, художник и политик. През 1975 г. тялото му е намерено, след като е било прегазено няколко пъти със собствената му кола. Смята се, че убийството е извършено от мафията, но преди да е започнато разследване 17-годишно момче признава, че е пребило Пасолини, защото режисьорът се е опитал да се възползва от него. 29 години по-късно, убиецът се отказва от самопризнанието си и казва, че членове на италианската мафия за го заплашвали. Смята се, че мафиотите са се отървали от Пасолини, защото го смятали за “мръсен комунист”.  Въпреки новите доказателства, убийството на Пасолини все още не е разобличено. Италианският филм “La macchnazione” разказва точно тази история и проследява стъпките на убийците – от открадването на филма “Salò” до физическия край на Пасолини. Няколко години преди смъртта си, Пасолини се среща с актьора в главната роля (Масимо Раниери) и е впечатлен от приликата им. По някакъв извратен начин, режисьорът сам е предопределил съдбата си .

Стаята със специалната награда

Zjednoczone stany milosci / United States of Love / Обединени щати на любовта (2016), Полша

unitedstatesoflove

Този филм получава собствена категория, защото е единственият от гореспоменатите, който има премиера в България.
Полша, 1990 г. Ветровете на промяната разпръскват еуфория из цялата държава. Във въздуха се усеща вълнение от свободата, но и  страх пред непознатото. На фона на трансформацията, четири жени на различни възрасти решават, че е време да вземат живота в ръце. Агата (Джулия Кижовска) е млада майка, която се задушава в нещастния си брак и търси спасение в също толкова пагубна връзка. Рената (Дорота Колак) е по-възрастна учителка, която е омагьосана от съседката си Марзена (Марта Ниерадкевич). Сестрата на Марзена, Иза (Магдалена Циелецка), е директор на училище и е влюбена в бащата на една от ученичките си. Трейлърът подсказва, че ще се сблъскаме със стоманеносива цветова гама и усещането за мравки, разхождащи се по тялото. За носител на “Сребърна мечка” за най-добър сценарии с премиера в България, мястото в календара е запазено. “Обединени щати на любовта” можем да гледаме по нашите кина от 09.12.2016 г.

Радина Иванова

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница ДимитроваКакво обещава есенният киноекран през 2017?22.09.2017

Още от Под Моста

Габриела КанджеваПреди концерта: любимите ни 5 песни на Il VoloМузика