Доста време се чудих как да започна тази статия. Бидейки комиксов фен и долна откачалка, неведнъж мечтала си да бъде супергерой (даже съм си измислил име и костюм), първият Kick-ass се оказа доста приятно събитие за мен. Филмът беше непретенциозен, приятно направен, забавен и увлекателен, с необходимите сериозни моменти, правещи го сравнително стойностен, макар и силно абсурден. Продължението, от своя страна, ме остави със смесени чувства.

Подобно на предшественика си, Kick-ass 2 се предполага да бъде непретенциозен супергеройски филм, чиято основна опорна точка са обикновените хора, поели на раменете си товара на справедливостта, свалянето на котки от дървета, и лошия вкус за облекло. В по-голямата си част комедия, но не изцяло. И що се отнася до комедийната част, разочарование няма – майтапите са сносни, повечето са на място и ще ви накарат да се засмеете, или поне усмихнете. Някои от тях спадат към черния хумор, което лично за мен е плюс, тъй като придава на филма по-мръснишко усещане.

Що се отнася до персонажите – ще прозвучи странно, но второстепенните герои ми се сториха по-добре написани от главните. Kick-ass, вече порасналата Hit-girl (преведена „тупалката“, заради което през 60% от филма си тананиках едноименния чалга хит), главният злодей a.k.a Да Мадафакър a.k.a търсещият отмъщение Крис Дамико, познат ни от първата част, както и основният  мускул на лошите, силно наподобяват крайно пресилени комиксови образи от 60’те, поставени в съвременен контекст, което ги прави доста нелепи и трудни за възприемане. Особено като се има предвид колко много акцентира на това, че супергероите са просто хора. Развитието на персонажите е дървено и насилено, сякаш сложено само за да придаде усещане за философска дълбочина. Сюжетната линия с гимназиалните проблеми на главните ни герои бе също толкова измъчена и представляваше сцената на отчаянието, върху която по-неуспешните опити за шеги, подскачаха в жалък опит да повлияят на публиката, докато изсмукани от пръстите пубертетни дерзания издъхваха тихо, сякаш подканващи зрителя да напусне киносалона.

Самият филм явно страда от криза на личността – за двата часа прожекция не можа да реши дали иска да е комедия, екшън, комиксова адаптация или тийн драма. Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против комбинирането на жанрове, стига да е изпълнено добре. В случая с Kick-ass 2, тези различни елементи контрастираха твърде ярко и създаваха усещането, че филмът противоречи сам на себе си, в пристъп на дисоциативно личностно разтройство. Мотивът за убития баща ми се стори преекспониран, като останах с впечатлението, че в цялата работа има намесен някакъв елемент от фройдистката теория. Чисто информативно ще спомена, че основната съперничка на Hit-Girl е… моля за внимание – Mother Russia. Да, не сте сбъркали, говорим за висока, мускулеста, руса рускиня, която трепе наред.

Що се отнася до основната сюжетна линия, тя е простичка, но не лоша – супергероите се множат като риби, започват да вършат добро, но стар враг се надига, събира армия лошковци и на доброто му се налага да се изправи срещу злото с тежък тъп предмет в ръка. Образно казано. Това хубаво, но някои моменти са недообмислени и даже направо излишни – стоят като кръпки върху филма и си личи, че са направени със замисъла да побутват действието напред, но го правят по доста недодялан начин и биха могли да бъдат заменени с доста по-смислени алтернативи.

В техническо отношение, Kick-ass 2 се представя отлично – филмът е шарен и красив, заснет умело, добре обработен, актьорската игра е на сносно ниво, а саундтракът пасва перфектно на атмосферата, която въпреки пропуските в сюжетно отношение, се усеща прекрасно.

Бих казал, че като цяло, продължението на Шут-В-Гъза е относително приятно, но е под нивото на първия филм и не е нещо, което бих гледал два пъти. Потенциалът определено е на лице, но изглежда сякаш на работилите по филма не им се е занимавало с някои от основните елементи и са гледали просто да отбият номера. Ако трябва да дам оценка по десетобалната система, бих казал 6/10. А ако го бяха доизпипали, можеше да бъде около 8.