Музика

Клуб 27: вечната супергрупа

28.08.2019

Let’s swim to the moon, uh huh
Let’s climb through the tide
Surrender to the waiting worlds
That lap against our side

Най-ексклузивният клуб подбира своите членове внимателно. Кандидатите са много, допуснатите – съвсем малко. За да влезеш в него има няколко важни условия и изисквания, иначе Смъртта ще махне с ръка и ще ти обърне гръб, защото не си достоен.

Първо, вероятно, трябва да можеш да чувстваш. Света, любовта, себе си. Щом почувстваш тези неща, трябва да ги изразиш. Как да изразиш любов и отчаяние, тъга и надежда, как най-бързо можеш да влезеш с взлом в човешката душа? С една от последните божествени искрици, останали на земята, разбира се – с му-зи-ка, златният тон на съществуването. Е, халюциногените сигурно също помагат, но не са задължителни.

 Започваш да пишеш, да свириш. Запяваш. Смъртта някъде вдига вежди и хвърля поглед през рамо: “Виж ти. Тия съм ги пропуснал, трябва да си ги прибера.” После вдига кокалите си, пали цигара с бялата запалка, разгръща каталога с любимите си плочи и започва да си подбира имена. Винилът с най-доброто от Уудсток ‘69 пропуква в неземния грамофон, а Смъртта тръгва из историята в търсене на супергрупата на века. Име? Клуб 27, разбира се.

Робърт Джонсън – ако Фауст държеше китара

Една от двете известни снимки на Робърт Джонсън

Историята на Робърт Джонсън, един от първите членове на Клуб 27, е в основата на една цяла митология в блуса. Джонсън израства в Мисисипи във време на плантации и напрежение между бели и цветнокожи, сред блата, мистерии, легенди за дявола и много музика.

От малък Джонсън демонстрира музикалните си таланти и се научава сравнително бързо да свири на хармоника и бръмбазък (наричан още еврейска арфа и дръмбой), но в уменията му няма нищо изключително, нищо революционно. Джонсън често се губи от полезрението на приятели и семейство и пътува из щата Мисисипи, а мечтата е една – да бъде професионален блус музикант. По-късно се жени, но жена му умира при раждането на първото им дете – проклятие, според някои, заради решението му да създава нерелигиозна музика.

В търсене на себе си, Джонсън заминава за Вирджиния, където постига сериозен напредък под менторството на китариста Исая Цимерман. Според легендите Цимерман придобива уменията си от духовете на мъртвите, обикаляйки гробищните паркове на града. При завръщането си в родния Робинсънвил, Джонсън е завършен китарист, който почти собственоръчно създава стила делта блус. Легендата гласи, че Джонсън взема китарата си, отива на мистичния кръстопът, пада на колене и предлага душата си на Дявола срещу нечовешки китарни умения. Високата и слаба фигура в черно я поема, настройва я и започва да свири. Когато я връща на Джонсън, той вече свири дяволски добре.

Историите са много и версиите се преплитат. Робърт Джонсън умира на 27 години през 1938 г. без никой да разбере , след кратка кариера на блус китарист – с шепа записи и безброй изпълнения по барове и улици. Смъртта му също е митологизирана и причината за нея остава неясна. Клуб 27 печели един от първите си членове.

Джими Хендрикс – вуду детето на белия Стратокастър

Легендите подминават Джими Хендрикс, но по нищо не си личи, че и той не е сключил фаустовска сделка с другия свят. В ръцете му белият Фендер Страт заживява нов живот и придобива друг тон, който звучи нежно в Little Wing и Angel и крещи с металически глас във Voodoo Child, Machine Gun и Manic Depression. Като малък Хендрикс обикаля коридорите на училището с метла и си представя, че е китара. Започва да се учи на очукано укулеле с една струна и след време хваща първата си китара на 15 години.

За щастие Виетнамската война подминава Джими през 1962 г. и следват девет години на мръсен блус и рок, от които се раждат някои от най-емблематичните рифове в историята на електрическата китара. През 1969 г. Хендрикс е най-скъпоплатеният музикант на американската рок сцена и това води до хедлайн позиция на култовия фестивал Уудсток. Алкохол, наркотици, сбивания. Фестивали, участия, три студийни и един лайв албум. Бутилка вино и една хотелска стая по-късно: Хендрикс умира през идната 1970 г., на 18 септември, и лишава света от китарния си гений. Клуб 27 пък се сдобива с лийд китара.

Джанис Джоплин – цветето на хипи движението

Ако хипи движението беше религия, то Джанис Джоплин щеше да бъде светица с икона във всеки дом. Ако пък хвърлим поглед към кариерата ѝ ще стане съвсем ясно, че членството ѝ в Клуб 27 е било предопределено. Джанис Джоплин е аутсайдер още от училище и това продължава и по-късно – спорадични връзки с много и различни хора, пътуване на стоп от родния ѝ Тексас до Сан Франциско, амфетамини, трева, хероин и участия на някои от най-важните за шейсетте години фестивали описват един бурен, но кратък път.

С неподражаемо, “електрическо” сценично присъствие и дрезгавина в гласа, Джанис Джоплин е перфектен професионалист дори когато кръвта ѝ е разредена до краен предел от всевъзможни субстанции, а сценичните ѝ изяви я превръщат в истински символ на десетилетието. Участието ѝ на поп фестивала в Монтерей през 1967 г. е едно от ключовите събития за любовта към Джанис, а Уудсток през 1969 г. гравира името ѝ в залата на славата на сайкъделик рока и блуса. Джанис Джоплин е една блестяща катастрофа, която за съжаление приключва твърде рано – през 1970 г. със свръхдоза хероин. Четирите ѝ албума остават, а гласът ѝ е все така наелектризиран и сега. Смъртта си има вокал.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър РахталиевВечните джаз стандарти - от Едит Пиаф до Нора Джоунс30.09.2019

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Портретът на Дориан Грей“ – ефектно гмуркане в бездната на човешката душаТеатър