Музика

Клуб 27: вечната супергрупа

28.08.2019

Джим Морисън – Кралят гущер на шейсетте

През 1965 г. основава една от най-влиятелните групи на всички времена и седем години по-късно умира при неясни обстоятелства. Без предупреждение и без аутопсия. След Джим Морисън остава поезията, която често рецитира върху инструментала, шест студийни албума, самата есенция на рок културата на десетилетието, бунтарщината, иконата. След Джим Морисън остават The Doors. Морисън е запален читател още от малък и дори се сдобива с книги, които учителят му по литература не е чувал преди, а от книга идва и името на бандата – кръстена е на The Doors of Perception на Олдъс Хъксли.

Морисън е син на адмирал от американските военноморски сили и като такъв е в центъра на една от конспирациите свързани с 60-те години на XX в. – конспирацията Лорел Кениън, която гласи, че децата на висши военни са използвани, за да създадат хипи движението чрез една нова музикална култура и така да разсеят младежта от случващото се в САЩ.

Джим Морисън обаче напълно къса със семейството си, живее бързо и се нарежда сред легендите със своите мрачни, поетични текстове за секс, любов и смърт, напоени с LSD и вмъкнати в мелодични рок инструментали. Почти няма вокалист, който да не го цитира като вдъхновение и неслучайно и Том Йорк от Radiohead пее “I wanna I wanna I wanna be Jim Morrison” в Anyone can play guitar. Кралят гущер умира през 1971 г. Погребан е в известното парижко гробище Пер Лашез наред с Оскар Уайлд, Марсел Пруст, Едит Пиаф и Фредерик Шопен, и нима може да бъде погребан, на което и да е друго място?

Ейми Уайнхаус – соул ураганът

Алкохол, наркотици и един дълбок, характерен глас описват кратката кариера на Ейми Уайнхаус. Едва ли има артист, чрез когото по-добре да помним нулевите години на новия век. Комбинация от соул, джаз и R’n’B създава непоправимия ѝ стил, а гърл групите от шейсетте вдъхновяват външния ѝ вид – коса, грим, дрехи. Ейми проявява интерес към музиката още от дете, на 14 купува първата си китара и започва да пише собствена музика, през 2002 г. подписва първия си договор, а през 2003 г. излиза дебютният Frank и демонстрира едно кадифено джаз/соул звучене. Back to Black излиза през 2006 г. и веднага се изстрелва на първото място в британската класация.

И точно на върха наркотиците и алкохола вземат своето – на няколко пъти Уайнхаус излиза неадекватна на сцена, не помни собствените си текстове, бърка имената на музикантите и псува публиката, а тя ѝ отвръща подобаващо. Всичко завършва със сълзи, срив, прекратяване на лайв участията ѝ за неопределен период от време, алкохолни делириуми и изцепки, медийни скандали, лични катастрофи и падения.

Музиката е съвсем друго нещо и Ейми Уайнхаус се превръща в едно от най-запомнящите се музикални явления от онези години, безкрайно интересна както на фенове, така и на папараци. Имиджът ѝ на лошо момиче обаче, и тежкия, безпаметен алкохолизъм в последните ѝ години, са предвестници на края. Ейми, както всички други в Клуба, си отива твърде рано. “They tried to make her go to rehab, but she said no, no, no…

Димитър Воев – нова генерация завинаги

Клуб 27 има и българско участие, но не заради твърде ранната възраст, на която Димитър Воев напуска една объркана, изгубена ситуация, не заради тумора в главата, а заради неговата поезия – по-голяма от злободневния живот, по-голяма от обърканото време, останала в музикалната ни история като светъл, разбунтувал се лъч, който се носи над всичко обикновено.

Димитър Воев е основател на първата българска пост-пънк група, заедно с Васил Гюров – Кале, създадена през 1985 г. и с първа изява през 1987 г. на Първия софийски рок фестивал, завършила преждевременно и със спиране на микрофоните. Идната година Кале е вече история, а Димитър Воев основава Нова генерация, кръстена на неговата поема “Нова генерация завинаги”. Животът на групата е кратък и бурен, а Димитър Воев напуска нея и света завинаги на 5 септември, 1992 г. Но въпреки лошата ръка, която съдбата е раздала, Воев се нарежда сред легендите на българската музика, едно от лицата на дълго чаканата промяната, на свободния глас и търсенето на нещо ново, нещо добро. А всъщност…

С камшик дирижираш грозни деца, със стиснати зъби те пеят сега: ние сме болен продукт на своето време и вашия труд. Градски устроени празни съдби, със смъкнати гащи, навели глави. От срам. (Нова генерация, “Патриотична песен”)

Кърт Кобейн – музиката на цяло едно поколение

Смъртта на Кърт Кобейн през 1994 г. ражда безброй конспиративни теории, обвинения и анализи, и макар да има значение как точно се е случило, по-важното е друго – нямаме си Кърт Кобейн сега. Всичко, което може да се каже, е казано; ясно е, че Кобейн е икона за цяло едно поколение, а Nirvana продължава да звучи в слушалките и от колоните на хора от всякаква възраст и всички краища на света.

Кобейн пък трудно понася хората, просто не ги харесва. Още по-трудно понася славата, която Nevermind (1991) донася на бандата, хероинът и отчуждението помагат. Мрази хомофобите и иска да бъде хомосексуалист само, за да ги дразни, мрази и хората, които слушат музиката му, но не споделят посланията ѝ. Кобейн е пънкар и често споменава Sex Pistols като най-важната за него пънк банда, но черпи вдъхновение и от The Pixies, Iggy and the Stooges и Aerosmith.

В гласа му има една дрезгавина, като натрошено стъкло, която разрязва, особено в песни като Where did you sleep last night и Pennyroyal Tea от може би най-великия unplugged концерт – MTV Live in New York. В интервю от 1993 г. Кобейн казва, че следващият албум на Nirvana щял да бъде почти изцяло акустичен и много по-ефирен, като нещо от дискографията на R.E.M. Звучи добре, но си оставаме с фантазията и се надяваме, че един ден, когато всичко свърши, ще можем някак, някъде, да чуем неиздадените неща на Nirvana.

И на Ейми, и на Джими, и на Джанис, и на Джим, и на Воев, и на Джонсън. На всички онези, които са си отишли незаслужено рано и не са имали време да кажат всичко.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновОт бездомен до Грами. Кратка история на живота на Anderson .Paak.26.09.2019

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика