Когато да живееш веднъж е повече от достатъчно – „Вечната Аделайн“

27.07.2015

1Какво ще се случи, ако останем завинаги млади? Известната песен на Алфавил ще звучи ли по същия начин и ще се превърнем ли неусетно в Дориан Грей? Вечната младост е едно от онези тайни желания на личността, които влачим със себе си през целия си живот. Рядко се говори за нея дори с приятели, още по-рядко – публично, но тя вдъхновява редица произведения на изкуството през годините. „Вечната Аделайн“ обаче е поредното доказателство за това, че да се живее веднъж е повече от достатъчно.

Този филм, дело на Лий Толанд Крийгър, ще ви въведе елегантно в историята на Аделайн Боуман (в образа – великолепната Блейк Лайвли, позната ни от „Зеления фенер“ и „Клюкарката“), родена в Сан Франциско на прага на далечната 1908 г. Около двадесет години по-късно Аделайн създава семейство с изтънчен строителен инженер, с когото се радват на очарователна дъщеричка. Щастието им обаче е кратко, защото през 1937 г. тя губи съпруга си при трудова злополука. Едва няколко месеца я делят от повратния момент, в който, пътувайки към вилата на родителите си, за да види дъщеричката си, колата ѝ изхвърча от пътното платно. Заклещена в автомобила си, Аделайн се бори за глътка въздух. Това обаче е безвъзвратно загубена битка или поне така изглежда. Дишането ѝ спира, а след секунди – и сърцето ѝ.

Необичайно обстоятелство преобръща хода на събитията и връща Аделайн към живота, но променена. Тя е жива, но замръзнала във времето. Реакцията на организма ѝ я лишава от една от малкото ни привилегии като смъртни – да остараем до любимите си хора. Колата остава да лежи в ледената вода, докато времето не заличава съществуването ѝ. Към Аделайн обаче времето далеч не е така критично – тя остава на 29 години през следващите осемдесет. Не след дълго липсата на какъвто и да е външен израз на стареене по нея буди нездрав интерес у околните. Изумлението им прераства в подозрение, а подозрението в преследване, което принуждава Аделайн да сменя самоличността и местожителството си на всеки десет години. Тази безмилостна надпревара с реалността продължава цели 80 години. На прага на 2014 година срещаме Аделайн Боуман в библиотеката, където дигитализира стари филмови ленти под името Дженифър Ларсън. Едва седем седмици я делят от следващата фалшива лична карта, от малка уютна ферма в Орегон, от нови 10 години, в които да съществува без да живее въобще.

3

Докато един ден не се сблъсква с Елис (в черния му пуловер влиза Майкъл Хюсман или Даарио Нахарис от „Игра на тронове“), който е съвременно олицетворение на принца от приказките – млад, красив, остроумен и симпатично невъзпитан. Като прибавим към това успешната му реализация и очарователната му упоритост, напълно разбираме Аделайн, която очаквано се влюбва в него не по-късно от втория поглед. Няма да ви разваляме удоволствието да проследите сами тази елегантно разказана любовна история, която, за разлика от повечето романтични филми, изпъква с интересни диалози и внимание към детайлите. Ако тези аргументи не са ви достатъчни, обещаваме, че ще срещнете и Харисън Форд, който за пореден път ще ви впечатли със страхотна актьорска игра.

4

„Вечната Аделайн“ дава поглед към редица модни течения, във филма се преливат настроения, драматичността се надгражда постепенно. Аделайн не е просто симпатично младо момиче, което по случайност запазва тази привилегия завинаги. Тя е многостранно развита, сложна личност, която, от една страна, гледа на живота философски, а от друга – води непрестанна война с желанието си да живее така, сякаш всеки ден може да бъде последен. Красотата на този филм обаче не се крие нито в невероятната разходка във времето, нито в любовната история на Аделайн и Елис. Лентата провокира зрителя да мисли, да съпреживява, да обича и да тича в дъжда. Да се вглежда в малките детайли, да открива символика в няколко стари книги, да връща отново и отново най-приятните диалози и най-очарователните моменти. Ако се решите да гледате „Вечната Аделайн“, ви гарантираме, че ще се влюбите – ако не в Елис или в самата нея, то със сигурност във възможността да живеем само веднъж.

Автор: Виктория Маринова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна Маринкова"Вице" - киното като обвинителен акт29.01.2019

Още от Под Моста

Под Моста15 български групи и артисти ще развият своята музикална кариера в третото издание на програмата Музикален АкселераторМузика