Какво ще се случи, ако останем завинаги млади? Известната песен на Алфавил ще звучи ли по същия начин и ще се превърнем ли неусетно в Дориан Грей? Вечната младост е едно от онези тайни желания на личността, които влачим със себе си през целия си живот. Рядко се говори за нея дори с приятели, още по-рядко – публично, но тя вдъхновява редица произведения на изкуството през годините. „Вечната Аделайн“ обаче е поредното доказателство за това, че да се живее веднъж е повече от достатъчно.
Този филм, дело на Лий Толанд Крийгър, ще ви въведе елегантно в историята на Аделайн Боуман (в образа – великолепната Блейк Лайвли, позната ни от „Зеления фенер“ и „Клюкарката“), родена в Сан Франциско на прага на далечната 1908 г. Около двадесет години по-късно Аделайн създава семейство с изтънчен строителен инженер, с когото се радват на очарователна дъщеричка. Щастието им обаче е кратко, защото през 1937 г. тя губи съпруга си при трудова злополука. Едва няколко месеца я делят от повратния момент, в който, пътувайки към вилата на родителите си, за да види дъщеричката си, колата ѝ изхвърча от пътното платно. Заклещена в автомобила си, Аделайн се бори за глътка въздух. Това обаче е безвъзвратно загубена битка или поне така изглежда. Дишането ѝ спира, а след секунди – и сърцето ѝ.

Необичайно обстоятелство преобръща хода на събитията и връща Аделайн към живота, но променена. Тя е жива, но замръзнала във времето. Реакцията на организма ѝ я лишава от една от малкото ни привилегии като смъртни – да остараем до любимите си хора. Колата остава да лежи в ледената вода, докато времето не заличава съществуването ѝ. Към Аделайн обаче времето далеч не е така критично – тя остава на 29 години през следващите осемдесет. Не след дълго липсата на какъвто и да е външен израз на стареене по нея буди нездрав интерес у околните. Изумлението им прераства в подозрение, а подозрението в преследване, което принуждава Аделайн да сменя самоличността и местожителството си на всеки десет години. Тази безмилостна надпревара с реалността продължава цели 80 години. На прага на 2014 година срещаме Аделайн Боуман в библиотеката, където дигитализира стари филмови ленти под името Дженифър Ларсън. Едва седем седмици я делят от следващата фалшива лична карта, от малка уютна ферма в Орегон, от нови 10 години, в които да съществува без да живее въобще.

Докато един ден не се сблъсква с Елис (в черния му пуловер влиза Майкъл Хюсман или Даарио Нахарис от „Игра на тронове“), който е съвременно олицетворение на принца от приказките – млад, красив, остроумен и симпатично невъзпитан. Като прибавим към това успешната му реализация и очарователната му упоритост, напълно разбираме Аделайн, която очаквано се влюбва в него не по-късно от втория поглед. Няма да ви разваляме удоволствието да проследите сами тази елегантно разказана любовна история, която, за разлика от повечето романтични филми, изпъква с интересни диалози и внимание към детайлите. Ако тези аргументи не са ви достатъчни, обещаваме, че ще срещнете и Харисън Форд, който за пореден път ще ви впечатли със страхотна актьорска игра.

„Вечната Аделайн“ дава поглед към редица модни течения, във филма се преливат настроения, драматичността се надгражда постепенно. Аделайн не е просто симпатично младо момиче, което по случайност запазва тази привилегия завинаги. Тя е многостранно развита, сложна личност, която, от една страна, гледа на живота философски, а от друга – води непрестанна война с желанието си да живее така, сякаш всеки ден може да бъде последен. Красотата на този филм обаче не се крие нито в невероятната разходка във времето, нито в любовната история на Аделайн и Елис. Лентата провокира зрителя да мисли, да съпреживява, да обича и да тича в дъжда. Да се вглежда в малките детайли, да открива символика в няколко стари книги, да връща отново и отново най-приятните диалози и най-очарователните моменти. Ако се решите да гледате „Вечната Аделайн“, ви гарантираме, че ще се влюбите – ако не в Елис или в самата нея, то със сигурност във възможността да живеем само веднъж.
Автор: Виктория Маринова





