Когато френската “folie” се премести в Благоевград

29.06.2016

francofoliesky

С предговор от един малък метеоролог

“18 юни, 2016 г. Часът е 17 и 15 минути, а градусите – високи. Толкова високи, че живачните термометри се пръскат и осъждат всички наоколо на болезнена, гореща смърт. Въздухът е влажно одеяло, което прегръща и мокри дрехите ви, и безсрамно надува белите ви дробове като балон. Чувството наподобява разходка по балончета от вряща супа, чийто парещи изпарения сте принудени да вдишвате.  Присъдата – изгорени стъпала и…кондензация. Прибавете към рецептата 25 хиляди дишащи, преварени същества, няколко скари с кебапчета, френски шансони и  цялата тази какофония затворена в един площад.” Така съобщава прогнозата за времето на втория фестивал за френска музика “Франкофоли” малкият метеоролог в главата ми.

Не си представям градът някога да е виждал по-голяма маса от хора, жужащи из малките му артерии. Улиците пукат под армията от 40 000 обувки, ако на нас ни е горещо представете си потта, която избива от благоевградското земно ядро. Заведенията се превръщат в кризисни центрове с хвърчащи сервитьори и изморени готвачи. Благоевград не е подготвен за 20 000 гладни франкофони и почти съсипва психически населението си. Трябва да му призная, че се е пременил за събитието. Облякъл е неонови надписи и светещи наргилета, за момент даже ми напомня за Слънчев бряг, но поводът е по-хубав, така че му прощавам за нелюбезната имитация.

Въпреки хаоса, настроението е толкова високо, колкото са градусите. Хората са въодушевени, светят като малки слънца, повечето са дружелюбни и нямат търпение да опитат какво им готви фестивалът. Трябва да споменем, че много от гостите не се интересуват от френското, а са тук “просто защото е безплатно” и за гратис-доза “хляб и зрелища. Зад “Francofolies” вероятно седи една туристическа схема, но концертът наистина е  хубав с готини изпълнители, така че всички печелят.

Снимка - Наталия Иванова
Снимка – Наталия Иванова

Насочваме се към сърцето на фестивала. По-голямата част от хората още се губят в разходки или са се пръснали от горещина и пред сцената е безлюдно. За пръв път успявам да съм сравнително близо до нея – не съвсем на една ръка разстояние, но достатъчно, за да различа умората по лицата на изпълнителите. Сърцето на  “Francofolies” ми се струва по-малко от тези, които съм виждала – не знам дали наистина е така, но ми изглежда някак си…уютно. Откриваме си място близо до туптящия център и чакаме френската лудория да започне. Хората започват да се стичат на талази още и още, и малкият площад се превръща в истински кошер. Пчели навсякъде, а медът се стича по кожата и косата и ни смесва в една обща лепкава пита. Когато си на фестивал горещината е задължителна, а оплакванията – ненужни.

Вече е 7 часа и на сцената се появяват две готини мадами в компанията на няколко музиканти – “Новата вълна” е вече тук. Ако само слушаш Nouvelle Vague никога няма да си помислиш, че съставящите я са Марк Колин и Оливие Либо. Двамата музиканти строят музиката зад кавърите, а вокалите са подарени на изпълнители, които се сменят периодично. Няма как да ти доскучее с новата музикална вълна, защото нищо никога не остава същото. Този ден сме спечелили медените гласове на Лисет Алеа и Мелани Пан. Въпреки че повечето хора са тук за Заз, Nouvelle Vague забавляват дори най-нетърпеливите. Енергията на Лисет Алеа е заразяваща. Виждаш Айфеловата кула – “Putain!”. Опитваш френско сирене – “Putian!”. “Putain” solves everything”, ни казва тя преди с Мелани да изпеят “Putain Putain”. Няма по-експресивна дума, putain. Двете певици се редуват и понякога едната води музикалната история, друг път-другата. Алеа не само пее, но и свири на мелодика и дайре и какво ли още не. Като цяло вълната ни залива и се разхлаждаме подобаващо.

Като говорим за разхлаждане, всеки път, когато малко вятър облизва публиката се получава мексиканска вълна от облекчение. Гледката е забавна и допълва илюзията за едно дишащо, съществуващо цяло, което се е откъснало от реалността за да е тук, под горещото слънце, сега.

 В почивката след “Nouvelle vague” слушаме нашия DJ Мартен . Музиката прави завой на 180 градуса, но е весело, хората се разпръскват да хапват кебапчета и да пият Аперол, въздухът се разхожда напред-назад и времето до “Заз” минава неусетно.

francofolielight

Вижте сега… Ако сте учили в училище с изучаване на френски език няма как да не я познавате. От първият възможен момент в класните стаи се пее “Je veux”, защото френски език се учи най-лесно с песни – това го знае всяко хлапе. Никога докато съм тананикала песента ѝ не съм си помисляла, че ще я видя на живо или поне не в Благоевград. Това ми спомена моя приятелка: Дали сега, когато пее пред 20 хиляди човека, си спомня улицата, на която споделяше Искам любовта, радостта…? Друг е въпросът, че публиката в Благоевград със сигурност не е най-голямата, пред която Заз изпълнява своите песни.

francofoliezaz
Снимка – Йоана Кръстева

Тя е точно такава, каквато си я представяте. Усмихната, енергична, по-рок от преди, но с джаз чар за милиони. Да кажем, че за момент ни пренася “Sous le ciel de Paris” в Благоевград. Дори светлинното шоу е в тон с песните ѝ , по-новите ѝ парчета се съчетават с ярки цветове, а френските “шансони” – с графични рисунки на Париж и разхождащи се покрай Сена французойки. Всички музиканти на сцената са невероятни – акордеонистът, тромпетистът, барабанистът… Забавляват се и това си личи. Заз ни провиква на български “Здравей, Благоевград, много сме доволни, че сме тук!

zazstage

Освен с пеене Заз ни занимава с нейната благотворителна организация “Zazimut”. Разказва ни как от малка мечтае да помага на хората и това е начина, по който се отблагодарява на Вселената. На всяко място, което посещава, тя се включва в местна организация и подтиква публиката да дари каквото може за нея. Хубаво е чувството, когато човек сериозно обича това, което прави. Ето ви средностатистическа оценка за представлението на Заз – една дама ме пита как е “Още” на френски, за да може да извика французойката на бис.

И така, завързваме 18 юни, горещият ден, метеорологът и “Francofolies” с панделка и ги изпращаме в страната на  хубавите спомени. Au revoir, on se reverra l’année prochaine !..

Радина Иванова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаМузика, театър и провокация на Radar Festival Beyond Music31.07.2016

Още от Под Моста

Под МостаВъзроденият спомен за Честър Бенингтън от Grey DazeМузика