Какъв по-подходящ момент да изпаднеш в екзистенциална криза от пролетта? Всичко се променя, природата разцъфва, само ти и джанките киселеете дружно.

Търсиш начин да се разсееш от природно-емоционалния катаклизъм в душата си и заживяваш не в реалността, а в черногледството. Унасяш се в хаотичните си размишления като: „Как птиците имат сили и желание да пеят в 4:00 ч.?“, а ти , дори три часа по-късно, едвам открехваш пресъхналите си за сън очи и проклинаш понеделниците, делниците, пък дори и безделниците. Все пак последните спят сладко, а ти диабетично завиждаш, тръгваш по задачи и отправяш благословии към някой си Будилник, навярно кръстил адското си творение в своя чест.

И така започваш да дълбаеш в търсене на смисъла в живота, или поне живот в съществуването. Размислите придобиват мътния вид на облак. Е, не онзи небесния, а този, от който те боли глава на другата сутрин. И ето, че постепенно се губиш. Губиш се по онзи плашещия начин. Не знаеш къде си, кой си и какво правиш, а учудващо – промилите в кръвта са си напълно в норма. И все пак си опиянен, но от пагубни възгледи. Убеждаваш се, че трябва да вярваш само и единствено на себе си, че съдбата е несправедлива, че само некадърните, но нагли преуспяват, и най-вече, че животът е скапан.

А за да изтрезнееш и да посрещнеш утрото с други очи, дори не ти трябва кисело мляко, а само възможността да си позволиш да погледнеш света през детските очи. За да придобие отново истински смислен и пълнокръвен облик, за да стане някак по-красив. Майната им на розовите очила , когато можеш да откриеш отговорите в потока от думи на някое усмихнато хлапе. Защото не всичко е толкова сложно, колкото сами вярваме, че е.

За да върнем слънцето както на небесната шир, така и в деня ти, решихме да попием малко мъдрост за живота от най-чистата усмивка, а именно – детската. Защото не всичко е толкова сложно, колкото сами вярваме, че е.

Какво е обич?

Да се прегръщаме. Христо, 9 г.

Да обичаш някого със сърцето си. Божидар, 6 г.

Оранжево, защото тротинетката ми е оранжева. Мирослав, 3 г.

Обич е, когато папкаме сладолед. Божидара, 4 г.

Къде отива слънцето, когато е нощ?

Горе. Мирослав, 3 г.

Залязва и отива при небето. Дария, 5 г.

Зад планините. Симеон, 3 г.

В космоса. Христо, 9 г.

Какво е семейство?

Да обичаш. Дария, 5 г.

Какво правят лошите хора?

Не могат да са мили. Борис, 6 г.

Правят бели. Не дават нищо на по-бедните. Божидар, 6 г.

Какво трябва да направим, за да сме добри?

Добрите си споделят, делят и се обичат. Борис, 6 г.

Да подарим на някой близалка. Христо, 9 г.

Да даваме. Божидар, 6 г.

Кога човек пораства и става голям?

Когато му идват рождените дни. Дария, 5 г.

Като яде. Симеон, 3 г.

Какво е приятел?

Приятелят е звезда. Мирослав, 3 г.

Приятел може да стане всеки. Животните също, ако не ги биеш. Божидар, 6 г.

Къде живеят приказните герои?

Ако са в екип живеят заедно. И ако има много спешен случай се събират всички, за да победят лошите. Борис, 6 г.

В телевизора. Христо, 9 г.

В книжките. Божидар, 6 г.

Защо има цветя?

Защото искат да ядат трева. Мирослав, 3 г.

Защото се обичат. Дария, 5 г.

Защото поливат тревата. Симеон, 3 г.

За да ги подаряваме. Христо, 9 г.

Защо и за какво пеят птиците?

Пеят зa товa колко много обичaт природaтa, зa дa я обичaме и ние и дa се сещaме по-често., Дария, 5 г.

Кой и зaщо слaгa дъгaтa нa небето ?

Дядо Господ я слaгa нa небето … и в локвите понякогa … не знaм зaщо … но ми хaресвa зaщото е шaрено кaто рокля., Дария, 5г.

И така се оказва, че за да се почувстваме пълноценно щастливи, се нуждаем само от малко обич и доброта!