Музика

Koka Mass Jazz: българската ню джаз група, призната в чужбина

27.08.2019

Константин потвърждава, че в България не липсват качествени джаз изпълнители:

Много харесвам музиката на Акустична версия, които не съществуват вече както по-рано – не са толкова активни. Музиката им е страхотна и винаги е била на световно ниво, много интересно направена. Също така има от малко по-младите от мен. Димитър Льолев, да речем, като човек, който пише авторска музика. Вече има три албума, в момента смесваме тук четвъртия. Виждам как с всеки един албум расте. Успя да издаде предния си албум с един малък английски лейбъл, което е похвално, имаше добри отзиви. Арнау  Гарофе е страхотен саксофонист – един испанец, който свири в Биг бенда в радиото. Може под някаква форма да го взема за следващия албум за брас секцията, понеже просто е жесток. Сигурно има и други.

Като цяло обаче според него има много какво да се работи по подхода на повечето музиканти у нас:

На A to Jazz си говорихме с Крисчън Скот. Реално разликата между музикантите е, че такива като него 24 часа на ден си говорят за музика, търсят как да постигнат по-високи резултати, как да направят от изкуството бизнес. Те не продават тъпотии, те продават изкуство и в същото време печелят добре. Питах го как успяват да правят това и той каза: „Ние 24 часа в денонощието си говорим само за това и се опитваме да намерим нови формули как да направим нещата.“ Тук това не се случва. Тук повечето хора нямат големи приоритети, гледат да са навсякъде, във всякакви проекти и в един момент си губят лицето.“

Има музиканти в България, които вече не мога да определя какви са, а на мен това не ми харесва.

Боян: Мислиш ли, че е важно обаче човек да се определя с нещо специфично?

Константин: Аз колаболирам с това, в парчетата ми има различни прослойки и елементи, но като цяло правя такава музика. Няма да отида да свиря по коктейли разни глупости, за да изкарам някакви пари. Да, скоро свирихме на една сватба, но там свирихме нашата музика. Те ни поканиха, защото сме Koka Mass Jazz и свирихме нашата музика. Не съм свирил тъпотии, за да изкарам пари. Много е зле, когато се продадеш за нещо подобно.

Проблемът на тукашните музиканти на първо място е това, че са мързеливи. (Васил) Пармаков едно време имаше една много вярна приказка: „Българският музикант свири като за 50 лв и когато му дадеш 100, той пак свири като за 50.“

Второ, не обичат да носят отговорност. Не обичат да са много подготвени, а нямат и това време. Когато отвориш телефона на такъв човек, ще видиш, че понякога има и по две участия на ден. Няма как да създадеш идентичност, понеже свириш всякакви неща и в главата ти е каша. Нямаш време да създаваш музика – кой от тях пише музика. Примерно – вземи музикантите от нашата група: само Димитър Льолев пише и има албум.

Просто музикантите трябва да имат приоритети и да знаят, че това, което те създават, е на първо място, а всичко останало – след това.

Разбира се, изключения има. Споменава се името на един от най-добрите китаристи в страната Ангел Дюлгеров, който се занимава с много проекти и същевременно съумява да поддържа високо качество.

Да, но Ангел не е мързелив. Вчера дори си говорихме с Пепи от Sofia Live Club и имат идея да направим съвместен концерт с Tube Hedzzz есента. Говорили са с него и той ни е предложил. Според мен това е супер.

Тифани се намеси в разговора в защита на твърдението, че е хубаво да имаш изградено звучене, което да следваш през цялата си кариера:

Тифани: Ако възнамеряваш да променяш стилове като група,  това според мен е възможно само ако го заявиш от началото. Трябва феновете ти да знаят, че това предстои. Ако те са съгласни с това и го разбират, тогава всичко е наред. Но ако стартираш по един начин и решиш да направиш рязка промяна, ще загубиш първоначалната си фен-база и евентуално ще намериш друга.

Аз познавам себе си и музиката си. Знам посоката, към която съм се научила. Така че щом веднъж изградя фен-база, смятам, че тя ще остане с мен, тъй като няма да правя драстични промени. Не съм купувала последните 2-3 албума на любимите си изпълнители, понеже вече са толкова различни – Mary Jay Blaz, Jill Scott, Lila Hataway (нея все още я обичам). Просто понякога изпълнителите постоянно се лутат в различни посоки и аз ги чакам да се завърнат към първоначалното си звучене или поне до нещо близко.

Насочваме вниманието към Боян. Внукът на българския поет и писател Любомир Левчев живее във Великобритания, a авторските му парчета са с доста по-различно звучене от това, което намира с Koka Mass Jazz. Въпреки това казва, че му е било повече от комфортно в създалата се фънки атмосфера:

Винаги съм се вдъхновявал от фънк. Когато започнах да пиша, първите ми парчета бяха малко по-фънки. Музиката беше малко елементарна, но фънки. Напоследък станаха много по-разнообразни, но винаги го е имал този елемент на фънк и съм се смятал за малко фънки човек. Аз съм фънки индивид.

Да, беше ми удобно. Когато Константин ме чу, най-вероятно е забелязъл това. Тогава рапирах в песента на Цвети.

Константин: То така и го харесах – чух го в една песен на Цвети Чендова. Тогава видях, че това е човекът, понеже той не нарежда думите безцелно и просто има бийт вътре – има джаз. Именно затова реших да го поканя. Особено в „Why” е нечовек.

Боян признава, че не следи особено българската рап сцена, но въпреки това има нещо, които стигат до него и го впечатляват:

Не, не я следя, но тук-таме чувам за някои хора, чувам разни неща и си казвам „Абе, това не е зле, това е готино“. Примерно Стругаре ме изкефи. Той не е баш рапер, прави по-скоро spoken word поезия, но ми хареса като идея – да издърпаш рапа, да не бъде точно рап.

Освен това съм слушал на 100 Kila нещата, той ме кефи доста като човек. Излизат и разни нови неща. Григовор, Жлъч, Гена изобщо не са зле, доста добре рапират. Харесват ми някои песни.

За Тифани колаборацията с Koka Mass Jazz се оказва чудесен ход и се надява това да бъде голяма стъпка от развитието ѝ:

Тифани: Когато чух музиката му и той чу моята, веднага приех предложението му да работим заедно. Знаех, че стилът ми ще бъде оценен повече в Европа, в Лондон и Великобритания. Знаех, че това ще е добра възможност за мен да се насоча в тази посока, понеже в Америка не получавах внимание. Трябва да направиш нещо голямо, за да те забележат.

В момента моят Facebook акаунт просто избухва от съобщения на хора, които трябваше да ме знаят и преди, но трябваше да се случи нещо, за да научат за мен. Смятам да направя прессъобщение със снимки и видео, когато се прибера. Всички изведнъж са „О, Тифани Блу е била в България!“. Но не се интересуваха от мен, преди да замина, а чак след това. Ще опитам да надградя над това.

Искам хората ми да чуят как пиша, за да започна да печеля доверието им. Да си казват „О, Тифани Блу е писала това? Трябва да е добро!“ Опитвам се и вокално да настигна способностите си в писането на текстове.  По-уверена съм в писането. Трябва да продължавам да работя здраво по пеенето си, но съм готова за това предизвикателство. В даден момент знам, че ще пробия.

Не можеш да спреш добрата музика. Можеш да пробваш, но в даден момент тя ще пробие.

Научаваме, че съвсем скоро отново ще имаме възможността да чуем нещо ново от Koka Mass Jazz, а към сегашния състав се очаква да се присъединят и нови изключително качествени попълнения:

Константин: Следващият албум е на път. Идеята ми е август месец парчетата да са завършени в демо вариант, за да мога да направя нотния материал за музикантите и септември да седнем да запишем партиите с живите инструменти.

Ще има и нови гост-музиканти освен хората в този албум. Ще има един изпълнител, който пак е световен, свирил е със Синатра и с Джо Хендерсън. Номиниран три пъти за „Грами“, три години подред тромбонист №1 на Америка… въобще – страхотен човек. Също така ще има нов глас – това ще бъде Ранда Камис, това мога да разкрия. Тя е австралийска фънки и соул певица, която е записвала с Бонобо и още много други хора. Ще участва и още един много готин човек, който чух в албум на Лъки Питърсън. Отново ще има изненади.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?14.10.2019

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Портретът на Дориан Грей“ – ефектно гмуркане в бездната на човешката душаТеатър