Музика

Koka Mass Jazz: българската ню джаз група, призната в чужбина

27.08.2019

Koka Mass Jazz е едно от доказателствата, че в България може да се прави музика на световно ниво и тя да бъде оценявана в чужбина. В интерес на истината успехите на групата са именно предимно зад граница. Песните им се въртят по чуждестранни радиостанции и намират място сред челните позиции на чартове в САЩ и Великобритания.

Свежото и пъстро фънки, ню джаз, соул звучене е дело на Константин Кацарски, който е сърцето на бандата, създадена първоначално като солов проект. Музиката и аранжиментите са изцяло негова отговорност, докато в писането на текстовете се включват Рейчъл Роу и вокалистите Деница Георгиева (за първия албум), Кристина Кокорска (Криста), американката Тифани Блу и живеещият в Англия Боян Левчев. Инструменталистите пък са някои от най-добрите джаз изпълнители в страната, а в следващия албум очакваме и трикратен тромбонист №1 на Америка в състава.

Малко след участието им на A to Jazz Festival имах удоволствието да се срещна с Константин, Тифани и Боян. Минутите минаваха неусетно, а широкият спектър от теми, които обхванахме, включваше рецепта за успех в чужбина, състоянието на джаза в България, къде можем да го открием и какви са бъдещите планове на групата. Пренасяме се в студиото на Koka Mass Jazz, за да не губим повече време.

Снимки: Димитър Панайотов

Koka Mass Jazz работи с чуждестранни лейбъли още от самото начало, като при първия албум ‘Groovy Jam Shoes’ залага на американския ColdBusted, а при втория – на гръцкия TimeWarp. ‘Elephunky Trip’ излезе през 2018 г. и получава сериозно внимание:

 Константин Кацарски: В някои отношения този албум малко подмина първия. Все пак това е работата на лейбъла. Именно затова съм решил да издавам музиката си с лейбъл – те имат маркетингова структура, чрез която творчеството ти стига до определени хора. Като инди артист това няма как да се случи или поне е много, много по-трудно. Те имат вече изградена мрежа от контакти. Разбира се, ако не им  хареса музиката, няма да я пуснат, но поне стига дотам.

Отново е в ротации в много радиостанции в цял свят. Крейг Чарлз също успя да промотира парчето „Play The Game”, което записахме с Тифани. Имаше други парчета, които влязоха в класация във Франция – това с Криста примерно. С Боян пък едната песен беше промотирана в азиатска държава – направиха национална промоция в прайм тайма в национален ефир, което е  жестоко.

Освен това че успяхме да направим успешна кампания за издаване на винил, беше много мило от страна на нашата публика и хората, които харесват това, тъй като именно това са хората, които застанаха зад нас в този момент, в който ни трябваше подкрепа.

Снимка: Facebook

От TimeWarp принципно не издават винил – те са насочени основно онлайн и CD, и са даже много по-силни от ColdBasted онлайн. В първата седмица, в която пуснаха албума в JunnoDownload имаше продадени 2440 и стигнахме до първо място по продажби в този стил. Това означава, че и глобално продажбите са спаднали, тъй като навремето, за да оглавиш класациите, трябваше да продадеш стотици хиляди, а в по-старите времена и милиони.

Всъщност целта ми винаги е била не толкова локално насочена, искал съм тази музика да излезе извън страната. Когато този проект започна през 2013 г. бях сам и имах идея този проект да бъде по-скоро dj с гост-вокали. В един момент обаче започнаха да се появяват приятелите музиканти и в един момент се превърна в проект с гост-музиканти и стана live-band.

С лейбълите – просто пишеш и пращаш. През 2010 г., когато работих с Еди Стивънс от Moloko и записахме албума ‘Потопъ’ с Bluba Lu, той ми каза: „Много е важно, когато правиш един албум да се съсредоточиш в трите елемента.

Във всеки трак има три елемента. Трябва да си избереш, кои според теб са тези три важни елемента. В едно от парчетата примерно това могат да ти бъдат kick drum, глас и още някой инструмент. Тях трябва да ги оформиш по такъв начин, че да звучат разпознаваемо. Ако имаш това, със сигурност нещата ще се случат.

Година и половина след това си правих експеременти в студиото и успях да създам някакъв дизайн на този звук. Писах на няколко лейбъла, пратих няколко парчета и Cold Basted бяха от първите, на които писах. Имаше и един немски лейбъл, който прояви интерес, но се насочих към тях, понеже бяха по-стройни откъм организация, а предлагаха да направят и винил.

За втория албум беше много по-лесно, тъй като първият ти е прокарал някакъв път…. Дори, когато си говорих с Ангелос,  той беше много щастлив, че искам да издам с тях тези тракове. Cold Basted се насочиха в друга стилистика, не са толкова фънки вече, ще издам и при тях няколко солови парчета скоро.

Излиза, че в България е доста по-трудно да се промотираш и да спечелиш внимание?

Първо, няма такива лейбъли, нито пък такива стройни организации, които да промотират подобна музика по какъвто и да е било начин. Второ, не смятам, че хората, които слушат подобна музика тук са много.  Вчера с Мей това си говорихме – ако тук те слушат примерно 2000 човека, във Франция ще имаш 20 000. Такава е разликата. Затова наистина тук е по-трудно.

Колкото и да е хубава тази музика, тя има и някаква комерсиална нишка в себе си, но остава бутикова. Което не е лошо.

Имаме някакви инцидентни концерти. Не държа на всяка цена да свирим навсякъде постоянно. Когато има какво да се каже и какво ново да поднесем на публиката, било като шоу, било като песни,  тогава – добре. Обаче просто да правя концерти заради спорта  – според мен няма никакъв смисъл.

Каква е рецептата за подобряването на положението на българската музикална сцена?

Според мен с постоянство. Готино е, когато един проект се създаде, той да оцелява по-дълго. Има много проекти, които се създават и изчезват след някакво време. Според мен постоянството е най-важното – да издаваш постоянно нещо ново. Това е формулата по някакъв начин то да стигне до хората.

Освен това – нека фестивалите в България да канят повече групи като нашата, Funky Miracle, Dayo… Тези банди имат нужда от публика, а фестивалите имат вече изградена такава. Това е начинът да ни чуят хората. В един малък клуб с почти никаква реклама, с авторска музика, колко човека ще събереш? Фестивалите са пасторите. Те могат да наложат тази музика, тя да стигне до повече хора и впоследствие, ако да речем сега има 2000 човека, които слушат тази музика, те да станат 20 000.

Tiffany Blu издава дебютния си албум ‘Life, Love & Lack Thereof през 2015 г., а сега усилено работи по завършването на втори:

Тифани: Не идва толкова скоро. Написала съм повечето от текстове за албума и по-голямата част от музиката – Коко ще ми помогне още малко в този аспект. Това би трябвало да е всичко, от което имам нужда, за да съм готова. Освен това записвам от вкъщи, а Рон Браун ще миксира и мастерира нещата от неговия дом, така че няма да е нужно да се бавя в студио. Вече мога сама да се записвам.

Искам Koka Mass Jazz да дойдат в САЩ. Трябва да работя здраво и по своята си музика, да изградя група, която е също толкова добра. Да се опитаме да си осигурим място на някой фестивал там, понеже има много фестивали в Америка.

Каква е разликата между A to Jazz и американските джаз фестивали?

Не съм била на много джаз фестивали у дома. Понякога ги наричат така, а в крайна сметка се оказват RnB, не точно в този стил. Мисля, че големите джаз фестивали винаги са били отвъд океана. Тук използват тази дума прекалено свободно, не винаги се има предвид същински джаз. В същото време обаче дори в Америка истинският джаз фестивал не е толкова голям, колкото тези за хип-хоп, RnB….

Музиката е по-underground. Радиостанциите и лейбълите не обръщат внимание на хубавата музика, търсят по-скоро комерсиална. Смятат, че слушателите не са готови за нещо друго, но според мен само им се иска това да е така. Според мен са повече от готови. Видяхте ли публиката на фестивала? Тези хора са жадни за качествена, докосваща музика. От радиото са готови да пускат такава музика, едва когато слушателите им вече са я открили сами, не са готови да им я поднасят първи. След това се държат сякаш те са били откривателите.

Къде живее българският джаз, когато няма A to Jazz?

Константин: Да, има места. Има един малък джаз клуб, който се намира на пресечката между ул. „Георги С. Раковски“ и ул. Св. Св. Кирил и Метдоий“. Казва се Jazz Bar.  Там свирят наши джаз музиканти в различни формации, правят и джем сешъни. Това е едно от местата, които не са много големи, но където се свири постоянно джаз. Естествено, едно от големите места, на които понякога имат възможност да канят такива музиканти, е Sofia Live Club. Преди и в Studio 5 правеха такива концерти.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Момчил РусевРазговор с Жлъч за "Звяра" и безстрашния сблъсък с реалността13.09.2019

Още от Под Моста

Под Моста„Операция „Жълти стотинки“ събира средства за олимпийските отбори по природни наукиLIFE