Крахът на българското семейство

Палецът нагоре.

 

Снимка: museumsamokov.blogspot.com/2

Снимка: museumsamokov.blogspot.com

Пътувам на автостоп. Спира ми тираджия, който се оказва доста приказлив. Първоначално разговаряме за общи неща, лавирайки от тема в тема. Постепенно обаче мъжът, предразположен от компанията ми, се увлича в разказ за семейния си живот

Владимир Стоянов е от онези 45-годишни българи, които се смятат за успели в личния и професионалния си живот. Работи от двадесет години като международен шофьор и изкарва по 2-3 хил. лв. на месец. Споделя с гордост, че благодарение на стандарта си жена му не е ходила на работа вече петнадесет години, като в ръцете ѝ е оставил единствено отглеждането на двамата им сина.

Слушайки го, усещам как в мен се надига уважение към него. Замислям се, че все пак българското семейство съществува все още в народопсихологията ни като ценност. Само час по-късно обаче надеждите ми започват бавно да се разбиват.

Преминавайки по магистралата, мярваме отстрани на пътя проститутки и аз решавам да се пошегувам с Владимир, питайки го дали през младостта си е ползвал услугите на жриците на любовта. И той най-безцеремонно ми заявява, че го прави и сега при всяка удобна възможност. Аз го питам – но как така, нали има семейство, при това добре уредено, а той ми отвръща, че положението в света вече е такова, тъй като хората, които срещал в чужбина, разказвали също подобни истории. Следва разказ, в който Владимир обяснява как няма колега в бранша, който да не спира на проститутка. Разказва ми и за така наречения „Закон при международните шофьори“ – да звънят на съпругите си няколко часа преди да се приберат вкъщи, за да отстранят възможността да се натъкнат на някой непознат в леглото им. Владимир споделя, че един негов колега пробвал да не се обажда на жена си, връщайки се от чужбина. От шестте пъти, в които не и звъннал, я хванал в изневяра в четири.

И най-лошото от всичко – тираджията твърди, че това е обичайна практика, дори не само в неговия бранш, а като цяло в България. Това, което ми направи най-силно впечатление, беше спокойният и равен тон, с който той коментира всичко това. За него и колегите му – едни от средностатистическите мъже в България, взаимната изневяра е нещо нормално.

„Така всички са щастливи!“ – бяха финалните му думи по темата.
     Дали обаче всички са щастливи?

4

От доста години насам България държи челно място в социологическите изследвания по разводи в ЕС, след държави като Чехия, Литва и Естония. От 1,6 развода на 1000 души през 1990 – до 1,9 души на 1000 през 2010, като стигаме финал 2,0 души на хиляда през 2015[1]. Бракоразводните дела за 2014-а година са 10 584. В сравнение с тази статистика данните относно сключените бракове не са никак оптимистични. България отново държи челно място – само че по най-ниски нива на сключени бракове – 2,9 на 1000 души. Крайната цифра на сключените бракове през 2014-а е 24 596. Говорейки с езика на статистика, е редно да се спомене и броят на извънбрачно родените деца у нас – 59 на хиляда, което е показател и за огромен ръст на семействата, живеещи без сключен брак.

След изведената обща статистика за страната, изведох и лична, засягащи мои познати. Там се оказа, че всеки втори мой връстник между 14 и 25 е с разделени родители или такива, на чието съжителство предстои разтрогване.

Всичките данни – официалните и тези, извлечени от личния опит, навеждат на мисълта, че през 2015 българското семейство претърпява сериозен крах. Още повече, че сякаш самото семейство вече не фигурира като ценност у българина.

Продължава на следващата страница

Страници 1 2

Делиян Маринов

е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to