„127 часа“ воля за живот

26.08.2014

127hourspic1Когато някоя истинска история е реализирана на екран, обикновено ми се струва, че тя е доста преувеличена. И в повечето случаи е така. Но не и този път. Сюжетът е съвсем прост – млад търсач на силни усещания тръгва на поход през каньона „Блу Джон” и пропада в дълбока скална пукнатина. Изход няма. Вода – също. Ръката му е затисната под огромен камък, заклещен между двете стени на пропастта. Ето какво може да ви причини дори една погрешна крачка. Този филм обаче няма да ви научи къде да стъпвате, а ще ви покаже как да си култивирате воля за живот, когато ситуацията не може да стане по-скапана. Защото волята не се проявява на екран само в наситените с ефекти екшъни, в момента преди да бъде изстрелян куршума. Тя може да издържи много по-дълго. Например 127 часа.

Вижте още: Ревюто ни за една друга история за трудно оцеляване – „Клубът на купувачите от Далас“
127hourspic2За Арън Ралстън времето минава бавно. Всъщност толкова бавно, че успява да си измисли токшоу, да бъде едновременно гост и водещ в него, да запише благодарности към всичките си близки хора… Това е човек с твърде много свободно време и твърде малко оставащо такова. Защото в продължение на 5 дни той се бори с глада, жаждата, студа, отчаянието, а за капак и с непрестанни халюцинации. Откъде черпи сили за всичко това? Далеч не от спомените, в които намира скрити подсказки, че накрая непременно ще попадне в подобна ситуация. Изглежда когато човек остане без изход, започва да отваря онези врати на съзнанието си, зад които се крие инстинкта за оцеляване. Същият този инстинкт провокира нашия герой да ампутира собствената си ръка, когато след пет дни става ясно, че смъртта е единствената алтернатива. Може би именно този отчаян опит за спасение е моментът, в който волята пречупва страха. И колкото и неприятна за очите да е тази сцена, точно тя ще ви накара да изпитате искрено възхищение. „127 часа“ е един от най-стойностните филми за 2010 година, защото за разлика от повечето ленти, показващи някаква душевна метаморфоза, този не се фокусира върху причините или последиците от нея. Той ни показва самата транформация на героя, всички нейни фази, всички моменти – и отчаянието, и надеждата, и още по-силното отчаяние, когато се окаже, че тя е напразна.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Димитър РахталиевПънкарското кино на Мартин Макдона15.10.2020

Още от Под Моста

Под Моста15 български групи и артисти ще развият своята музикална кариера в третото издание на програмата Музикален АкселераторМузика