„Кучешко сърце“ – Михаил Булгаков

30.03.2015

bulgakov.inddПролетария от селото можеш да изкараш, но селото от пролетария – не. Това би бил подходящ надслов за краткия роман на Булгаков „Кучешко сърце“. Написан е през 1925 година и е представен на потайно събиране на колеги, критици и приятели на Булгаков на 7 март. От сведенията на шпионин, внедрен на сбирката, става ясно, че романът е бил посрещнат повече от радушно и с „оглушителен смях“. Два месеца след доклада на шпионина и представянето ръкописът е върнат на Булгаков от издателството, с което е работел, а на следващата година е конфискуван при обиск на апартамента му. Върнат му е през 1929 година, но така и не бива издаден до 87-а. Радва се на възторжено посрещане от критици и читатели, тъй като малко неща са се променили в СССР от времето на написването. Същите стереотипи и ситуации, които Булгаков е проблематизирал и сатиризирал, са все още близки на руския бит.

А какви именно са тези стереотипи и елементи и какъв е сюжетът? Световноизвестният хирург професор Филип Филипович един ден спасява бездомно куче от почти сигурна смърт и известно време след оздравяването му го използва като тестов обект за революционна операция – трансплантация на мъжки полови органи и епифиза с цел изследване на възможностите за хормонално подмладяване. Ефектът обаче е съвсем друг и след операцията кучето Буби се очовечава и се превръща в простакa-пролетарий Бубев, a от там тръгва цяла серия перипетии. В структурно и повествователно отношение романът има три отделни сегмента – две начални глави, разказани от гледната точка на кучето до съдбоносната операция, една глава, написана под формата на лекарски дневник-епикриза от асистента на Филипович, и остатъкът от книгата, който е разказан в трето лице от перспективата на всезнаещ разказвач. В първите две глави езикът и гласът на кучето са прости, разговорни и вайкащи се, което служи като контрапункт на силно научния и въодушевен глас в главата с епикризата и цялостно по-възпитания тон на разказвача в следващите глави. Донякъде се намеква, при все че като куче Бубев мрази пролетариите, по начинa си на мислене дори преди трансформацията си не се различава твърде много от тях.

Именно в Бубев/Буби и професора, както и другите по-дребни герои – домкомисарят, разпален и партиен деец Швондер, както и кибритлията доктор Борментал и присжнучките на лекарите, се разгръща в пълен план политическата и социална сатира на Булгаков. Борментал, Филипович и прислужничките им живеят сравнително добре, в седемстаен апартамент, поради безценните умения на професора, но са в постоянна опасност от нахалството и злобата на пролетариата – в лицето на домкомитета и Швондер – продукти на революция, целяща не толкова да постави всички на равна позиция, колкото да легитимира простащината, посредствеността и грабителската алчност на вчерашния мужик, превърнат в съветски другар. Булгаков обаче изобщо не е толкова прост и черно-бял, защото и лекарите (бивши буржоази) са представени като тесногръди сноби, на които не им и хрумва идеята, че завидното им положение може и да не е чисто плод на собствените им усилия или че са получили по-добър старт в живота поради произхода си.

Бубев е жалко животно-човек, за което в един момент ти е тъжно, заради последствията от неисканата „човещина“, а в друг момент, досущ като Борментал, ти иде да го удушиш. Като цяло отношението на автора към всеки персонаж е нееднозначно и изключително хуманистично, няма наистина прави и грешни, тъй като комунизмът прави от всички полухора, полуживотни. Друга възможна интерпретация на романа е като алегория – Борментал и Филип Преображенски като дейците-идеолози, оперирарщи простия руски мужик с цел облагородяване чрез ревюлоцията, с единствения резултат да извадят най-глупавото, псевдоинтелигентското и подмазваческото у него.

Булгаков пише с лек, неукрасен стил и ситуира действието на романа си почти изцяло в апартамента на Филипович, като отделя голямо внимание на сцените  на трапезата, докато героите му настояват и говорят за правилните начини да се яде хайвер и пие водка, както и за подготовка за ядене от типа „не чети Правда преди ядене“ и „по време на ядене не говори за медицина или за пролетариата“. Този елемент подпомага битовата достоверност, а и създава едно впечатление за дома и трапезата като последното убежище на веселието и топлотата, докато навън се вихрят лют студ и лумпен-пролетариите с новооткритата си власт.

Но това, което най-много спомага романа да работи, е, че (въпреки силата на жилещото си перо) Булгаков силно съчувства и разбира дори тези хиперболизирани карикатури на човешки същества. Обрисува ги с тъжна, леко насмешлива усмивка на лицето си – нещо, което го различава от свирепата, леко мизантропска сатира на Джонатан Суифт в „Пътешествията на Гъливер“ и другите му творби, да речем. В крайна сметка колкото и да е трагична съдбата на Бубев, комуто е даден разум втора ръка от пияница, убит в сбиване, толкова е и комична. И при все че аз лично не съм се смял на глас, не мисля, че това е и целта на този тип сатира. Тя е твърде близко и до нашите, и до руските преживявания с повредената система на комунизма и все още има сатирична стойност. Препоръчвам ви този роман от все сърце, защото е една много приятна и лека творба за ограниченията ни и какво се случва, когато се опитаме да ги надхвърлим. А дори да не ви хареса, няма начин да надхвърли вашите ограничения,  защото е само 120 страници. Дайте му шанс!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаОткъс от Дискотека „Гогол“ на Пааво Мацин29.05.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър