„Кучешко сърце“ – Михаил Булгаков

30.03.2015

bulgakov.inddПролетария от селото можеш да изкараш, но селото от пролетария – не. Това би бил подходящ надслов за краткия роман на Булгаков „Кучешко сърце“. Написан е през 1925 година и е представен на потайно събиране на колеги, критици и приятели на Булгаков на 7 март. От сведенията на шпионин, внедрен на сбирката, става ясно, че романът е бил посрещнат повече от радушно и с „оглушителен смях“. Два месеца след доклада на шпионина и представянето ръкописът е върнат на Булгаков от издателството, с което е работел, а на следващата година е конфискуван при обиск на апартамента му. Върнат му е през 1929 година, но така и не бива издаден до 87-а. Радва се на възторжено посрещане от критици и читатели, тъй като малко неща са се променили в СССР от времето на написването. Същите стереотипи и ситуации, които Булгаков е проблематизирал и сатиризирал, са все още близки на руския бит.

А какви именно са тези стереотипи и елементи и какъв е сюжетът? Световноизвестният хирург професор Филип Филипович един ден спасява бездомно куче от почти сигурна смърт и известно време след оздравяването му го използва като тестов обект за революционна операция – трансплантация на мъжки полови органи и епифиза с цел изследване на възможностите за хормонално подмладяване. Ефектът обаче е съвсем друг и след операцията кучето Буби се очовечава и се превръща в простакa-пролетарий Бубев, a от там тръгва цяла серия перипетии. В структурно и повествователно отношение романът има три отделни сегмента – две начални глави, разказани от гледната точка на кучето до съдбоносната операция, една глава, написана под формата на лекарски дневник-епикриза от асистента на Филипович, и остатъкът от книгата, който е разказан в трето лице от перспективата на всезнаещ разказвач. В първите две глави езикът и гласът на кучето са прости, разговорни и вайкащи се, което служи като контрапункт на силно научния и въодушевен глас в главата с епикризата и цялостно по-възпитания тон на разказвача в следващите глави. Донякъде се намеква, при все че като куче Бубев мрази пролетариите, по начинa си на мислене дори преди трансформацията си не се различава твърде много от тях.

Именно в Бубев/Буби и професора, както и другите по-дребни герои – домкомисарят, разпален и партиен деец Швондер, както и кибритлията доктор Борментал и присжнучките на лекарите, се разгръща в пълен план политическата и социална сатира на Булгаков. Борментал, Филипович и прислужничките им живеят сравнително добре, в седемстаен апартамент, поради безценните умения на професора, но са в постоянна опасност от нахалството и злобата на пролетариата – в лицето на домкомитета и Швондер – продукти на революция, целяща не толкова да постави всички на равна позиция, колкото да легитимира простащината, посредствеността и грабителската алчност на вчерашния мужик, превърнат в съветски другар. Булгаков обаче изобщо не е толкова прост и черно-бял, защото и лекарите (бивши буржоази) са представени като тесногръди сноби, на които не им и хрумва идеята, че завидното им положение може и да не е чисто плод на собствените им усилия или че са получили по-добър старт в живота поради произхода си.

Бубев е жалко животно-човек, за което в един момент ти е тъжно, заради последствията от неисканата „човещина“, а в друг момент, досущ като Борментал, ти иде да го удушиш. Като цяло отношението на автора към всеки персонаж е нееднозначно и изключително хуманистично, няма наистина прави и грешни, тъй като комунизмът прави от всички полухора, полуживотни. Друга възможна интерпретация на романа е като алегория – Борментал и Филип Преображенски като дейците-идеолози, оперирарщи простия руски мужик с цел облагородяване чрез ревюлоцията, с единствения резултат да извадят най-глупавото, псевдоинтелигентското и подмазваческото у него.

Булгаков пише с лек, неукрасен стил и ситуира действието на романа си почти изцяло в апартамента на Филипович, като отделя голямо внимание на сцените  на трапезата, докато героите му настояват и говорят за правилните начини да се яде хайвер и пие водка, както и за подготовка за ядене от типа „не чети Правда преди ядене“ и „по време на ядене не говори за медицина или за пролетариата“. Този елемент подпомага битовата достоверност, а и създава едно впечатление за дома и трапезата като последното убежище на веселието и топлотата, докато навън се вихрят лют студ и лумпен-пролетариите с новооткритата си власт.

Но това, което най-много спомага романа да работи, е, че (въпреки силата на жилещото си перо) Булгаков силно съчувства и разбира дори тези хиперболизирани карикатури на човешки същества. Обрисува ги с тъжна, леко насмешлива усмивка на лицето си – нещо, което го различава от свирепата, леко мизантропска сатира на Джонатан Суифт в „Пътешествията на Гъливер“ и другите му творби, да речем. В крайна сметка колкото и да е трагична съдбата на Бубев, комуто е даден разум втора ръка от пияница, убит в сбиване, толкова е и комична. И при все че аз лично не съм се смял на глас, не мисля, че това е и целта на този тип сатира. Тя е твърде близко и до нашите, и до руските преживявания с повредената система на комунизма и все още има сатирична стойност. Препоръчвам ви този роман от все сърце, защото е една много приятна и лека творба за ограниченията ни и какво се случва, когато се опитаме да ги надхвърлим. А дори да не ви хареса, няма начин да надхвърли вашите ограничения,  защото е само 120 страници. Дайте му шанс!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаОткъс от Дискотека „Гогол“ на Пааво Мацин29.05.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаДа избереш книга по корицата и да си струваЛитература