„Майстора и Маргарита“ – сатира за нелогичния рационализъм

23.06.2014

Класиките не трябва да събират прах в библиотеките на нашите баби или по сървърите на Читанка. Те са ни нужни – тук и сега. Защото въпреки дистанцията между нашето време и това на авторите им, класическите текстове носят много идеи и отговори, които могат да са ни полезни днес. А ние често забравяме тези съкровища, тези ключове, тъй като сме прекалено заети да ровим в калта на съвременната проза. И затова трябва да се пишат ревюта за класики – за да бъдат тези книги част от ежедневието ни, макар да не са издадени вчера и да не са обект на агресивна рекламна кампания в интернет книжарниците.

„ТРИ РАННИ РАЗКАЗА” ОТ СЕЛИНДЖЪР – ИЗДАНИЕ БИЖУ

Сюжетът на романа на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита” е сложен, объркан, нелогичен, сюрреалистичен, комичен. Той не може да бъде преразказан с прости думи, тъй като това несъмнено би го лишило от многото му възможни интерпретации и смисли. Но, най-общо казано, този сюжет има две линии. Основното действие се развива в Москва през 20-те години на 20-ти век. Дяволът и неговата колоритна свита посещават града за няколко дни с желание да се позабавляват, внасяйки хаос и нелогичност в подреденото ежедневие на гражданите. Другата линия се развива в Йерусалим по време на Пилат Понтийски. Пред небезизвестния прокуратор е доведен особен арестант, наричащ себе си Иешуа. Пилат трябва да реши съдбата на този човек и да понесе последствията от своето решение. Всяка от двете истории е пътека, по която Булгаков води читателя към своите сложни убеждения и разбирания.

251499_10150271316686738_4127173_n

— Изумително! — възкликна неканеният събеседник, после, кой знае защо, се озърна крадешком, приглуши плътния си глас и каза: — Извинете за нахалството, но, доколкото разбрах, вие на всичкото отгоре не вярвате в бога? — Погледът му стана уплашен и той добави: — Кълна се, никому няма да кажа!

— Да, ние не вярваме в бога! — отвърна Берлиоз, леко усмихнат на уплахата на чуждестранния гост. — Но това може да се говори съвсем открито.

— Вие сте атеисти?!

— Да, ние сме атеисти. В нашата страна атеизмът не учудва никого — каза с дипломатическа учтивост Берлиоз, — преобладаващата част от нашето население съзнателно и отдавна е престанало да вярва на приказките за бога.

Тогава чужденецът направи следния номер: стана, стисна ръка на изумения редактор и каза:

— Позволете да ви благодаря от все сърце за това изключително важно сведение, което за пътешественик като мен е безкрайно интересно.”

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Под МостаЛитературен обяд с ирландската писателка Ейлиш ни Гуивна06.03.2019

Още от Под Моста

Момчил РусевHeptagram: в търсене на глобална музика, която да ни откъсне от ежедневиетоМузика