Дебютният роман на Дженифър Стайл е вдъхновен от собствения ѝ живот като съпруга на английския посланик в Йемен. Това ѝ помага да предаде по достоверен и подробен начин живота на една жена, живееща като красива притурка в живота на високопоставения си съпруг.

Героинята й Миранда води волен, бохемски живот до запознанството си с Фин, британски посланик във фиктивната държава Арнабия. Тя е живяла в столицата Мазрук с любовницата си Винсента, а предишният ѝ живот в Щатите е бил изпълнен с многобройни авантюри и живот сред хора на изкуството. Но бракът ѝ с Фин е поставяне на славей в златна клетка – балните забави, грандиозните вечери и събиранията с другите посланически съпруги не се вписват в нейната творческа натура. Миранда или Мира, както Фин обича да я нарича, е художничка, която пренася страстта си да рисува голи женски тела в страна, където това занимание се наказва с публична екзекуция.

Точно както Азар Нафизи в „Да четеш Лолита в Техеран” , така и Миранда създава едно тайно общество, в които жените да вкусят свободата. Тя и нейните момичета рисуват необезпокоявани забранените си картини, така както Азар и студентките ѝ четат забранени западни романи. Но с една от ученичките си Миранда преминава всички допустими граници, рисувайки неин гол портрет. Ако той попадне в грешни ръце, последствията и за двете ще са катастрофални.

Зад стените на посланическата резиденция дните се точат едни и същи до фаталния ден, в който Миранда е отвлечена. Разделена от едногодишната си дъщеря, единственото, което запазва разсъдъка ѝ е бебето, което нейните похитителите ѝ поверяват. Малката Лулоа е кръгло сираче, безпомощна и недохранена, а Миранда няма как да не изпита майчински чувства към нея и да рискува живота си, за да спаси и двете.

В този ред на мисли открих много повече допирни точни в сюжета на романа с „Да четеш Лолита в Техеран”, отколкото с „Не без дъщеря ми” на Бети Махмуди. Както и „Сорая” на Мелтем Йълмаз, „Жената на посланика” беше сравнена с автобиографичния роман на Махмуди.

„Не без дъщеря ми“ е един от най-силните и разтърсващи романи, които съм чела. В него става дума за спасяването на дъщерята на Бети  от тираничния ѝ съпруг, който държи двете в пленичеството в Иран. Винаги подхождам със съмнение към нови заглавия, които са сравнени с утвърдени вече такива. Според мен тази практика създава ненужно високи очаквания, след които е много по-лесно да бъдеш разочарован. Трябва да призная, че „Жената на посланика” щеше да ми хареса много повече, ако летвата не беше вдигната така високо предварително.

„Жената на посланика” е издадена от ИК „Сиела”, в превод на Паулина Мичева.