Литература

Любимите български поети на „Под моста“ за едно вълшебно лято

12.08.2019

Магическата ми лятна любов тази година е поезията. И за разлика от другите временни летни любови, тази остава през есента и зимата и изпълнява всичко, което е обещала. Всъщност любовта ни с поезията се роди преди много лета и премина през много зими. Дори да губим връзка от време на време, винаги се намираме отново.

Клише е, че поезията е спасение и смисъл. (И все пак да не забравяме, че изтърканите истини си остават истини.) Ако наивно като мен вярвате във вълшебства и вечни любови, разгледайте следващите предложения. Ако не вярвате – също ги разгледайте – майсторството на писане на тези съвременни български поети е признато дори от трудно вълнуващите се критици.

Борис Христов

Борис Кирилов Христов е роден на 14.08.1945 г. в Крапец, Пернишко. Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1970г. Работи като учител, журналист и редактор. Стихотворенията му могат да се намерят в „Книга на мълчанието“ (Рива, 2014) на български и английски, във „Вечерен Тромпет“ (1977; 1979) и „Честен кръст“ (1982), достъпни онлайн в „Liternet“, както и в повечето антологии с българска лирика. Не, няма да преразказвам или хваля стихотворения. Нека говорят сами.

АВГУСТ

С прах в душата и прах по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седя върху камъка.

И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя покъщнина
дом строя върху старата суша –
няма отиване, няма завръщане.

С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто мълчание пътя –
пак ли в мен като зебри ще скитат
огнищата чужди, прозорците жълти.

Тухла по тухла – цял ден ще блъскам
и плодове ще посаждам над бурена.
Нека друг вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.

Трябва най-сетне аз да узная
как ще живея с тоя скитник – сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето.

Ани Илков

Ани Илков е друг съвременен български поет, който си струва да познаваме. Роден е на 11.01.1957 г. в Ружинци, Видинско. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, където по-късно става преподавател по „Възрожденска литература“. Работи също като преводач. Бил е гостуващ лектор във Великобритания (1997-99), а понастоящем в Индия (от 2006 г.). Автор е на множество стихосбирки, сред които: „Любов към природата“ (1989; 2004), „Поля и мостове“ (1990), „Любовници“ (1991), „Изворът на грознохубавите“ (1994), „Зверовете на Август“ (1999) и „Мала АзиЯ на душата“ (2004).

КЛЕТВА НА ВЛЮБЕНИТЕ

Ти може да си легнеш, да заспиш, 
съдбата строга как ще отмениш? 
Помни добре, че тялото се дава наготово; 
не тяло търсим ние, а духа свободен! 
В живота преминават листа, звезди, комети –
те волно разлюляват косите на поетите. 
Какво ни превъзхожда? Безбройното навярно:
събития, легенди – привидност и реалност… 
Човекът е велик търсач на идеали! 
Но тялото боли, щом обич го запали!

Обичаме ли? – нощем над децата 
като синката щастлива на жената. 
Обичаме ли? – нежно като мъх, 
стиснал сладостния дънер: мъх без дъх. 
Обичаме ли? – някъде на село, 
както див петел житата зрели. 
Обичаме ли? – гълъбите сиви, 
внезапните въпроси, честните мотиви. 
Обичаме ли? – думите, делата –
субекта и обекта вътре в свободата.

Не, няма тялото да бъде вечен господар! 
Всеки влюбен ще живее като горски цар! 
Ще вдига глас, ще пее и ще свети… 
И ще отмерва като вечен метър!

Това ще се извършва всяка нощ:
духът ще вдига тялото, както балонът своя кош. 
И влюбеният ще увисва – смел и плах –
сред мрак и сред звезди – възторг и страх!

Иван Методиев

Иван Методиев Маринов е роден на 13.09.1946 г. в София и умира през 2003г. в Добринище. Завършва химия в СУ „Св. Кл. Охридски“ през 1970 г. Работи в институт по почвознание, а после в издателство, а от 1983г. до 1991 г. е редактор в отдел „Поезия“ на сп. „Септември“ (после „Летописи“).  В началото на 90-те запозва да издава сп. „Нава“ – издание, свързано с търсения в областта на кратките поетични форми. Автор е на стихосбирките „Прости сетива“ (1980), „Пейзажи на душата“ (1983; 2004), „Космогония“ (1987), „Майка на вселената“ (1990), „Време и нищо“ (2001), „Повече тишина“ (2003) и други. Преведен е на над 20 езика.

ЩАСТИЕ

Щастие ли? – каза ми чиновникът
Щастието днеска не приема.

Щастие ли? – каза ми търговецът.
То е нужно само за витрината,
за да ми примамва купувачите.

Щастие ли? – каза вехтошарят.
Имам тук едно като за тебе,
Малко е ръждясало наистина.

Щастие ли? – каза детективът.
Щастието е вече заловено
И в момента дава показания.

Иван Теофилов

Иван Николов Теофилов (псевдоним: Иван Свежин) е роден на 24.03.1931 г. в Пловдив. Завършва ВИТИЗ през 1955 г. Работи като драматург и режисьор в театрите в Силистра, Сливен, Русе, Бургас, а след това специализира в Чехословакия. Редактор е на библиотека „Поетичен глобус“ в изд. „Народна култура“. Едновременно е и редактор в отдел „Поезия“ на сп. „Пламък“. Автор е на стихосбирките „Небето и всички звезди“ (1963), „Амфитеатър“ (1968, 2001), „Град върху градове“ (1976, 2001), „Споделено битие. Стихове“ (1984), „Да“ (1994) и други, както и на множество пиеси за възрастни и за деца. Теофилов се занимава също и с преводаческа дейност. Негови драматургични и поетически произведения са превеждани на английски, испански, полски, сърбохърватски и други езици.

ПРЕЗ АВГУСТ

Към сфинксовете на скалите, спрели
с праобразите на света в лъчистия,
задъхан август… Къдрици от здравец,
а после мъх и лишеи… Нагоре,
където дремят в стъклени видения
с просветващи и сънни зарева
космическите гънки на земята…
И живи развълнувани звънчета
на подивял, напрегнат слух, и ум
освободен от предразсъдъци на думи,
ме водят по оскъдни стъпала,
тъй крехки и опасни… И усещам
в нестройността на поривите си товара
на несъбраното от векове у мен!
Туй преповторено и тежко, и могъщо
видение и бреме на съдбата,
което плътната цивилизация
по пътя си ни определя… Как сме тежки
и как тежи от уникати и съдби земята,
и как пълзи обремененото ни тяло
от остро любопитство да открие
пейзажа на душата си – веднъж
поне…

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Ивана ХитковаГеорги Рупчев и стиховете му, които се промъкват непоканени и остават02.09.2019

Още от Под Моста

Момчил РусевKrekhaus за новия албум, предстоящия концерт и важното в музикатаМузика