Прожекцията на „Мачете убива” започва с трейлър за продължението на филма – „Мачете убива отново… в космоса”. Ако и след като сте изгледали този фарс и не сте схванали, че ви предстои да гледате час и половина пародия и сатира без грам художествена стойност или претенции за реализъм, най-добре е било да си излезете от киното.

Това и сториха 9-10 души в киносалона, в който аз изгледах поредната продукция на противоречивия Робърт Родригес. Не веднага след трейлъра за продължението, но преди края на самия филм. Хем ги разбирам, хем не. Наясно съм, че хуморът на Родригес не е за всекиго и не всяка шега в лентата беше уместна или истински забавна. Но също така съм наясно, че не видях нито един зрител да излиза от салона при прожекцията на „Умирай трудно: Денят настъпи”, който стъпка в калта вероятно най-великата чиста екшън поредица в историята, нито пък на „Железният човек 3”, който превърна в шега носител на „Оскар” и съответния легендарен комиксов персонаж, който играеше. А „Мачете убива” успява в самопоставените си намерения доста повече, отколкото тези два филма.

Робърт Родригес е режисьор, съсценарист, съпродуцент, оператор и съкомпозитор на филма. Минмалистичният му стил е добре познат на зрителите и обожаван от неговите фенове, които отдавна са го превърнали в култова икона. Точно този негов статут е привлякъл в акторския състав големи имена като Мел Гибсън, Амбър Хърд, Мишел Родригес и, разбира се, Чарли Шийн, който тук се представя с рожденото си име Карлос Естевес  в знак на уважение към латино режисьора.

Повечето от тези големи имена, за съжаление, предъвкват сценария и абсурдните шеги с известна умора и отегченост. Дани Трехо отново е в главната роля на Мачете Кортес и дори обичайното му мачо излъчване не може да скрие гореспоменатите характеристики – умората, с която се носи от сцена в сцена, и отегчеността, с която стиска зъби, размахва ножове и ръмжи репликите си. Трехо би могъл да изиграе ролята и на сън, което и до голяма степен прави.

Същото се отнася и до Мел Гибсън. Легендарният ветеран би могъл да вкара психопатски огън в сините си очи с едно щракване на пръсти, но си личи, че тук се насилва повече, отколкото да се забавлява и това рефлектира върху представянето му. На по-добро ниво се представят Демиан Бичир, който изиграва подобаващо лудия Маркос Мендес и Карлос „Чарли Шийн” Естевес, който прекарва малкото си екранно време в шеги относно реалната си персона на „лошо момче” и плейбой и очевидно се забавлява с това.

Женските роли, разбира се, в пародийния тон на филма, са сведени до наслада за мъжкото око и инструменти за шеговити ситуации. Същото което се каза за отегчените от сценария Мел Гибсън и Дани Трехо, важи в пълна сила и за Амбър Хърд и Мишел Родригес. Представянето на София Вергара, страхотната актриса от сериала „Модерно семейство”, тук е сведено до това да стреля куршуми от безспорно впечатляващите си гърди и да крещи обиди по Мачете с прегракнал глас. Лейди Гага пък прави филмовия си дебют в кратка, но наистина забавна поява на екрана, която изпълнява с очевидно желание.

А защо всъщност липсва въодушевление ? Ето защо: филмът пародира множество клишета от жанровете на екшъна и научната фантастика, но го прави по не по-оригинален начин от самите тях. А когато пародираш нещо за това, че е изтъркано, трябва да се постараеш поне да не си толкова изтъркан, колкото него. Някои от шегите в сценария са толкова предвидими, че можеш да видиш как нужните компоненти за смешната ситуация ще се съберат още 5 минути, преди да са го сторили. А когато самият смешен момент дойде и актьорите го пресъздадат без капка оригиналност или поне задоволство, шегата неизбежно пропада.

От това не бива да си направите извода, че в „Мачете убива” няма моменти на които ще се смеете с глас. Те са много повече, отколкото в коя да е комедия на Адам Сандлър за последните 5-6 години. Просто има потенциал, които се проваля заради мързеливо написания сценарий или отегчения актьорски състав.

Дори и само заради въпросните забавни епизоди от филма,  „Мачете убива“ може да бъде препоръчан като средство за убиване на време. Трудно ми е обаче да ви препоръчам да похарчите парите си за него, освен ако не сте стари фенове на Робърт Родригес.

В крайна сметка ще кажа следното: „Мачете” ме разсмя и удовлетвори до степен в която имах голям интерес към продълженията. „Мачете убива” ме разсмя и удовлетвори до степен в която треперя от страх колко по-глупава ще е последната част от трилогията. Но след като така или иначе е неизбежна ни остава надеждата, че ще се върне към развлекателните качества на първия филм.