Малки дати за голямата музика или за астралните зависимости между Еминем, Зиги Марли и Уайклиф Жан

19.10.2013

 

Пасторът от Хаити Гестър Джийн, Маршъл Матърс и Боб Марли затвърждават своята потентност някъде през януари, когато поставят житейското начало на три бъдещи музикални легенди.

Резултатите проплакват на 17 октомври – през 1968 Кингстън посреща първородния син на реге легендата Боб Марли, през 1969 година в Хаити се ражда чернокожото бебе Уайклиф Жан, а през 1972 Мисури се сдобива с третия подред Маршъл Матърс.

По това време музиката в Северна Америка и Европа също е бременна. Раждат се диското, фънкът, ню-соул и джаз вариациите на по-старите им предци, а рокът се сдобива с представките hard, punk, progressive и art. Влиянието на рапа и R&B музиката бавно пробива път, но все още не е стъпило здраво върху тъпанчетата на масовия слух. Друг стил обаче е – през 70-те Америка, Европа и Африка клатят крайници в 4/4-ти и пушат трева. Музиката е реге. Нейните бащи – Боб Марли, Питър Тош и Бъни Уейлър основават легендарната група The Wailors, следвайки същия растафари такт в живота си. Някъде там расте и слуша Дейвид Неста Марли, който по-късно ще се нарече Зиги.

Едва 11-годишен, той застава на сцената заедно със своите сестри Седела, Шарън и брат си Стивън, записвайки първия си дебют заедно със своя баща. Children Playing In The Streets поставя легендата на клана Марли. Роднинската група се самонарича Melody Makers и чат-пат свири по разни поводи, най-тъжният от които е погребението на Боб Марли през 1981 година.

Следват и албуми, като дебютният Play The Game Right се вижда така неествен на критиката, както би изглеждал и амиш с таблет. Причината е стилът на албума, който има поп звучене. Това отклонение не продължава дълго. Следващите албуми на групата се връщат към определението „реге музика”, а през 2003 година Зиги поема по самостоятелен музикален път, който го прави носител на Грами за най-добър реге албум за Love Is My Religion (2006), Грами за най-добър музикален албум за деца за Family Time (2009) и награда Еми за оригинална песен за анимация (I Love You Too (2013), използвана от Disney за филма 3rd & Bird).

Междувременно Зиги повтаря алгоритъма в личния си живот – със съпругата си Орли Агай имат 6 деца – Джъстис Марли, Зури Марли, Judah Victoria, Gideon Robert Nesta, Abraham Selassie Robert Nestа и Daniel Marley. Последният е реге и рап артист.

Тъкмо 3 награди Грами печели и Уайклиф Жан. За да стане един от най-успешните рапъри в света и част от легендарното трио на Fugees, той трябва да се премести от Хаити в Ню Джърси, където успява да се запознае с реге артиста Bigga Haitian, с MC Tiger Paw Raw и продуцента Lobster v. Crab., които бързо го въвеждат в кварталния живот и неговата музика.

Именно в средата на 80-те ще започне и Златната ера на хип-хопа. Run D.M.C., Beastie Boys, NWA, LL Cool J, Public Enemy, Eric B. & Rakim, Big Daddy Kane, Boogie Down Productions и Ice-T ще са едни от първите, които ще издигнат в култ кварталните рими, докато свалят прогресивно нивото на дънките. Впрочем, тъкмо в Ню Джърси днес ще платиш 200 долара глоба ако панталонът ти е на 7 см. под талията.

 

През 1992 година Джийн, Лорин Хил и рапърът Прас Майкъл ще се нарекат Fugees. Името им е вдъхновено от терминът за имигранти от Хаити “refugee”, каквито са Лорин и Жан. Първият им албум Blunted On Reality няма да получи особен комерсиален успех, но въпреки това ще подхрани ентусиазма на техния музикален продуцент, който през 1996 година ги спонсорира с 135 000 долара. Всички те са инвестирани в алкохол, наркотици и в мазето на чичото на Уайклиф Жан, където тримата записват The Score – един от най-успешните рап албуми в историята с награда Грами в същата категория. Вътре се помещават песните Ready Or Not, Killing Me Softly, No Woman, No Cry и Fu-Gee-La, които са и една от основните причини албумът да е продаден в над 18 милиона копия.

Въпреки грандиозния й успех, групата се разпада. Нейните съставни части продължават успешни солови кариери, каквато е и тази на Уайклиф Жан. Той записва още 10 албума с променлив успех и се появява в различни колаборации като тази с бедрата на Шакира в Hips Don’t Lie, с Мери Джей Блайдж в 911 и Селия Круз и Джени Фуджита в Guantanamera.

Голямата болка на Жан обаче е свързана с неговата отхвърлена кандидатура за президент на Хаити през 2010, което води до музикалната вендета на отхвърления имигрант – албумът If I Were President: My Haitian Experience.

По същото време един бял рапър вече издава деветия си албум. През 2011 година списание Rolling Stone ще го нарече Кралят на хип-хопа. Преди да стане Еминем обаче, Маршъл Матърс е плод на любовта между 15-годишната Деби и 23-годишният Маршъл, които по това време свирят в локалната банда Daddy Warbucks и правят безразборен секс. Майката на Маршъл едва не умира по време на 73-часово раждане, което поставя и началото на един вечен антагонизъм, който Фройд несъмнено би постулирал като чист случай на Едипов комплекс.

Останалото е до болка повтаряно – Маршъл израства без баща, обикаля по гетата и мечтае да рисува комикси. Излиза с чернокожи и участва във фрийстайл батъли. Нарича се “M&M”, което постепенно еволюира в Еминем.

eminem

Под това име през 1996 година излиза неговият първи албум Infinite, инспириран от стила на Nas и AZ, който обаче е напълно игнориран от гилдията, чийто отговор гласи „Защо не започнеш да правиш rock’n’roll?”. Така се ражда и биполярната половинка на Еминем – Slim Shady, който се друса, псува и обича да пише рими за изснасилвания, убийства, мантална нестабилност и насилие. Неговият глас ражда едноименния албум The Slim Shady EP, който се оказва в ръцете на Dr.Dre. Рекацията този път е друга: „Намери го. Веднага.Не ми пука дали е лилав, щом го бива, ще работя с него”. Така Еминем става бялото петно в черната музика. Следват по един албум на година – The Marshall Mathers LP (2000), Devil’s Night (2001) и The Eminem Show (2002), които се превръщат в едни от най-бързо продаваните албуми в историята на музиката. Именно през 2002 година Еминем става първият музикант, спечелил „Грами“ за най-добър рап албум за три поредни LP-та. През същата година Маршъл взима и Оскар за най-добра оригинална песен за Lose Yourself като саундтрак към „Осмата миля”. Следват D12 World (с D12 през 2004), Encore (2004), Relapse (2009), Recovery (2010), Hell: The Sequel (с Bad Meets Evil през 2011) и The Marshall Mathers LP2, който всички очакват да излезе на 5 ноември 2013 година. Песента Berzerk, която се появи през август и дори се сдоби с видеоклип, кара всички фенове на Еминем в ранните му години да вярват, че той отново ще им напомни за себе си. Въпреки това в него отново ще слушаме колаборация с Риана.

Както и да е. Ние празнуваме рождения ви ден. Той вече повече от 40 години не е само ваш.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Габриела КанджеваЛюбимите ни блус кавъри на Бет Харт30.10.2019

Още от Под Моста

Емилия НайденоваОт университета до класната стая: изборът да станеш учителОбразование