Малки дати за голямата музика или за астралните зависимости между Еминем, Зиги Марли и Уайклиф Жан

19.10.2013

 

Пасторът от Хаити Гестър Джийн, Маршъл Матърс и Боб Марли затвърждават своята потентност някъде през януари, когато поставят житейското начало на три бъдещи музикални легенди.

Резултатите проплакват на 17 октомври – през 1968 Кингстън посреща първородния син на реге легендата Боб Марли, през 1969 година в Хаити се ражда чернокожото бебе Уайклиф Жан, а през 1972 Мисури се сдобива с третия подред Маршъл Матърс.

По това време музиката в Северна Америка и Европа също е бременна. Раждат се диското, фънкът, ню-соул и джаз вариациите на по-старите им предци, а рокът се сдобива с представките hard, punk, progressive и art. Влиянието на рапа и R&B музиката бавно пробива път, но все още не е стъпило здраво върху тъпанчетата на масовия слух. Друг стил обаче е – през 70-те Америка, Европа и Африка клатят крайници в 4/4-ти и пушат трева. Музиката е реге. Нейните бащи – Боб Марли, Питър Тош и Бъни Уейлър основават легендарната група The Wailors, следвайки същия растафари такт в живота си. Някъде там расте и слуша Дейвид Неста Марли, който по-късно ще се нарече Зиги.

Едва 11-годишен, той застава на сцената заедно със своите сестри Седела, Шарън и брат си Стивън, записвайки първия си дебют заедно със своя баща. Children Playing In The Streets поставя легендата на клана Марли. Роднинската група се самонарича Melody Makers и чат-пат свири по разни поводи, най-тъжният от които е погребението на Боб Марли през 1981 година.

Следват и албуми, като дебютният Play The Game Right се вижда така неествен на критиката, както би изглеждал и амиш с таблет. Причината е стилът на албума, който има поп звучене. Това отклонение не продължава дълго. Следващите албуми на групата се връщат към определението „реге музика”, а през 2003 година Зиги поема по самостоятелен музикален път, който го прави носител на Грами за най-добър реге албум за Love Is My Religion (2006), Грами за най-добър музикален албум за деца за Family Time (2009) и награда Еми за оригинална песен за анимация (I Love You Too (2013), използвана от Disney за филма 3rd & Bird).

Междувременно Зиги повтаря алгоритъма в личния си живот – със съпругата си Орли Агай имат 6 деца – Джъстис Марли, Зури Марли, Judah Victoria, Gideon Robert Nesta, Abraham Selassie Robert Nestа и Daniel Marley. Последният е реге и рап артист.

Тъкмо 3 награди Грами печели и Уайклиф Жан. За да стане един от най-успешните рапъри в света и част от легендарното трио на Fugees, той трябва да се премести от Хаити в Ню Джърси, където успява да се запознае с реге артиста Bigga Haitian, с MC Tiger Paw Raw и продуцента Lobster v. Crab., които бързо го въвеждат в кварталния живот и неговата музика.

Именно в средата на 80-те ще започне и Златната ера на хип-хопа. Run D.M.C., Beastie Boys, NWA, LL Cool J, Public Enemy, Eric B. & Rakim, Big Daddy Kane, Boogie Down Productions и Ice-T ще са едни от първите, които ще издигнат в култ кварталните рими, докато свалят прогресивно нивото на дънките. Впрочем, тъкмо в Ню Джърси днес ще платиш 200 долара глоба ако панталонът ти е на 7 см. под талията.

 

През 1992 година Джийн, Лорин Хил и рапърът Прас Майкъл ще се нарекат Fugees. Името им е вдъхновено от терминът за имигранти от Хаити “refugee”, каквито са Лорин и Жан. Първият им албум Blunted On Reality няма да получи особен комерсиален успех, но въпреки това ще подхрани ентусиазма на техния музикален продуцент, който през 1996 година ги спонсорира с 135 000 долара. Всички те са инвестирани в алкохол, наркотици и в мазето на чичото на Уайклиф Жан, където тримата записват The Score – един от най-успешните рап албуми в историята с награда Грами в същата категория. Вътре се помещават песните Ready Or Not, Killing Me Softly, No Woman, No Cry и Fu-Gee-La, които са и една от основните причини албумът да е продаден в над 18 милиона копия.

Въпреки грандиозния й успех, групата се разпада. Нейните съставни части продължават успешни солови кариери, каквато е и тази на Уайклиф Жан. Той записва още 10 албума с променлив успех и се появява в различни колаборации като тази с бедрата на Шакира в Hips Don’t Lie, с Мери Джей Блайдж в 911 и Селия Круз и Джени Фуджита в Guantanamera.

Голямата болка на Жан обаче е свързана с неговата отхвърлена кандидатура за президент на Хаити през 2010, което води до музикалната вендета на отхвърления имигрант – албумът If I Were President: My Haitian Experience.

По същото време един бял рапър вече издава деветия си албум. През 2011 година списание Rolling Stone ще го нарече Кралят на хип-хопа. Преди да стане Еминем обаче, Маршъл Матърс е плод на любовта между 15-годишната Деби и 23-годишният Маршъл, които по това време свирят в локалната банда Daddy Warbucks и правят безразборен секс. Майката на Маршъл едва не умира по време на 73-часово раждане, което поставя и началото на един вечен антагонизъм, който Фройд несъмнено би постулирал като чист случай на Едипов комплекс.

Останалото е до болка повтаряно – Маршъл израства без баща, обикаля по гетата и мечтае да рисува комикси. Излиза с чернокожи и участва във фрийстайл батъли. Нарича се “M&M”, което постепенно еволюира в Еминем.

eminem

Под това име през 1996 година излиза неговият първи албум Infinite, инспириран от стила на Nas и AZ, който обаче е напълно игнориран от гилдията, чийто отговор гласи „Защо не започнеш да правиш rock’n’roll?”. Така се ражда и биполярната половинка на Еминем – Slim Shady, който се друса, псува и обича да пише рими за изснасилвания, убийства, мантална нестабилност и насилие. Неговият глас ражда едноименния албум The Slim Shady EP, който се оказва в ръцете на Dr.Dre. Рекацията този път е друга: „Намери го. Веднага.Не ми пука дали е лилав, щом го бива, ще работя с него”. Така Еминем става бялото петно в черната музика. Следват по един албум на година – The Marshall Mathers LP (2000), Devil’s Night (2001) и The Eminem Show (2002), които се превръщат в едни от най-бързо продаваните албуми в историята на музиката. Именно през 2002 година Еминем става първият музикант, спечелил „Грами“ за най-добър рап албум за три поредни LP-та. През същата година Маршъл взима и Оскар за най-добра оригинална песен за Lose Yourself като саундтрак към „Осмата миля”. Следват D12 World (с D12 през 2004), Encore (2004), Relapse (2009), Recovery (2010), Hell: The Sequel (с Bad Meets Evil през 2011) и The Marshall Mathers LP2, който всички очакват да излезе на 5 ноември 2013 година. Песента Berzerk, която се появи през август и дори се сдоби с видеоклип, кара всички фенове на Еминем в ранните му години да вярват, че той отново ще им напомни за себе си. Въпреки това в него отново ще слушаме колаборация с Риана.

Както и да е. Ние празнуваме рождения ви ден. Той вече повече от 40 години не е само ваш.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Момчил РусевВ кръговете на Мак Милър23.11.2020

Още от Под Моста

Сериали Зима 2021
Калоян ГуглевСериалите, които ще гледаме през тази зимаКино