Поклон пред „Принцесата на покера“

Някои животи сякаш са създадени, за да бъдат филмирани, и този на Принцесата на покера Моли Блум е точно такъв. Не е от онези, които ще ви се прииска да водите, но си струва потапянето в него пред екран. А когато Арън Соркин не само пише сценарий, но и режисира за първи път, залогът е двоен.

Филмът се основава на книгата „Играта на Моли“ (каквото е и в превод оригиналното заглавие на филма) – автобиография на бившата скиорка Моли Блум, превърнала се в мастит организатор на покер игри. След като се оттегля безславно от спорта, тя заминава за Лос Анджелис и удря джакпота, попадайки на таен клуб, в който залагат едни от най-влиятелните фигури в света. Усвоила занаята, Моли отваря собствено място, но когато замесени са много хора с много пари, играта загрубява и скоро Блум става мишена на властите.

Разказите за възход и падение винаги вълнуват, а тук завоите в историята, подобни на тези по склоновете, където първо виждаме  Моли, успяват да поддържат темпото и интереса. Още с първата сцена ни завърта шеметна бързина, която наблюдаваме повече в думите, отколкото в действието. Престрелките с реплики не са нещо непознато при Соркин – тук са налице както между героите в изкусните диалози, така и в разказа на Моли зад кадър. Извиращата информация на моменти идва вповече, но за нея може да се открият някои оправдаващи причини. Неспирният говор на Моли свидетелства за натрупания умствен багаж, следствие освен на природна интелигентност, и на заниманията й. Фактите и описанията са толкова конкретни, че не оставят място за съмнения в истинността на събитията.

В историята обаче няма да научим за самоличността на повече знаменитости, отколкото тези, за които вече знаем да са били част от клуба на Моли, а оповестените не са изобразени така, че да познаем прототипите им. Така вместо действителните звездни личности да отклоняват вниманието, подземният свят придобива реални измерения не само с правдоподобна атмосфера, но и с човешките нюанси, в които са оцветени неговите играчи. Въпреки че главната героиня също не е някой, с когото лесно бихме могли да се идентифицираме, съдбата й отвъд професията и присъстващата все пак уязвимост й придават плътност.

Джесика Частейн блести с острота и кара екрана да прелива от достойнство. И тук не става въпрос за нейната физика, която е щедро на показ. Въпреки че външният вид на героинята се трансформира със събитията, константата в поведението й си остава нейната безкомпромисност и непоклатимо чувство за справедливост и чест. Качества, с които обикновено не бихме асоциирали хората от света на хазарта, но се превръща в най-ярката характеристика на Моли. Частейн го пресъздава с непоколебим поглед, уверен адвокатски тон и сериозно изражение. Сдържаното поведение и преобладаващото „покер лице“, за съжаление, лишават актрисата от поле за развихряне, а режисурата ни позволява да станем свидетели на реален израз емоциите, които бушуват зад нейния бизнес ум, но научаваме за тях само от думите й.

Второстепенните роли тук са поверени на Идрис Елба и Кевин Костнър, които играят съответно адвокат и баща на Принцесата. Между образите им е очертан интересен паралел, а макар и двете роли да не крият особени предизвикателства, актьорите успяват да дадат емоционални изпълнения. Така двамата балансират картината в присъствие на образ като Моли и остават връзката с реалността в компанията на свръховладяната главна героиня.

Филмът може и да прилича на такъв за блясък и покер, но всъщност е рядко срещана история за жена, която използва всички свои козове и се опитва да изиграе житейските си карти по възможно най-добрия начин. Дори в случаите, когато не успява, вдъхновяващ остава нейният размах и увереност, с каквито подхожда и режисурата. Сценарият тупти със скоростта на тиктакащия мозък на Моли, който става двигател на филмов разказ, вълнуващ като игра на покер. Макар психологическите щрихи на филма да простички в основата си, биографичната драма успява да трогне и с тях. Така режисьорският дебют на Арън Соркин отива отвъд насладата за очите и ума.

Деница Димитрова

е на 23 г., завършила е „Социален мениджмънт“ в родната си Варна, а по настоящем изучава електронни медии в Софийския университет. Отразява онова, което я впечатлява, вдъхновява и кара да се наслаждава на бъркотията живот в блога си Wondermess. Не може да живее без повсевместно търсене на красота, изкуство, пътувания… и кафе, даващо енергия за всичко останало.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to