Супермен е Мъж от стомана – комиксовата икона възкръсна в грандиозен спектакъл

21.06.2013

До снощи Супермен беше една невъзпята в България икона на американската популярна култура. Филмите с Кристофър Рийв са излезли по света във време на политически тоталитаризъм у нас, а когато този режим е паднал, те вече са изглеждали като отживелица с остарелите си ефекти и смехотворната си продукция. През 2006 година Браян Сингър пък се опита да вмести по средата на тази изградена митология своя „Супермен се завръща” и се провали с гръм и трясък. Човекът от стомана, подобно на своя комиксов партньор Батман, се оказа в отчаяна нужда от рестарт на поредицата със способен екип, свежа звезда и авторитетен поддържащ актьорски състав. Излишно е да се казва, че най-подходящият човек за работата бе Кристофър Нолан и по щастливо стечение на обстоятелствата за феновете на Супермен, именно той се зае със задачата.

Концепцията на „Човек от стомана” се е родила в главата на съсценариста Дейвид С. Гойър, докато той и Нолан са пишели третият акт от супергеройския им военен епос „Черният рицар: Възраждане”. Впоследствие именно те са завършили идеята си и са я представили на студиото “Warner Bros.”, което предвидимо е поканило Нолан да режисира, но той е отказал и е останал в капацитета на продуцент и консултант по сценария.
Man of SteelИменно сценарият е едно от най-големите предимства на лентата пред предишните филми за Супермен. „Човек от стомана” застава с цял ръст над по-старите адаптации на легендарния супергерой, но най-очевадната разлика е фантастичната драматизация на произхода му, заложена в сюжета. Точно тези части на сценария носят разпознаваемия отпечатък на Нолан. Първите 30 минути от филма се развиват почти ексклузивно на Криптон (родната планета на Супермен), показват причините за неговото унищожение и посяват семената за по-нататъшното развитие на сюжета. Развитието на сценария е някак си органично, естествено, логично. Нищо не се усеща като излишно, натрапено. Диалогът адекватно движи растежа и развитието на персонажите, спорадичните екшън сцени са на място и поради ясни причини.

Но ако някой случайно не знае историята на най-прочутия супергерой за всички времена, трябва да кажем за какво точно става дума в този отличен сценарий. Кал-Ел се ражда на планетата Криптон в последните дни от съществуването й. С цената на големи усилия и държавна измяна, баща му го изпраща на планетата Земя в космически кораб. Там той е отгледан в Канзас от Джонатан и Марта Кент, постепенно опознава силите си и повежда живот на скитник в търсене на истинския си произход. Когато достига до това познание, заклетият враг на истинските му родители го достига и на Земята.
MAN OF STEELКакто ясно се вижда, след една адекватна експозиция сюжетът предоставя предостатъчно възможности за спектакъл и зрелище. И филмът се възползва от тях с пълна сила. Тук по-запознатият фен с колаборациите на Нолан и Гойър може да отличи как Нолан се е отдръпнал и наистина е останал само в капацитета на консултант, а Гойър е поел контрол и е натиснал педала на газта до край. Екшън сцените прогресивно стават по-зрелищни и по-мащабни, но това не става за сметка на историята. Без да навлиза нито в твърде хумористична, нито в твърде драматична територия, диалогът остава подчинен на действието, функционира безпогрешно в неговите рамки и продължава да движи развитието на участниците. Но през третият акт на филма екшънът взима връх и достига нива, които не са виждани преди в киното. Съвършената му визуална реализация се дължи преди всичко на режисьора. Зак Снайдър.

Една от големите въпросителни относно „Човек от стомана” беше дали Снайдър, режисьор на „300”, няма да стилизира екшъна по свой вкус и по този начин да лиши комиксовата адаптация от автентичния й облик. Е, такова нещо няма. Боевете стават все по-зрелищни с всяка изминала минута, залозите се вдигат и мащабите нарастват. Изобразените масови разрушения стряскат и изумяват, юмручните схватки шокират сетивата със скоростта си, но нищо не може да се сравни с финалния сблъсък между Кал-Ел и генерал Зод. Битката им кара финалната среща между Нео и Смит от „Матрицата Революции” да изглежда като евтина комютърна анимация, а ясната представа за нанесените щети и човешките жертви засрамва последните 40 минути от „Отмъстителите”, в които – съвсем по детински и „марвелски” маниер – се преобърнаха 20-ина коли, срутиха се 2-3 сгради и не бе показана смъртта дори на един невинен минувач.
man-of-steel-kryptonНо нито един хубав филм не може да бъде завършен без превъзходен актьорски състав. Такъв е налице и всички участници се възползват от възможностите, предоставени им от сценария. Хенри Кавил има тъмното харизматично излъчване на Крисчън Бейл и вида на холивудска суперзвезда. Младият британец успешно се справя с емблематичната си роля, но в бъдещи продължения тепърва ще трябва да демонстрира чистите си актьорски умения, за да провокира нови сравнения с носителя на „Оскар” Бейл. Ейми Адамс, която три пъти в кариерата си е опитвала да стигне до ролята на Лоис Лейн, тук я играе с желание и себеотдаденост, а и си личи, че се забавлява с персонажа, на който е дадено сериозно поле за изява.

Поддържащият актьорски състав е избран безпогрешно. Майкъл Шанън броди из екрана като генерал Зод с неподправена заплаха и фанатичен огън в очите. Ръсел Кроу и Кевин Костнър изиграват бащинските фигури за Кал-Ел с авторитет, увереност и съвсем естествено, ненатрапващо се, но ясно доловимо мъжество. Ако от великана Кроу подобно превъплъщение се очакваше, то Костнър, който слезе от голямата холивудска сцена преди доста време, заслужава специална похвала за начина, по който транслира тихата сила на американския мъж на екрана и я предава на осиновения си син.
movies-man-of-steel-kevin-costner-jonathan-kentНякои мои колеги отвъд океана не са съгласни с мен и даже биха могли да отхвърлят със смях високата ми оценка. Лично аз вярвам, че повечето от тях страдат от пренасищане с комиксови адаптации и от определени стереотипи. Безумие е „Железният човек 3” да има по-висок процент на одобрение от „Човек от стомана”, но е факт, тъй като критиците свикнаха със стандартната филмова формула на “Marvel” и оценяват високо всичко направено по този модел, независимо каква подигравка представлява с участващите актьори и с персонажите. Без да назовавам имена, по мое мнение някои от тях са получили и финансово поощрение за високите си оценки на филми като „Капитан Америка: Първият отмъстител” или „Железният човек 2”, които са на светлинни години от „Човек от стомана”. Вероятно на тези хора още им горчи спомена от 2006 година, когато прехвалиха „Супермен се завръща”, а аудиторията го смачка на топка и го изхвърли на боклука с твърде скромни приходи, поради липсата на спектакъл в него. На тези мои колеги мога да кажа само: “Don’t be silly, gents, and don’t forget what it’s like to be just another guy in the multiplex and not a film critic.”.

Човек от стомана” разтърсва сетивата и покорява душата. След снощи Супермен най-сетне е възпят герой и у нас. За това трябва да благодарим на Кристофър Нолан, Зак Снайдър и компания. Как? Ами като просто си платим и го изгледаме на кино.

Оценка: **** (9/10)

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги Петров"Човек от стомана" - 3 години по-късно17.04.2016

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Мер от Ийсттаун“ или да оцеляваш в сенките от миналотоКино