“Hayes & Y” – когато сцената в България е твърде малка

19.10.2015

655-402-hayes-yЗапочнах да слушам “Hayes & Y”, без да знам, че са българска банда и ми отне време, докато случайно разбера, че са такава. Звучат прекалено естествено. Набързо вкарах в YouTube playlist-а ми ‘Yesterday’ и ´Alone with U’. Участието им на Spirit of Burgas, където свириха пред над 10 000 души бе повече от впечатляващо и поглъщащо.

Започват да свирят още в 10-и клас. Групата се състои от Радослав Лозански – китари; Ивайло Делев – бас; Георги Деянов – барабани и Благослав Анастасов – вокали и китара. Млади момчета, които под влиянието на няколко поколения качествен рок създават уникално звучене.

Неделя. София. Стърлинг бар. 12:00. Имам среща с Благослав, за да говорим за една от най-проспериращите български групи.

Колко често ви казват, че правите брутална музика?

Все по-често. Хората определено ни харесват все повече и повече и се надявам, че сега, като излязат новите песни, ще има още по-добър отзив. Защото за мен те са много по-добри от старите.

Как се прави група? Вероятно идеалите на момчета в 10-и клас са доста по-различни спрямо тези, когато си на 23-24 години?

Тогава не беше толкова група, не беше толкова сериозно. По-скоро се събирахме след часовете или бягахме от тях, за да си свирим любимите песни. Нямаше как да е нещо кой знае колко сериозно, но постепенно започна да се отделя ядро. С напредването на възрастта ставахме и по-сериозни. Когато бяхме 1-ви курс, беше и първото ни участие. Тогава свирихме в The Box. Не мисля, че и вече го има. Това беше една уникална дупка в София. Взимаха стартиращи групи. Основната им аудитория беше тийнейджъри и затова приемаха такива банди, за да може и тийнейджърите да си водят приятелите. Съответно и участията бяха ранни. Там свирихме 2-3 пъти в началото.

Колко души събрахте на първото участие?

Мисля, че свирихме с още две групи. Имаше учудващо много хора спрямо капацитета. После започнахме да се опитваме и в по-хубави места да имаме участия и от малко аудитория започнахме постепенно да увеличаваме. Реално, занимаваме се сериозно с групата от година и половина.

Защо? Какво се промени?

Барабанистът ни учеше една година магистратура в Холандия и това ни ограничаваше възможностите за свирене. Общо взето през ваканциите имахме участия. И всъщност, когато той завърши, се захванахме много здраво. Поставихме си конкретни цели и започнахме да ги изпълняваме. Смея да твърдя, че с много здрав труд успяхме да ги преизпълним.

yalta

За какво мечтаеш, когато започнеш да правиш музика в 10-и клас?

За същото, за което и сега. Тогава всичко беше по-идеализирано, но мечтата е да те слушат максимално много хора, да ти се кефят на авторската музика и да са фенове.

Важни ли са парите в този момент?

Тогава със сигурност не бяха. Все още не са, но няма и как без тях. Последната година всеки един от нас си имаше работа и всички пари, които вадихме, влизаха в групата.

Т.е. вие си работихте отделно?

Нямаше как. Но вече не ходим на работа. Отиваме към Лондон сега, от октомври месец. Но всъщност работихме, за да можем да финансираме всичко, което правихме около групата. А пари в началото като музикант не се изкарват. Абсурдно е да изкарваш пари.

Hayes-Y-Bulgaria

Как успявахте да се справяте с генерирането на креативност при такава заетост? На какъв тип работа всъщност беше ти?

На най-лошата в този случай. Работих като програмист, което е най-гадното, защото те изцежда супер много умствено. Напрегнато е. Но по някакъв начин се справях с това. Тогава си мислих, че ми пречеше повече, отколкото всъщност ми е влияело на продуктивността. Вдъхновението се натрупва и в някакъв момент излиза. А работата… тя не пречи то да излезе от тебе. Креативните хора събират вдъхновение от всичко.

Има ли вдъхновение, което си почерпил от писането на код?

Не, със сигурност няма. Обратното… само убива вдъхновението. Но пък, докато пиша код, слушам музика, от която черпя.

До каква степен възпитанието и семейството е повлияло на вкуса ви?

Влияе със сигурност. Ако слушаш само Лепа Брена, трудно ще станеш рок изпълнител. Не че няма и такива случаи… Средата също определя много какъв човек си.

Как се решихте да правите такъв тип музика в България?

Абсолютно само си дойде, защото това си е просто каквото ние слушаме и харесваме. Малко са хората, които могат да пишат музика в няколко различни стила.

Какъв пазар целите в България? Изобщо, целиш ли някакъв пазар в тук?

Не бих казал. В България – най-вече в София и още 2-3 града, има потенциални слушатели. Надявам се да успяваме да достигаме до тях, но за пазар чак да говорим… Дори и на най-успешните ни групи в бранша им се налага да ходят на дневна работа. Няма пазар, който да целиш реално. Гледаме все по-сериозно навън.

Къде се намира българската музика на картата?

Не мисля, че се намира на картата. Няма нито европейски, нито световни популярни български изпълнители. Няма българска музика за света, тя не съществува. Само тука си я знаем. Да се надяваме, че това ще започне да се променя.

Мислили ли сте да пишете песни на български?

Не. Това никога не е било цел. Стремим се да пишем музика, която е адекватна към световния пазар и това предполага да е на английски. А и българският не е особено мелодичен език, не е много добър за музика.

Дълго време не знаех, че сте българи. Случва ли се често да ви казват това?

На Spirit-а доста хора не знаеха, че сме българи. Хубаво е да не си личи. То може да си личи само по диалекта и акцента, така че това е хубаво, че не ни разпознават като такива по пеенето.

Разкажи ми за Spirit of Burgas. Как се случи всичко?

Беше невероятно изживяване за нас. Когато се разбра, че ще има Spirit тази година, започна да се носи слух, че Kasabian ще свирят, а ние много искахме да свирим на фестивала… без значение час и сцена. Просто искахме да свирим. Потърсихме контакти и се свързахме с организаторите. Конкуренцията беше много голяма. В крайна сметка се спряха на нас, а това беше нещо, което всяка българска група се опитваше да постигне. Ние бяхме обявени, че ще свирим в 18:00, но така се случи, че бяхме преместени на 21:00. А това е огромна разлика! Вечерта свирихме пред 10 000 души. И за публиката, и за нас беше съвсем различно изживяване.

10712429_341262369390161_920034006548621836_o

Притеснени ли бяхте?

Първите 2-3 песни бяхме леко притеснени… по-скоро сковани, но се отпуснахме сравнително бързо. Публиката ни прие супер позитивно.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Боян СимеоновКакво слушаха Grimaze през 2018-та?03.01.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаДа избереш книга по корицата и да си струваЛитература