Шедьоврите на Мартин Скорсезе

Преди известно време написах статия със същото име, но по отношение на сър Ридли Скот. Още тогава споменах името на Мартин Скорсезе като пример за велик режисьор, който се е отличил с по един шедьовър във всяко десетилетие от кариерата си. Всеки читател още тогава вероятно си е дал сметка, че няма да мине много време, преди да подложа на същото отношение Скорсезе. Филмите на Скорсезе бяха сред първите, които изгледах като „подрастващ киноман”. Познавам и ценя високо уникалния му стил, отличния му нюх към актьорите, с които работи, и богатото му творчество. По мое мнение Скорсезе би могъл да се нарече „най-велик режисьор за всички времена” също толкова убедително, колкото и съвременниците му Спилбърг, Кубрик или Истууд. Нека видим кои са най-добрите филми на човека с най-огромните вежди в Холивуд.

Виж още: Изкуството сър Ридли Скот

70-те години: „Шофьор на такси”

От сър Майкъл Кейн знам, че носителят на „Оскар” за режисура Джон Хюстън е обичал да казва, че добрият режисьор просто селектира точно актьорите си и ги оставя да вършат това, което вършат най-добре. В този аспект Мартин Скорсезе показва страхотния си режисьорски талант още от самото начало на кариерата си, когато стартира партньорството му с легендата Робърт Де Ниро. Трудно ми беше да преценя дали да включа в този списък първият им съвместен филм „Жестоки улици”, или романтичната класика „Алис не живее вече тук”, но в крайна сметка изборът ми падна върху „Шофьор на такси” и затова си има причина.

Малко са филмите, които могат да се мерят с „Шофьор на такси” в тежестта, силата и бруталната точност, с които лентата илюстрира реалностите на американското общество след Виетнамската война. Робърт Де Ниро играе Травис Бикъл, разжалван американски моряк, който се опитва да води нормален цивилен живот, но несигурното здраве, увредената психика и постоянните провокации от заобикалящата го среда го изпращат по пътя на лудостта. Номиниран за „Оскар” за превъплъщението си, Де Ниро плаши, дразни и разплаква, провокира цяла гама от чувства у зрителя и го оставя потресен. От този филм е легендарната реплика „Are you talkin’ to me?”, която често се използва в популярната култура като мафиотска заплаха или проява на мъжественост, а всъщност е изречена от Бикъл в огледалото, в момент на крайна психическа несигурност, която може да събуди само съжаление или пък смях. Академията отличава Де Ниро само с номинация за ролята му, но по мое лично мнение, това си остава най-впечатляващото му, неузнаваемо и разтърсващо превъплъщение в богатата кариера.

За Скорсезе това е пореден успех. Заснет с бюджет от около милион и 300 000 долара, филмът регистрира приходи от 26 милиона, в пакет с 4 номинации за „Оскар”. Той се оказва и първия хит на Джоди Фостър, която прави една от най-добрите си роли, едва на крехката възраст от 13 години.

80-те години: „Разяреният бик”

Партнорството на Скорсезе с Де Ниро чуква пиковата си точка през 1980 година с биографичния филм по живота и кариерата на боксьора Джейк ЛаМота – „Разяреният бик”. И тук изборът ми беше труден, тъй като трябваше да пренебрегна другият хит на Скорсезе през 80-те години – „Цветът на парите”, с който Пол Нюман взима единствения „Оскар” в кариерата си, а младият Том Круз се утвърждава като звезда в Холивуд. Все пак „Разяреният бик” се оказа невъзможен за пренебрегване. Считан за модерна класика от съвременниците си, филмът е номиниран за 8 награди „Оскар” и печели две от тях. Едната от тях е за Робърт Де Ниро и си остава единствения му „Оскар” за главна мъжка роля.

Прецизността на Скорсезе по време на пост-продукцията на филма става пословична, но довежда до първокласни резултати. Една от номинациите е именно за неговата режисура, но наградата му се разминава, както се случва цели 6 пъти в кариерата му, преди да се сдобие с една от безценните статуетки. Де Ниро също допринася за легендарния статус на филма, като качва 27 килограма само заради сцените в началото на лентата, в които трябва да изиграе възрастен и напълнял ЛаМота. Боксовият шампион лично е тренирал Де Ниро за боксовите му сцени във филма и многократно е изказвал гордостта си от работата.