“Metallica: Through The Never” се рекламира като кинематографичен експеримент, революционно нововъведение и невиждан досега хибрид между игрална фикция и концертна документалистика. Е, рекламата тук е просто реклама и нищо повече. Като комбинация между игрален и концертен филм, лентата наистина изглежда иновативно, но редица фактори възпрепятстват успеха на този опит.

На първо място, сюжетът е твърде абсурден, за да се приеме като каквото и да е друго, освен хиперстилизиран и удължен музикален клип към песните на „Металика”. Дейн ДеХаан е в главната роля на Трип, пътуващ фен по концертите на великата метъл група, който е натоварен със задача да донесе мистериозен сак до залата, в която бандата провежда поредния си концерт. Въпросната задача се оказва доста трудна за изпълнение и до края й, главният ни герой преживява на едно доста сюрреалистично ниво уличен бунт, сблъсъци с полицията, автомобилни катастрофи и гонитби с палач, яздещ кон и въоръжен с ласо и огромен чук. От ДеХаан тук не се изисква кой знае колко актьорска игра, освен да гледа празно в камерата, да изглежда шокиран от време на време и да кара зрителите да си мислят колко прилича на Леонардо Ди Каприо от периода му около „Титаник”.

Екшънът е заснет с усет и естетика от Нимрод Антал, режисьорът на „Хищници”. За щастие, личи си ясното му разбиране, че действието, което трябва да изобрази, няма никаква сюжетна или художествена стойност, а само и единствено визуална. За целта игралните сцени са заснети с максимална доза стил и безупречни компютърни ефекти, които изглеждат превъзходно на големия екран. Остава проблемът, че в тях има твърде малко логика, за да представляват нещо повече от дразнещи разсейвания от концертът на „Металика”, върху който вниманието е фокусирано през повечето време.

И така, след като вече сме наясно, че фикционалното действие не може да служи за нищо, освен за визуална подкрепа към изпълненията на легендарната група, нещата се свеждат до следното: ако сте фенове на „Металика”, този филм със сигурност ще Ви хареса. Ако не сте фенове на „Металика”, какво си мислите, че ще правите на филм, който съдържа името на групата? Това е основният проблем с всички концертни филми и основната причина, поради която повечето от тях получават силно позитивни отзиви. “One Direction: This is Us” и “Katy Perry: Part of Me” са сред най-пресните примери за това. Може да не сте фенове на тяхната музика (в случая с 1D е препоръчително да не сте), но ако това е така, нямате право и да съдите филмите, фокусирани върху техните изпълнения. Такъв филм не е създаден, за да задоволи вас, нито пък за да представи обективен поглед върху творчеството на участващия музикант. Той няма никакви подобни претенции. Създаден е, за да задоволи фенбазата му, която се преполага, че е доста масова, след като по кината върви концертен филм за него. И ако в този аспект лентата изпълнява целта си, значи заслужава „палци нагоре”. Същото важи и за “Metallica: Through The Never”.

Изпълненията на групата са безпогрешни и изключително впечатляващи в IMAX формат. Няма съмнение, че филмът е направен, за да се изживее именно по този начин, тъй като съвършеното озвучаване Ви кара да се почувствате част от концерта и да се потопите в дивата възторжена атмосфера. Ако решите да обръщате внимание на течащото сюжетоподобие, то само ще Ви дразни. Ако решите да го разгледате като стилистично упражнение за режисьора и актьора в главната роля, ще го приемете като визуално допълнение към песните на многообичаната банда и дори може да Ви хареса на някакво равнище.

Концертът е заснет и изпълнен без грешка. Джеймс Хетфийлд изглежда във върхова физическа форма за възрастта си и дори като звезда на собствения си филм. Ще чуете в изпълнение на живо велики песни като „For Whom The Bell Tolls”, “The Memory Remains”, “Wherever I May Roam”, “Nothing Else Matters”, “Enter Sandman” и други. “Master of Puppets” звучи по-съвършено отвсякога, изгледана и изслушана в такъв формат и в такава обстановка, с агресивното си звучене и страхотния ритъм. Ще усетите екстазът на публиката на живо и дори може да изживеете 1/10-та от него в киносалона.

“Metallica: Through The Never” е една впечатляваща и визуално съвършена репрезентация на траш метъл анархия. Завишените му амбиции остават неизпълнени, но за един фен на „Металика”, филмът е практически задължителен. Ако не сте такъв… всъщност защо изчетохте тази статия?