„Между рая и ада“ – нищо тук без теб не е сладко…

24.02.2016

Jon-kalman-stefansson_04

„Думите са стрели, куршуми, митични птици, които преследват божества; думите са хилядолетни риби, натъкнали се на нещо ужасно в дълбините; те са мрежа, достатъчно широка, за да улови света и небето – но понякога са нищо, разкъсани парцали, които пропускат студа, безполезни украшения, които смъртта и нещастието превземат с лекота.“

„Между рая и ада“ на исландеца Йон Калман Стефансон е история за севера едновременно каквато бихме очаквали да чуем, но разказана така, както не бихме предположили. Макар и пребиваващи в разомагьосан свят, животът на хората по ъглите на картата остава за нас нещо съвсем непознато. Това са места, към които цивилизацията се приплъзва бавно, до толкова, до колкото да се покаже, че я има. А животът по протежение на бреговете на Северния ледовит океан ни отговаря също така апатично.

Стефансон разказва история, сякаш стара като света – безмилостната картина на човешките същества вкопчени в битка с океана. Група исландски рибари се подготвят за неколкодневен риболов в открито море. Поканени сме да поспим в прогнили рибарски хижи, вонящи на изкормена риба, да хапнем каша и да изпием чаша кафе преди съмване с груби исландци с изсечени от солта и вятъра лица, не познаващи нищо друго от живота, освен това ежедневие. В тази примордиална обстановка, невъзмутим млад мъж на име Бард потъва в „Изгубеният рай“ на Милтън, а малко Момче попива с удоволствие стиховете, които четящият рецитира на глас понякога. Приятелството им е крепко – и двамата споделят обща мечта, че няма да прекарат следващите няколко сезона в малкия къс дърво насред беснеещия океан. Бард намира утеха в литературата и спомена за своята любима, при която ще се завърне, а Момчето – в своя приятел, който Исландският север е превърнал в единствен негов близък. Случва се така, че „Изгубеният рай“ и любовта костват една забравена дреха, а тя коства един незабравен живот. Риболовът е успешен, но океанът взема своя дял. Момчето губи своето приятелско рамо. Без да има какво да го задържа повече на брега на морето, то се заставя да върне „Изгубеният рай“ на истинския ѝ собственик, от когото Бард я е взел приживе. Тази амбиция за малко не отнема и неговия живот, в жестока снежна буря, която го хваща неподготвено сред исландската пустош. Момчето обаче оцелява и намира своето място, далеч от океана, отнел толкова много.

mid-HEAVEN-and-HELL-CoverCR-cover-webРоманът е разделен условно на две части, първата от които ни хвърля в морето с рибарите, а втората – ни моли да търсим покой и бягство от спомена заедно с Момчето. Изключвайки „морската битка“, книгата на Стефансон не е динамична, не е пренаситена с действие. Много малко значими събития се случват в рамките на тези 174 страници. Въпреки това повествованието носи огромно и непрекъснато напрежение. Динамиката е изградена стилистично – почеркът на Стефансон е особен. Четем дълги изречения, в които посоката, мислите, емоциите постоянно се променят – буквално сякаш сме в нечия глава, следвайки непостоянния и хаотичен поток на мислите. В известен смисъл този подход уморява повече при четене, но пък създава едно изключително автентично усещане и особено напрежение от различен тип, което прави външния свят само една основа за по-интересни процеси, които се случват в сърцето и ума на персонажите. Изключително поетичният стил на Стефансон и умелият, топъл превод на Стефан Паунов, създават почти мигновена емпатия. Това е една малка история с огромни вътрешни мащаби. Силата на този роман е именно в красотата на езика. Историята е едновременно пестелива на драматизъм, лаконична, но сурова, болезнена, изпълнена със загуби. Начинът, по който тя оживява на страниците обаче, я прави толкова поносима, разбираема, дори близка. Невероятно е как изведнъж животът на хората от ъглите на картата става толкова съотносим с нашия собствен, колко сходни са копнежите и загубите.

Стефансон непрестанно задава въпроси, на които отговорът не бива изписан. Въпроси за достойнството, за приятелството, въпроси за Бог, за отдадеността, за любов, за обещания и думите, които тежат повече от водата в океана. Пита себе си, пита героите си, пита и нас. Една непрестанна диалогичност, която не претендира нито за убеденост, нито за категоричност, а просто за непрекъснато, споделено неспокойствие. Изключително интересен е и мотивът за влиянието на изкуството върху човешкия живот, разигран имплицитно през ролята на съдбовния том на „Изгубеният рай“. Веднъж неговата обаятелност е причината за отнемането на един живот, а по-късно – неговата стойност съхранява друг. Каква роля в живота ни има изкуството, накъде ни тласка то, пита ни сякаш Стефансон? Погубва ни или ни спасява? В книгата не откриваме ясен отговор. Вероятно просто, защото такъв няма. Или напротив – повтарящият се през целия текст рефрен от поемата на Милтън „Нищо тук без теб не е сладко“ ни дава възможен ключ?513JbxYsbHL._SX324_BO1,204,203,200_

Най-големият въпрос сякаш, който стои върху страницата „Между рая и ада“ е именно къде човек намира своето място между всички тези неразрешими въпроси? В този стихиен и необясним свят, който твърдим, че сме подчинили, можем ли да намерим покой? Не е ли спокойствието само привидно – докато не ни връхлети следващата стихия, която да ни хвърли на ръба на разума? В първата част на книгата Стефансон твърди, че четенето на стихове е опасно за живота. След края обаче оставаме с усещането, че през цялото време е твърдял – или по-скоро отново е питал – друго: не е ли самият живот опасен за живота?

„Човекът е странно създание. Успял е да подчини природните стихии, да се справи с привидно непреодолими трудности; той е господар на земята, а не може да усмири съзнанието си и дълбините под него, какво се крие в тази бездна, как възниква и откъде идва, подчинява ли се на някакви закони или човек пътува през живота със страшен безпорядък в душата?“

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаСреща с Яник Енел, автор на „Дръж здраво венеца си“18.03.2019

Още от Под Моста

Под Моста„Операция „Жълти стотинки“ събира средства за олимпийските отбори по природни наукиLIFE