Мисия учител – Биляна Асеновска и „Заедно в час“

06.02.2016

Когато живеят по този начин, учейки до 8-и клас, децата не могат да имат различен живот от този, който имат техните родители. Но ако има някой, който да има покаже, че това може да се промени и в голяма степен зависи от тях, просто да ги мотивира да имат желание да се образоват, да вярват в собствения си потенциал, да имат мотивация за учене – това би било съдбоносно в живота на децата. И аз смятам, че това е моята мисия през тези две години, които ще прекарам в това училище.

DSC02598

ПМ: Как човек избира да бъде част от по-трудната среда?

Аз съм го избрала още преди да бъда част от„Заедно в час“. Това ми дава смисъл, защото има истинско значение да се инвестира във всеки един човек, във всяко едно дете. За мен децата не само на думи са бъдещето на нашата страна и човек, гледайки реално на ситуацията в момента – демографска, социално-икономическа, трябва да види, че има тенденция на нарастване на ромското население в България, тъй като раждаемостта в етноса е голяма. Ако не се работи с тези деца, така че да разберат, че могат да имат различен живот, ние обричаме бъдещето на България на съществуване, а не на живот. Защото в момента това, което е най-голямата цел на хората от ромски произход, е просто да съществуват, нямат амбиции за развитие и за по-добър живот. Аз намирам огромен смисъл да се работи с децата, да им се даде шанс да видят, че животът има друга страна и да могат да изберат това, което е по-доброто за тях.

ПМ: Как те приемат другите учители и как самите те приемат работата си?

Това, което те знаят, е, че съм там за определено време – за 2 години. Приемат ме нормално. Стараят се, повечето от тях работят от дълги години в училище и затова ми разказват какво е било преди. Преди е имало повече българчета, нещата са се промени. Разказват, че и родителите са се променили.

ПМ: Как те приемат самите деца?

От начало децата не ме приемаха. Преди мен е имало друг учител на „Заедно в час“, в момента тя е мой кординатор – Алекс. В началото не ме искаха, искаха си нея. Искаха да ме изпитат едва ли не, да изпитат какви са моите намерения към тях. Но за много кратко врем това се промени. Тъй като децата изключително добре усещат намеренията, които имаш към тях. Когато те разбраха, че съм добронамерена, започнаха да ме приемат, да ми се доверяват и да се радват на всичко, което правим заедно.

От началото на учебната година сме организирали много неща с децата, без дори да съм си го поставяла за цел. Например имахме конкурс за най-добър четец за всички деца от начален етап във връзка с организираната от Министерство на образованието седмица на литературното четене. Децата изключително много се вълнуваха. Журито беше от други две момичета от „Заедно в час“, които са от съседни села – Дерманци и Орешене. И тъй като журито е безпристрастно в техните очи, децата много се вълнуваха. През тази седмица имаше и инициатива „Литературни герои гостуват на най-малките“. Облечени като приказни герои, отидохме на посещение в детската градина и тази среща беше много вълнуваща, както за учениците, така и за децата от детската градина. Предварително бяхме изработили картички, тъй като беше преди Коледа; Червената шапчица им раздаде бонбони от своята кошница, а те ни казаха своите стихчета за Коледното тържество, пяха ни песни – беше много вълнуващо.

DSC02580 (1)

Друга такава инициатива беше възстановка на ромската Нова година, на самия празник. Децата много се вълнуваха, тъй като те говорят на майчиния си език и в самата възстановка имаше реплики, които те можеха да казват на ромски. Това за тях беше изключително забавно. Беше поканен кметът на селото, представител на циментовия завод „Титан“ (Златна панега), имаше родители. Това беше много радостно за мен и много вълнуващо за децата.

ПМ: Значи радостите са, когато приемат идеите ти?

Децата винаги се включват в неща, които им се предлагат. Абсолютно винаги те са готови да откликнат и аз смятам, че всички деца са такива, независимо от какво семейство произхождат, от какъв етнос са. Просто, когато видят в твое лице човек, който иска да се занимава с тях, те те приемат много добре. А всички извънкласни дейности и мероприятия са от голяма полза за децата. Те развиват много умения чрез тях, за които твърде много се говори напоследък – т.нар. „меки“ умения – като презентационни умения, работа в екип, вяра в собствения потенциал, учене през целия живот. С извънкласни дейности децата развиват тези умения, които международните организации постоянно подчертават дебело, че липсват на българското образование. Че децата, излизайки със средно, дори със висше образование в България, не са развили тези умения. А за да бъдат конкурентно способни на пазара на труда, децата трябва да ги развиват.

Едно от нещата, на които „Заедно в час“ много държи освен учебните и урочни цели, които да имаме в нашите уроци, е развиването точно на тези меки умения.

Продължава на следващата страница

1|2|3Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Емилия НайденоваОт университета до класната стая: изборът да станеш учител11.11.2019

Още от Под Моста

Йорданка ВеселиноваДуми за любов: 14 февруари или денят на Христо ФотевЛитература