Мисия учител – Биляна Асеновска и „Заедно в час“

06.02.2016

ПМ: Какво липсва на българското образование?

Досега не се говореше за това, че децата трябва да притежават такива „меки“ умения, което според мен е голям минус. Защото, където и да отидеш да кандидатстваш за работа, едно от нещата, които те питат, е дали можеш да работиш в екип. Но този въпрос ти се задава едва когато завършиш своето образование. Никой не набляга на това, никой не развива това умение у теб и изведнъж, когато се сблъскаш с търсенето на работа, от теб се иска да работиш в екип. И това е един голям пропуск в българското образование.

Радвам се, че напоследък се говори за това. Нещо, което ми пречеше преди и което участието ми в „Заедно в час“ промени до голяма степен, е организацията на времето. Никой не ме е учил, че това е много важно умение – да можеш да си организираш и разпределяш времето. Имам голям напредък в тази област и това е нещо, на което също се старая да уча и децата, така че да бъдат подготвени за пазара на труда.

ПМ: Какви методи използваш в работата си?

Има различни педагогически методи, които използваме, но аз мисля, че основното, което трябва да се използва при работата с децата, е любовта към децата. Това е основният метод, който съм забелязала, че ми помага. Когато децата усетят, че ги обичаш, просто ти се доверяват на 100% и можеш да ги заведеш навсякъде, където пожелаеш. Но когато усетят, че липсва тази изключително важна съставка във вашите отношения, колкото и да си образован или да имаш опит, не можеш да постигнеш много големи резултати.

ПМ: Какво може да даде един учител на децата, което не могат да открият в интернет?

Особено в днешното общество за мен ролята на учителя е изключително важна. В работата си с децата аз също използвам много интернет, заедно търсим информация, но ролята на учителя е много важна. Пак се връщам на любовта, защото интернет не може да им даде любов, не може да им даде разбиране, не може да им даде приемане. А най-голямата нужда на децата е това да се чувстват обичани и да се чувстват приети. Това е причината децата от толкова ранна възраст да стават престъпници, да прибягват към наркотици и всякакви зависимости – просто те страдат от липса на любов и внимание в днешното забързано ежедневие. И това е, което учителят може да им даде на 100%. Ако той е направил това, той е направил всичко за тях.

ПМ: Кой е най-важният урок за теб?

Най-важният урок за мен е да мога да се науча да прощавам на децата и да ги обичам винаги, независимо от техните постъпки и това, което правят. Просто да знам, че те са деца и имат нужда от това някой да ги приеме, да ги обича такива, каквито са, да им покаже, че има изход, има по-добър живот, има разрешение на всеки един проблем и че от тях може да стане нещо.

20160114_121809

ПМ: Откъде черпиш толкова позитивизъм и мотивация за работата си?

Отначало самата гледка, в която си личи, че живеят толкова бедно, толкова зле… Много е трудно да свикнеш с нея и с този факт, и то не просто да го приемеш за даденост, просто да си там и да си предадеш уроците и след това да си тръгнеш, а наистина да живееш с проблемите на тези деца, да направиш всичко, което е по силите ти, за да бъде техният живот променен.

Аз вярвам в потенциала на всяко едно дете. Вярвам в това, че всички деца могат да имат равни възможности, ако те имат равен достъп до ресурси, независими от произход, раса, религия. Друго, което ми дава стимул, е това, че аз виждам, че ако няма хора, които да работят с ромските деца за това да си променят нагласите, просто тези деца са обречени наистина да живеят  живота на своите родители. Самата аз съм от ромски произход и искам всички деца от ромски произход да имат достъп до това да направят правилния избор в живота си.

ПМ: Какво би искала да споделиш, което съществува в малкото местенце, а ние в големия град не знаем или забравяме за него?

Искам да направя един апел, дори да звучи смело, към всички хора в България. Просто всички да се замислят върху това, което е реалността в момента. Ако днес ти все още имаш право да избереш дали твоите деца да учат с ромчета, или не, и можеш да ги преместиш в друго училище, където няма ромчета, техните деца, твоите внуци няма да имат този избор, защото ромчетата ще бъдат изключително много. Ако всеки един човек не даде своя принос за това животът на тези деца да се промени, просто нашата държава ще бъде погубена. Но ако всички се замислим върху това, ако всички си подадем ръка и ако започнем да работим целенасочено, така както „Заедно в час“, за качественото образование на всяко едно дете независимо къде живее, ще бъде една различна страна. Тя няма да бъде на дъното на всички класации. Ще дадем един по-добър живот на собствените си деца. Защото вярвам, че всеки един човек иска да остави следа след себе си и иска да даде на децата си по-добър живот. А по-добрият живот не се състои само в осигуряване на жилище и всякакви други материални придобивки. По-добрият живот се състои в това да осигуриш една нормална среда за съществуване.

Важно е всички да помислим за бъдещето – всеки да направи така, че децата в България да живеят по-добре, да се развиват по-добре и да се изградят като личности. Когато се говори за нещата, има шанс те да се случат.

1|2|3Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваОт университета до класната стая: изборът да станеш учител11.11.2019

Още от Под Моста

Йорданка ВеселиноваДуми за любов: 14 февруари или денят на Христо ФотевЛитература