„Морелси“ на Чайна Миевил – роман на наркотици

07.01.2014

182153_bЧайна Миевил сам определя романите си като „странна фантастика”, която не влиза в никакви жанрови рамки, и е напълно точен. Първият ми сблъсък с Миевил беше с изчанчената „Станция Пертидо” – една от малкото книги, които така и не успях да завърша. В началото страхотна, но към средата вече твърде странна, като картина на Салвадор Дали в книжен вариант. С „Морелси” обаче нещата седят съвсем различно и въпреки моята предубеденост и странностите на самата книга,тя  се оказа страхотна.

Вижте още: Невероятната книга от поредица „Магика“ – ШадоусФол!

Както при всяко друго произведение на Миевил, така и тук, най-силният плюс е феноменалният и изкривен свят. Свят, толкова неотговарящ на всякакви общи стереотипи, начин на възприятие, физични закони и разбиране за Вселената, че съвсем спокойно можем да наречем „психеделичен”. Или да си го кажем направо – не знам как човешко същество може да измисли нещо подобно, ако не е под влиянието на наркотици. Ако задължително трябва да лепна етикет на света на „Морелси”, то бих казал „стиймпънк”и то – с много условности. В тази книга няма океани и морета от вода, няма лодки, кораби и риболов. Вместо това има едно огромно море от релси, което вместо кораби, прекосяват влакове. Влакове, които пътуват със седмици, имат екипажи, капитани и различни функции. Влакове, задвижвани от дизел или от въглища, от платна или от робски труд. Влакове убийци, пирати, ловци на месо, влакове изследователи и археолози, пирати и призраци.

Вижте още: „Ужас“ на Дан Симънс

Извън релсите всичко е пясък и тук-таме – острови от земя. А стъпването в пясъка е почти равносилно на самоубийство, защото в него живеят огромни къртици, насекоми и други ужаси, обитатели на Долния свят. Между релсите са разположени десетки градоведържави, единствените оазиси на човешкия вид, който със сигурност не е доминиращият на тази планета. Всеки град е уникален, с различни функции,технологии, богове, хора, архитектура. А над градовете, къртиците,релсите и небето се стелят облаци от отровен черен газ, където живеят огромни чудовищни летящи същества…
railsea-cover-art
Няма нужда от прекалено задълбаване в сюжета, защото историята тук служи единствено като оправдание на Миевил, за да развие великолепния си свят. Иде реч за момче, член на екипажа на къртоловен влак, защото в „Морелси” именно къртиците са онова, което са китовете в океана на нашия си свят. Неслучайни са сравненията с „Моби Дик“ и „Дюн„, любими книги на Миевил, очевидно източник на вдъхновение за „Морелси”. И не, това не значи „плагиатствал”. Нещата, разбира се, прерастват в нещо много по-голямо, когато в действието се намесват мистериозно влакокрушение, странно семейство, пирати, военните, извънземни артефакти и краят на света. И макар самата история сама по себе си да не е нищо особено, тя е достатъчно епична и увлекателна, за да ви държи будни, препускайки бясно през безкрайните коловози, създадени от болното съзнание на автора. А никога не се знае каква изненада ви чака на следващия завой.

railsea

Атмосферата на романа е една от най-силните му черти и предполагам това, че прочетох голяма част от него в нощния влак София-Варна, никак не беше в ущърб. Във влаковете, дори в родните пробити, миризливи, стари, гнусни и разпадащи се такива, има някаква особена романтичност. Звукът от  колелата, слабата светлина, странниците в купето, възможността да отвориш прозореца през нощта, да провреш глава и да гледаш звездите, докато прекосяваш Балкана и те облива с бясна скорост вятър с дъх на борове. Подобно е и чувството, докато четеш „Морелси”. Има я красотата и носталгията на влаковото пътуване, но го има и любопитството от неизвестното, ужаса от чудовищното, порива към свободата.
railsea-port
Чисто стилово романът е страхотен и с много добър превод, както винаги, на Комата. Единственото нещо, което пречи на „Морелси” да се превърне в наистина изключителна книга, е сюжетът, който е оставен на втори план. Горе казах, че той е достатъчно добър, за да представлява интерес, но за съжаление не е достатъчно добър, за да направи книгата шедьовър.През почти целия роман Миевил ни разхожда из страхотния си свят, запознава ни с всякакви уродливи създания, красиви места, шантави градове и какво ли още не и сякаш забравя историята си. И се сеща за нея чак накрая, което прави последните около 100 страници на „Морелси” просто слаби. Темпото в последната част не отговаря на това в предишните няколкостотин страници. Изведнъж всичко се забързва, става насила и гръцките богове слизат с дървена платформа да замажат нещата. Самият край е разочароващ и почти псевдофилософски. А всички герои са незапомнящи се, скучни, стереотипни и по никакъв начин не ангажират емоционално читателя. Другата ми забележка е към иначе хубавото издание на „Изток-Запад” и по специално към корицата – книгата предполага възможности за толкова страхотен арт, че е просто подигравка този потенциал да бъде така опропастен с това скучно и черно нещо.

Като изключим тези забележки „Морелси” е книгата, която препоръчвам с вдигнати ръце. Безобразно шантавият и уникален свят, страхотната атмосфера, стилът на Миевил и лесната четимост компенсират всички недостатъци. Струва си да бъде видяна от всички фенове на жанра. Най-малкото, защото това е книга, толкова фантастична, че съвсем спокойно може да бъде настолно четиво на главните герои от ”стандартните” фантастики. При това да бъде в раздел „фентъзи и фантастика” на библиотеките им.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян ГуглевЯник Енел: „Литературата е място за експерименти“21.03.2019

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика