„Морелси“ на Чайна Миевил – роман на наркотици

07.01.2014

182153_bЧайна Миевил сам определя романите си като „странна фантастика”, която не влиза в никакви жанрови рамки, и е напълно точен. Първият ми сблъсък с Миевил беше с изчанчената „Станция Пертидо” – една от малкото книги, които така и не успях да завърша. В началото страхотна, но към средата вече твърде странна, като картина на Салвадор Дали в книжен вариант. С „Морелси” обаче нещата седят съвсем различно и въпреки моята предубеденост и странностите на самата книга,тя  се оказа страхотна.

Вижте още: Невероятната книга от поредица „Магика“ – ШадоусФол!

Както при всяко друго произведение на Миевил, така и тук, най-силният плюс е феноменалният и изкривен свят. Свят, толкова неотговарящ на всякакви общи стереотипи, начин на възприятие, физични закони и разбиране за Вселената, че съвсем спокойно можем да наречем „психеделичен”. Или да си го кажем направо – не знам как човешко същество може да измисли нещо подобно, ако не е под влиянието на наркотици. Ако задължително трябва да лепна етикет на света на „Морелси”, то бих казал „стиймпънк”и то – с много условности. В тази книга няма океани и морета от вода, няма лодки, кораби и риболов. Вместо това има едно огромно море от релси, което вместо кораби, прекосяват влакове. Влакове, които пътуват със седмици, имат екипажи, капитани и различни функции. Влакове, задвижвани от дизел или от въглища, от платна или от робски труд. Влакове убийци, пирати, ловци на месо, влакове изследователи и археолози, пирати и призраци.

Вижте още: „Ужас“ на Дан Симънс

Извън релсите всичко е пясък и тук-таме – острови от земя. А стъпването в пясъка е почти равносилно на самоубийство, защото в него живеят огромни къртици, насекоми и други ужаси, обитатели на Долния свят. Между релсите са разположени десетки градоведържави, единствените оазиси на човешкия вид, който със сигурност не е доминиращият на тази планета. Всеки град е уникален, с различни функции,технологии, богове, хора, архитектура. А над градовете, къртиците,релсите и небето се стелят облаци от отровен черен газ, където живеят огромни чудовищни летящи същества…
railsea-cover-art
Няма нужда от прекалено задълбаване в сюжета, защото историята тук служи единствено като оправдание на Миевил, за да развие великолепния си свят. Иде реч за момче, член на екипажа на къртоловен влак, защото в „Морелси” именно къртиците са онова, което са китовете в океана на нашия си свят. Неслучайни са сравненията с „Моби Дик“ и „Дюн„, любими книги на Миевил, очевидно източник на вдъхновение за „Морелси”. И не, това не значи „плагиатствал”. Нещата, разбира се, прерастват в нещо много по-голямо, когато в действието се намесват мистериозно влакокрушение, странно семейство, пирати, военните, извънземни артефакти и краят на света. И макар самата история сама по себе си да не е нищо особено, тя е достатъчно епична и увлекателна, за да ви държи будни, препускайки бясно през безкрайните коловози, създадени от болното съзнание на автора. А никога не се знае каква изненада ви чака на следващия завой.

railsea

Атмосферата на романа е една от най-силните му черти и предполагам това, че прочетох голяма част от него в нощния влак София-Варна, никак не беше в ущърб. Във влаковете, дори в родните пробити, миризливи, стари, гнусни и разпадащи се такива, има някаква особена романтичност. Звукът от  колелата, слабата светлина, странниците в купето, възможността да отвориш прозореца през нощта, да провреш глава и да гледаш звездите, докато прекосяваш Балкана и те облива с бясна скорост вятър с дъх на борове. Подобно е и чувството, докато четеш „Морелси”. Има я красотата и носталгията на влаковото пътуване, но го има и любопитството от неизвестното, ужаса от чудовищното, порива към свободата.
railsea-port
Чисто стилово романът е страхотен и с много добър превод, както винаги, на Комата. Единственото нещо, което пречи на „Морелси” да се превърне в наистина изключителна книга, е сюжетът, който е оставен на втори план. Горе казах, че той е достатъчно добър, за да представлява интерес, но за съжаление не е достатъчно добър, за да направи книгата шедьовър.През почти целия роман Миевил ни разхожда из страхотния си свят, запознава ни с всякакви уродливи създания, красиви места, шантави градове и какво ли още не и сякаш забравя историята си. И се сеща за нея чак накрая, което прави последните около 100 страници на „Морелси” просто слаби. Темпото в последната част не отговаря на това в предишните няколкостотин страници. Изведнъж всичко се забързва, става насила и гръцките богове слизат с дървена платформа да замажат нещата. Самият край е разочароващ и почти псевдофилософски. А всички герои са незапомнящи се, скучни, стереотипни и по никакъв начин не ангажират емоционално читателя. Другата ми забележка е към иначе хубавото издание на „Изток-Запад” и по специално към корицата – книгата предполага възможности за толкова страхотен арт, че е просто подигравка този потенциал да бъде така опропастен с това скучно и черно нещо.

Като изключим тези забележки „Морелси” е книгата, която препоръчвам с вдигнати ръце. Безобразно шантавият и уникален свят, страхотната атмосфера, стилът на Миевил и лесната четимост компенсират всички недостатъци. Струва си да бъде видяна от всички фенове на жанра. Най-малкото, защото това е книга, толкова фантастична, че съвсем спокойно може да бъде настолно четиво на главните герои от ”стандартните” фантастики. При това да бъде в раздел „фентъзи и фантастика” на библиотеките им.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под Моста10 класически романа, които всеки трябва да прочете09.02.2021

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от септември, които трябва да слушатеМузика