Музика

MUSE – супермасивните господари на стадиона

31.07.2019

Снимка: wikipedia.org

Black Holes and Revelations (2006) бележи значителна промяна както тематично, така и музикално. Темите на албума включват политика, дистопични елементи, конспирации и извънземни и отразяват интереса на Мат Белами към научната фантастика. MUSE понасят доста критика, че новият албум влиза твърде много в сферата на поп рока, песни като Starlight и Supermassive Black Hole са смятани за много по-комерсиални от предишните изпълнения на бандата и донякъде е така – Supermassive Black Hole си остава най-успешният сингъл на бандата във Великобритания. Тук намираме още и неповторимата Knights of Cydonia, която продължава да взривява стадиони по цял свят, а най-добрият пример за това е изпълнението на концерта им в Рим през 2013. Въпреки всичко, албумът е от най-високо ценените на бандата и десетки хиляди души продължават да ги изпълняват в един глас на стадиони по целия свят.

Преди излизането на The Resistance през 2009 г., Крис Уолстънхоум се бори с алкохолна зависимост, но бандата запазва своята цялост. Новият албум е силно повлиян от класическа музика, както можем да чуем в United States of Eurasia, завършваща с най-известното от ноктюрните на Шопен, и в гениалната композиция, която затваря албума – Exogenesis Symphony. Мат Белами работи по тринайсетминутната композиция в рамките на няколко години и разделя симфонията в три части – Overture, Cross-pollination и Redemption.

Симфонията получава универсално високи оценки от критиците и разказва историята на умиращата планета Земя (Overture), изпращането на космонавти в космоса, които да подсигурят оцеляването на човешката раса на други планети (Cross-pollination), и, в трета част, човечеството осъзнава, че цикълът на унищожение ще се повтори, ако хората не променят начина си на живот. Симфонията никога не е изпълнява в цялост на живо, но Белами не отхвърля идеята това да се случи. Спейс рок операта е силно повлияна от Pink Floyd, Шопен, Ференц Лист и Рихард Щраус. В United States of Eurasia пък чуваме китари в стил Брайън Мей от Queen, а заглавието очевидно е препратка към „1984“ на Джордж Оруел.

В последните си албуми MUSE прогресивно навлизат в политическите теми. The 2nd Law (2013) е противоречив заради своето dubstep звучене, но в следващите години се превръща в абсолютен фаворит на феновете. Името на албума препраща към втория закон на термодинамиката и темата за енергията е в основата на албума. Скоро след епохалния концерт на Стадио Олимпико в Рим през 2013 г., част от The Unsustainable Tour, MUSE започват работа по Drones (2015), където се връщат към по-изчистен рок звук. Албумът разказва историята на войник, който преминава през индоктринацията на армията, превръща се в дрон, безмозъчно изпълнява заповеди и накрая дефектира и успява да се върне към човешкото. Албумът е значително по-агресивен, но завършва меланхолично и симфонично с десетминутната The Globalist и акапелното, многогласно Drones, с която всичко завършва.

Снимка: wikipedia.org

Със Simulation Theory (2018) MUSE отново се върнаха към електрониката, но този път в духа на 80-те години. Албумът е концептуален, дори трибют към цялата култура на времето – обложката на албума е създадена от Кайл Ламбърт, който работи по хитовия Stranger Things, а в песните основни са синтезаторите. Световното турне Simulation Theory обиколи Северна Америка през 2018 г., а само преди седмица бандата се завърна на Стадио Олимпико в Рим, където отново доказа, че е една от най-добрите групи на века и абсолютен господар на стадиона.

В рамките на два часа тримата членове на MUSE изсвириха повече от 25 песни – без глупости, без излишни речи и без губене на време, бандата излезе и събори стадиона с парчета от всички осем албума. Специалните ефекти, лазерите, убийственият тон на крещящата Менсън китара също бяха там и шейсет хиляди души пяха в един глас Knights of Cydonia, Dig Down, Plug In Baby, Hyper Music и още десетки хитове на бандата. За съжаление, турнето отново подминава България, но се надяваме, че един ден ще ги видим и на родна земя.

Снимка: wikipedia.org

MUSE несъмнено са едни от най-големите експериментатори на нашето време, наричани са Queen на 21-ви век, имат десетки награди и се нареждат сред рок легендите на миналия век. Всеки следващ албум е смела стъпка и затвърждаване на името MUSE като самобитен, собствен стил в музиката. Стилът им е богат, вдъхновен, музиката им разказва истории и не се страхува да излиза извън утъпканата пътека. MUSE несъмнено са феномен, който вече 20 години не спира да разтриса европейската музикална сцена, а ние си оставаме с надеждата, че при следващото им турне ще ги гледаме на български стадион и ще крещим в един глас с тях “No one’s gonna take me alive, the time has come to make things right, you and I must fight for our lives, you and I must fight to survive”. А после – експлозия от светлини, тътен на барабани и китарни рифове. Продължаваме да чакаме.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Габриела КанджеваIl Volo – полет към върха11.07.2019

Още от Под Моста

Емилия ИлиеваПътуване по следите на Коледа - на лов за традицииLIFE