Музика

MUSE – супермасивните господари на стадиона

31.07.2019

Малко съвременни рок групи могат да се похвалят с двайсетгодишна кариера, която не търпи падения, а напротив – върви все нагоре. Още по-малко са онези групи, за които граници не съществуват, които си позволяват всичко и експериментират свободно, преминавайки отвъд жанрове и стилове. Всеки нов албум има различно звучене и изследва нова територия, а изпълненията им на живо ги поставят рамо до рамо с рок легенди като Queen, Led Zeppelin и Radiohead. Нито едно определение не им подхожда, за тях няма име, те са стил и жанр сами по себе си – те са просто MUSE.

MUSE стартират като училищна банда, основана от тримата ѝ сегашни членове: Мат Белами – китара, пиано и междузвездни вокали, Крис Уолстънхолм – бас, и Доминик Хауърд – барабани. Съставът никога не се променя. Историята им започва през 90-те години на миналия век, когато Мат Белами отива на прослушване за бандата на Доминик Хауърд – Carnage Mayhem – и бива приет. Бандата скоро се преименува на Gothic Plague, а Крис Уолстънхоум се присъединява към нея след покана от Белами и Хауърд. През 1994 г., и за щастие само тогава, бандата се преименува на Rocket Baby Dolls и в същата година печели първата си музикална битка, а после получава първия си грант от 150 паунда. Бандата отново преминава през смяна на името и този път се стига до простичко, по-зряло име, което двайсет години по-късно ще бъде истински еталон в западната музика – MUSE. Името се дължи до голяма степен на преподавателя по изкуство на Мат Белами, но носи и друго значение – Белами смята, че именно музите са събрали бандата заедно в момент, когато това просто е трябвало да се случи.

Снимка: facebook.com/Muse

През 1999 г., след редица прослушвания и едно EP, MUSE започват работа с продуцентите Джон Леки (който си сътрудничи и с Radiohead по The Bends) и Пол Рийв по създаването на Showbiz – първият албум на бандата, който, въпреки че не разбива музикалните класации, демонстрира характерния меланхоличен, но агресивен стил на бандата и ги поставя в светлината на прожекторите. Албумът може да се определи като алтърнатив рок, но в него има различни мотиви и влияния от стилове като блус, джаз и класическа музика, основно представена от пианото под пръстите на Белами. Албумът разглежда по-лични теми, сред които централна е тази за неуспелите връзки и начина за справяне с тях – нещо, което в по-късните албуми до голяма степен ще се промени. Отзивите за Showbiz от критиците, включително такива от Pitchfork и Rolling Stone, са далеч от ласкави, дори хапливи и надменни, наричат го емоционално незрял и бледо копие на The Bends и в прав текст казват, че бандата няма да стигне далеч. Ще се въздържим и няма да падаме на тяхното ниво, фактите говорят сами – две години по-късно MUSE се изкачват на съвсем друго равнище и не слизат от върха вече двайсет последователни години.

През 2001 г. бандата издава култовия Origin of Symmetry, който ги изстрелва на върха на световната алтърнатив рок сцена. MUSE навлизат в неизследвана територия с нови стилове и нови инструменти, сред които орган, животински кости и по-широк спектър перкусии. Едни от най-големите хитове на бандата са сред единайсетте песни в албума – тук са Bliss, Plug in Baby, която и досега звучи по стадиони в целия свят, Feeling Good, смятан за един от най-великите кавъри на всички времена, и New Born – една от най-любимите песни на бандата. Тя е една от по-експерименталните песни в албума и също често влиза в сетлистовете на MUSE за изпълненията им на живо. В Origin of Symmetry, смятан широко за шедьовър на бандата, вокалните умения на Мат Белами също излизат на преден план – фалцетните височини, запазена марка на бандата през всички следващи години, са застъпени много повече в песни като Space Dementia и особено в Micro Cuts.

Албумът отново комбинира агресията на електрическата китара, изкривена до неузнаваемост от fuzz и дълга редица китарни ефекти, електроника и същите онези лични теми, близки до всички нас. Стилът е по-изчистен, музиката им си има собствено звучене и се отделя в своя собствена категория. Експериментите стигат дотам, че органът на края на Megalomania е записан в църквата Saint Mary в английското градче Батуик, а за да свири на него, Белами е трябвало да докаже на свещеника, че бандата не се кланя на Сатаната (както всички рок банди, нали?). Накрая на Space Dementia пък, според легенда, в ролята на музикален инструмент влиза… ципът на панталона на Мат. Гаранции няма, но слушаме, може и да е там.

Като споменахме китари, Мат Белами държи световния рекорд по най-много изпотрошени китари в рамките на едно турне – 140 (три от китарите падат върху басиста Крис Уолстънхоум). Това става по време на турнето Absolution, а китарите, които Мат изпотрошава, съвсем не са масово производство – за характерния си тон Белами разчита на Manson Guitar Works в Девън, Англия, където на братята Хю и Анди Менсън за тона си са разчитали музиканти като Дейв Грол от Foo Fighters и Джон Пол Джоунс – басистът на Led Zeppelin.

Всяка китара на Белами е изцяло къстъм изпълнение и води до създаването на модела Mattocaster – тялото на Fender Telecaster и тонът на Gibson Les Paul, две легенди, събрани в едно. От юни 2019 г. Белами държи контролния дял от Manson Guitar Works, притежава повече от 50 китари Менсън и продължава да ги използва широко в записи на нова музика и по време на турне.

През 2003 г. MUSE създават Absolution – третият албум, с който търсят своя глас и все повече го намират. В албума са поместени някои от най-големите им хитове, сред които Time is Running Out, Hysteria, Sing for Absolution и Butterflies and Hurricanes. В началото бандата планира концептуален албум, който разглежда темата за лудостта, до голяма степен като вечния The Dark Side of the Moon на Pink Floyd, но според продуцента Пол Рийв войната в Ирак променя посоката и темите на албума. „Опрощението не е задължително религиозно понятие. Свързва се с чистота, но не задължително от християнска или друга религиозна гледна точка. Мисля, че [заглавието на албума] просто обхваща процеса по правене на музика като начин за разбиране на нещата“, казва Белами за заглавието.

Албумът носи по-мрачно звучене и, повлияно от войната, разглежда теми като края, опрощението, страха и щастието и започва да навлиза в една по-политическа тематика, която кристализира в следващите им албуми, най-вече в The Resistance (2009) и Drones (2015). The Small Print, една от песните в него, според фен теории и поради факта, че първоначалното име на песента е било Action Faust, е предадена от гледната точка на Дявола, на когото човек предава душата си във фаустовска сделка. Албумът е определян като алтърнатив, хард рок и арт рок, но в крайна сметка е просто MUSE – смятан е за един от най-добрите в кариерата им. По обложката на албума, съвсем между другото, работи не кой да е, а Сторм Торгерсън – авторът на някои от най-емблематичните обложки на албуми, сред които The Dark Side of the Moon, Houses of the Holy и Wish you Were Here. И до ден днешен се пази в тайна как са създадени сенките по земята. До смъртта си Торгерсън продължава да твърди, че не е намесен монтаж, а сенките са на истински хора. Доминик Хауърд казва, че обложката е въпрос на интерпретация – някои хора “виждат душите на хората, които напускат Земята, други виждат нашественици, които пристигат”. Absolution печели на MUSE хедлайн позиция на фестивала в Гластънбъри през 2004 г. – любимият лайв на бандата. Следва турнето Absolution Tour, на което Мат Белами поставя световния рекорд за счупени китари и в резултат събира доста негативни отзиви и критики.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Йорданка ВеселиноваThe 1975 – три албума и едно прераждане по-късно25.01.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър