Преди три години ти зададох въпроса „С какви мечти замина за Лондон и колко от тях станаха реалност“. Какво се промени?

Всичко се промени. Приеха ме в най-добрия драма университет в страната. Най-накрая се чувствам на правилното място с правилните хора. Правя това, което обичам и вече съм с няколко стъпки по-близо до голямата сцена. Дори този семестър ще представя първата си пиеса извън университета. Ще я поставяме в The Pleasance Theatre. Не е от най-големите театри, но за нас е голяма стъпка.

Няма как и да не поговорим за театър, все пак с това се занимаваш в момента, а и винаги си имал наблюдения над театралната сцена покрай роднините ти. Каква е разликата между театъра в Англия и този в България?

Разликата е, че в Англия повече хора ходят на театър и залите са винаги пълни – още с пускането на билетите в продажба. В България хората сякаш вече нямат „навика” да ходят на театър и сякаш никой не се интересува от това. Помня, когато бях малък и покрай дядо ми постоянно бях на театър. Залите бяха пълни и хората не можеха да се вредят. А последните пъти, в които съм ходил да гледам някоя постановка, почти нямаше хора. Искрено се надявам това да се промени. Все пак в България е пълно с талантливи актьори.

На какво се дължи това според теб?

Дължи се на това, че всичко се комерсиализира – както музика, така и театър.

Къде е по-голям шансът за реализация? В България или в Англия?

За мен лично бих казал Англия за момента. Но ако ми се отвори възможност да правя това, което най-много обичам в България, изобщо няма да се замисля и ще се прибера.

А мислиш ли, че ще имаш такава възможност?

Засега не. С музика със сигурност няма да успея в България, защото няма търсене за музиката, която правя. А относно театъра, най-близката професия до моята, може би е озвучител, което всъщност има много малко общо със саунд дизайн.

Мнението ти за културата като цяло в България? Според това, което виждаш в Англия, и това, което се случва в България.

Голяма борба ще е да съхраним културата в България. Няма да е лесно, но искрено се надявам да успеем. Просто виждам че все по-малко млади хора се интересуват от изкуство, което е много тъжно. Но аз съм оптимист и вярвам, че нещата ще се подобрят. 

Най-важният урок, който ти даде музиката?

Ще си позволя да цитирам Стив Вай: „Ако се чувстваш емоционално, когато създаваш нещо, значи и то ще звучи така”.

Ще правиш музика … до последния си дъх.

Вдъхновението идва, когато …. най-малко очакваш.

Красивата музика идва от … сърцето.

Музиката ти дава …всичко, от което имам нужда.

Театър или музика? И двете.

България за теб е …. най-прекрасното място на света.

За финал – какво би казал един млад човек, който се занимава с изкуство в Лондон, на всички, които искат да напуснат България?

Не позволявайте да ви казват, че не ви бива в нещо. Никога! Дори и на родителите ви. Не се страхувайте да рискувате. Мечтите ви са по-близо до сбъдване, отколкото си мислите.  Независимо къде се намирате по света, ако правите това, което обичате, всичко друго е без значение.

Автор: Таня Панайотова

1|2