На кого би се харесала „Напълнo изгубили себе си“? (ревю в две версии)

05.01.2015

напълно изгубили себе сиДългата („Имам време за губене, ще чета“) версията, за кратката – скролни надолу

Аз съм от хората, като много от вас, щом сте отворили този сайт въобще, които четат книга или гледат филм, предимно след като са погледнали поне едно ревю и задължително проверят масовите отзиви в сайтове като IMDB и Goodreads. Това не винаги е правилна политика,  но при наличието на такова количество литература, филми, музика и дори игри, предварителния подбор е нещо без което не мога. Затова и съществува критиката. Исках да прочета „Напълнo изгубили себе си“ на Карън Фаулър месеци преди да излезе на български, заради изключително положително ревю на човек, чието мнение почти винаги се припокрива с моето, заради много високите критически и читателски отзиви и многобройните спечелени награди. След като го направих за пореден път се убедих в едно – дори мненията ни често да си приличат и да сме намерили правилните хора, чиято препоръка да търсим, вкусът е нещо толкова субективно, че никога не можем да сме сигурни дали даден продукт ще ни хареса преди самите да го опитам.

Виж още: „БОГАТ, БЕДЕН” НА ШОУ – САПУНЕН СЕРИАЛ НА ХАРТИЯ

Днес все по-често се улавям как харесвам нещо, което обективно не е за харесване или как се отвращавам от нещо, което е признато за шедьовър. Ако преди няколко години ми бяхте дали да правя ревю на „Напълнo изгубили себе си“ щях да я понахейтя. Днес обаче, когато се опитвам (макар не винаги да се получава) да съм обективен за всичко, което пиша, знам, че това е книга, която не ми е харесала толкова, колкото съм очаквал не защото не е страхотна, а просто защо не е моята книга. Винаги съм писал за книги, които или съм харесал, или не съм. Имаш мнение и се аргументираш. Лесно. Но какво правиш, когато трябва да пишеш за роман, която не си харесал, но обективно знаеш, че е страхотен?

Да ви разкажа каквото и да е за сюжета на „Напълнo изгубили себе си“ е невъзможно, защото всичко би било спойл, който ще ви развали поне една изненада. Книгата е история на едно момиче, което е загубило сестра си и брат си, за нейното семейство, за нейните мисли и най-вече – за нашия живот. Самият сюжет пък е на фрагменти. Не представлява типичното начало, експозиция, развръзка и край, а ги показва умишлено в разбъркан и хаотичен ред, като започва от средата.

Виж още: „НЕПОРОЧНИТЕ САМОУБИЙСТВА” – ЗА СМЪРТТА И ЗА ОНОВА НЕЩО, КОЕТО СИ СТРУВА ДА БЪДЕ ПРЕСЛЕДВАНО

И тъй като вече съм написал 400 думи творческо безсилие, а дори не мога да ви разкажа каквото и да е било за историята на романа, този път ще процедираме експериментално. Няма да ви говоря за книгата в подреден текст, както правя обикновено, а в две подкатегории и с подточки ще кажа на кои хора би допаднала книгата и на кои – не. И накрая – независимо дали сте я чели или тепърва ще я четете – ще ми кажете дали съм познал.

tl;dr („Не ни занимавай с глупости, давай направо“) версията

„Напълнo изгубили себе си“ ще се хареса на хора, които:

– се интересуват от психология и наука като цяло. В цялата книга има безброй психологически, биологически и философски размишления, истински теории и експерименти, обяснени на човешки език и приложени на практика, като пример, преплетени в сюжета.

– обичат семейни истории. Романът ни разказва нетипичната и интересна история на едно семейство и неговите човешки и не толкова човешки членове.

– обичат да проследяват в дълбочина съзнанието, характера и живота на главните герои. В книгата разглеждаме целия живот на главната героиня, Роузмъри Кук, от детството й до момента, в който е възрастна зряла жена. Всичките трудности, радости и най-вече противоречия и житейски уроци през които минава.

– си падат по книги с много, много мисли, философии и  размишления за „животЪТ“ (тм)

– харесват нестандартно написани книги. „Напълни изгубили себе си“ няма типичната структура на роман, а всичко е поднесено от средата, назад, после напред, после назад, но най-вече по средата. Сюжетът е нестандартен, а на няколко пъти има наистина неочаквани обрати, което променят всичко, включително начина по който гледате на книгата.

– които са природозащитници, интересуват се от животни и са пацифисти. Книгата сериозно засяга проблеми свързани с експериментите и жестокостите, в името на науката и бизнеса, към животни и запитва до колко морална е това.

– си падат по емоционални и леко драматични истории. Романът е изключително личен и на моменти дори мелодраматичен.

– обичат дълбоки, ангажиращи и каращи те да се замислиш книги, написани с приятен стил,  леко чувство за хумор и самоирония.

„Напълнo изгубили себе си“  няма да се хареса на хора, които:

– не си падат по човешки и семейни истории. Както казах – книгата е твърде лични, изследва психологията и съзнанието. Показва отвътре как приемаме нещата, как ги осмисляме, анализираме и сравняваме. Това може да много вълнуващо на някои, но на мен, например, ми идва прекалено.

– по книги с много размишления и мисли. Всъщност, целият роман е онова хаотично нещо, което се случва в главата на главната героиня, на всички нас. Аз не си падам по такъв тип литература, защото след определен период ми става скучно, ангажиращо и поучаващо. Когато е умерено и в подходящ момент е страхотно, придава дълбочина и помага да се привържеш към героите. Но цяла книга?

– не обичат твърде истински истории. Въпреки че историята в никакъв случай не е типична и обикновена, даже напротив, тя е невероятно истинска и реалистична. Книгата е написана като биография и ако не се знаеше, че е измислица, можеше съвсем спокойно да мине за истинска такава.

– обичат по-динамични, увлекателни и събитийни романи. За мен – най-големият минус на „Напълно изгубили себе си“. Стилът на авторката е лек и предполага бързо четене, на всичкото отгоре има доста обрати. Но всъщност през цялото време не се случва нищо наистина съществено. Както вече споменах – книгата е предимно мисли, размишления, чувства и щипка наука. Липсва динамичност, която да приковава читатели до сред нощите. След първоначалния ентусиазъм може да стане откровено скучно и досадно, а мотивацията за отваряне на книгата – слаба.

Обобщението си го направете сами. „Напълно изгубили себе си“ е много рядка порода книга. Книга с изключителни качества. Някои ще се влюбят в нея и няма да й намерят нито едно лошо качество. На други ще им се стори скучна и досадна. А трети ще са по средата. И всички ще са прави за себе си. Защото „Напълни изгубили себе си“ е висококачествен, емоционален, добре написан и интелигентен роман, който просто не е за всеки.
Вие от кои сте?

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина НиколоваЗа „Кафка на плажа“, Мураками и няколко говорещи котки16.03.2016

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през 2018?Музика