Когато киното срещне кучето или най-добрите филми с кучета

24.05.2017

Когато човекът срещне кучето и кучето срещне човека, резултатът е приятелство, докато смъртта ги раздели. Понякога си мисля, че Човекът е слязъл от клона, защото на Кутрето му е било студено и е искал да го стопли с огън.

Когато Човекът създал Киното и го запознал с добрия си приятел – Кучето, магията трептяла във въздуха. Отношенията между Киното и Кучето се зародили, но били винаги различни – резултатът от запознанството в на-лошия случай бил захарна история с шоколадови пръчици. Средният вариант – кръв и кости с лек привкус на Стивън Кинг. А понякога, когато Слънцето греело силно, а Земята била чудесна – хората гледали неща като „Куче в чекмедже“.

Проявленията на връзката Кино/Куче са доста – от „Ласи“ през „Бетовен“ и чак до „Сто и един далматинци“. Няма да ви представя сто и един добри филма с кучета, но пък имам пет особено красиви и чаровни предложения за вас.

„Умберто Д.“ (1952)

Този филм на Виторио Де Сика представлява класическа история за човека и живота. Човекът е Умберто Доменико Ферари, животът – Флайк. Така се казва симпатичният Джак Ръсел териер, който, без да разбира, успява да спаси стопанина си от самоубийство два пъти, а от разбито сърце и самота – всеки ден.

Умберто е от онези хора, които предпочитат да се борят, имат неизчерпаеми запаси достойнство и понасят всякакви удари много умерено и без излишен драматизъм. Всякакви, с изключение изчезването на Флайк – истерията, по чийто ръб върви този умерен човек тогава, е плашеща. Загубата на пари, загубата на дома и дори загубата на здравето не успяват да разклатят Умберто така, както загубата на Флайк. Опасността да не бъде с териера в отвъдното му вдъхва сили да живее. Опасността кучето да остане само на Земята пък му дава силите да живее щастлив. Флайк е формата на любовта и приятелството, на надеждата и волята, която подскача жизнерадостно и предано обича и прощава на своя Човек.

 

Филмът разказва история за любов и ни я показва в осанката на Флайк. Надеждата и волята гледат от двете му очи, а радостта е скрита в късичката му опашка. Обичта в Човека се крие в малките му лапички, с които предано крачи до Него.

„Лейди и Скитника“ (1955)

Класическата анимация на „Дисни“ е една много умилителна история, която съдържа и няколко отчетливи социални послания. Освен това тя е сред изключенията от филми, в които говорещите кучета изглеждат адекватно и дори нужно решение – това е възможно само в добрите анимационни филми. В игралните говорещите кучета са в най-добрия случай зловещи.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Деница ДимитроваПрочутите имена, които (може би) не произнасяш правилно: част 231.07.2019

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика