Когато киното срещне кучето или най-добрите филми с кучета

24.05.2017

Когато човекът срещне кучето и кучето срещне човека, резултатът е приятелство, докато смъртта ги раздели. Понякога си мисля, че Човекът е слязъл от клона, защото на Кутрето му е било студено и е искал да го стопли с огън.

Когато Човекът създал Киното и го запознал с добрия си приятел – Кучето, магията трептяла във въздуха. Отношенията между Киното и Кучето се зародили, но били винаги различни – резултатът от запознанството в на-лошия случай бил захарна история с шоколадови пръчици. Средният вариант – кръв и кости с лек привкус на Стивън Кинг. А понякога, когато Слънцето греело силно, а Земята била чудесна – хората гледали неща като „Куче в чекмедже“.

Проявленията на връзката Кино/Куче са доста – от „Ласи“ през „Бетовен“ и чак до „Сто и един далматинци“. Няма да ви представя сто и един добри филма с кучета, но пък имам пет особено красиви и чаровни предложения за вас.

„Умберто Д.“ (1952)

Този филм на Виторио Де Сика представлява класическа история за човека и живота. Човекът е Умберто Доменико Ферари, животът – Флайк. Така се казва симпатичният Джак Ръсел териер, който, без да разбира, успява да спаси стопанина си от самоубийство два пъти, а от разбито сърце и самота – всеки ден.

Умберто е от онези хора, които предпочитат да се борят, имат неизчерпаеми запаси достойнство и понасят всякакви удари много умерено и без излишен драматизъм. Всякакви, с изключение изчезването на Флайк – истерията, по чийто ръб върви този умерен човек тогава, е плашеща. Загубата на пари, загубата на дома и дори загубата на здравето не успяват да разклатят Умберто така, както загубата на Флайк. Опасността да не бъде с териера в отвъдното му вдъхва сили да живее. Опасността кучето да остане само на Земята пък му дава силите да живее щастлив. Флайк е формата на любовта и приятелството, на надеждата и волята, която подскача жизнерадостно и предано обича и прощава на своя Човек.

 

Филмът разказва история за любов и ни я показва в осанката на Флайк. Надеждата и волята гледат от двете му очи, а радостта е скрита в късичката му опашка. Обичта в Човека се крие в малките му лапички, с които предано крачи до Него.

„Лейди и Скитника“ (1955)

Класическата анимация на „Дисни“ е една много умилителна история, която съдържа и няколко отчетливи социални послания. Освен това тя е сред изключенията от филми, в които говорещите кучета изглеждат адекватно и дори нужно решение – това е възможно само в добрите анимационни филми. В игралните говорещите кучета са в най-добрия случай зловещи.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Под Моста7 филма, които ще ви провокират да се замислите09.03.2018

Още от Под Моста

Под МостаВаружан Восганян представя романа си „Децата на войната“ в Пловдив и СофияЛитература